Решение № 21 от 10.03.2020, Районен съд - Велики Преслав

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

10.03.2020 год.

Номер . . . . . .

. . . . . Година 2020 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 07 (седми) февруари Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател

Дияна Петрова

Секретар Мюжгян

Ахмедова,

Прокурор . . . .

. . . . . . . . . . . ., като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова гражданско дело номер 791 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД вр. с чл.79 и чл.92 от ЗЗД от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК **********седалище: гр. София, адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван по закон от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов – Изпълнителни директори, представляван по пълномощие от И.Н.Н. - юрисконсулт срещу Ю.М.М. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, с които се иска да бъде прието за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 524,29 лева (петстотин двадесет и четири лева и двадесет и девет ст.) - главница, договорна лихва 53,56 лева (петдесет и три лева и петдесет и шест ст.), за периода от 28.01.2018 г. до 28.05.2018 г.(падеж на последна погасителна вноска),такса разходи 18,00 лв. (осемнадесет лева), неустойка за неизпълнение на договорно задължение 445,51 лева (четиристотин четиридесет и пет лева и петдесет и една ст.) за периода от 28.01.2018 г. до 28.05.2018 г.

(падеж на последна погасителна вноска), обезщетение за забава 11,29 лева (единадесет лева и двадесет и девет ст.), за периода от 29.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, законната лихва от датата на подаване на заявлението – 02.07.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумите, представляващи разноски по заповедното производство: 25,00 лв. – платена дължима държавна такса по заявлението и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за паричен заем № 3045745 от 27.09.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънд“ АД и Ю.М.М., вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД (правоприемник на който е „А.з.с.н.в.“ АД – понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД) по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №226/06.07.2018г. по ч.гр. дело №559/2018г. по описа на ВПРС. Претендират се и направените по делото разноски, включително и по заповедното производство.

В исковата молба се твърди, че между „Изи Асет Мениджмънд“ АД и ответника е сключен договор за заем, като на последния е отпусната в заем сума от 800.00 лв. за което му е предоставена изцяло.

Поддържа се, че усвоената цялата сума, която не е погасена. Погасяването на заема било договорено на 8 вноски съгласно договора всяка в размер на 115.57 лв., първата на 30.10.2017 г., а падежът на последната бил на 28.05.2018 г. Сочи се, че страните са се споразумели върху главницата да се начислява договорна лихва в размер на 124.56 лв. Договора бил сключен за срок до 28.05.2018 г. При неизпълнение на задължението за плащане на вноските в срок, включващи главница и договорна лихва, заемополучател дължал и такса за разходи за събиране просрочените вземания в размер на 9.00 лв. Таксата се начислявала за всеки следващ 30-дневен период, през който имало забавено плащане повече от 30 дни. В конкретният случай тези разходи били в размер та 18.00 лв.

Договорът за заем предвиждал задължение за длъжника за заплащане на неустойка за непредставяне в 3 дневен срок на обезпечения банкова гаранция или двама поръчители на задълженията му по договора, като са посочени конкретни изисквания на които следва да отговарят поръчителите.

Размерът на договорената неустойка бил 726.80 лв., която следвало да се плаща разсрочено на 8 равни вноски, всяка в размер на 90.85 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски по договора.

Изискумеността на процесния договор за заем била настъпила поради изтичане на срока на договора. Ответникът е заплатил само част от задължението си, като към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение дължимата главница била в размер на 524.29 лв., договорната лихва в размер на 53.56 лв., задължението за неустойка било в размер на 445.51 лв. Поради неизпълнение на задължението в срок съгласно договора ответника дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 29.01.2018 г. до депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в общ размер на 11.29 лв.

Ищецът аргументира активната си материална легитимация по иска със сключен с кредитната институция договор за цесия, с която последната му е прехвърлила вземането си от ответника. За прехвърляне на вземането ответника не бил уведомен, поради това че не бил открит на адреса. Към исковата молба ищецът е приложил уведомление до ответника, което да му бъде връчено заедно с препис от исковата молба.

Поради неплащане на задължението по договора за заем ищецът депозирал против ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по което било образувано гр.д.№559/2018 г. по описа на ВПРС.

В срока за отговор, ответникът по делото, чрез назначения му от съда особен представител, е депозирал такъв, с който по същество оспорва предявените вземания по размер, като счита че уговорения годишен лихвен процент и ГПР, както и клаузата за неустойка са нищожни поради накърняване на добрите нрави и заобикалящи разпоредбите на ЗПК.

В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му от съда особен представител. Ищецът взема писмено становище по съществото на спора, като моли съдът да се произнесе положително по предявените искове.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето, ч. гр. д. №559/2018 г. по описа на ВПРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: 524,29 лева (петстотин двадесет и четири лева и двадесет и девет ст.) - главница, договорна лихва 53,56 лева (петдесет и три лева и петдесет и шест ст.), за периода от 28.01.2018 г. до 28.05.2018 г.(падеж на последна погасителна вноска),такса разходи 18,00 лв. (осемнадесет лева), неустойка за неизпълнение на договорно задължение 445,51 лева (четиристотин четиридесет и пет лева и петдесет и една ст.) за периода от 28.01.2018 г. до 28.05.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска), обезщетение за забава 11,29 лева (единадесет лева и двадесет и девет ст.), за периода от 29.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, законната лихва от датата на подаване на заявлението – 02.07.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумите, представляващи разноски по заповедното производство: 25,00 лв. – платена дължима държавна такса по заявлението и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за паричен заем № 3045745 от 27.09.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънд“ АД и Ю.М.М., вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД (правоприемник на който е „А.з.с.н.в.“ АД – понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД) по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.

Предвид невъзможността длъжникът да бъде намерен на регистрирания от него адрес в НБДН, както и по месторабота, за му бъде връчена издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, съдът на основание чл. 47, ал. 6 вр. ал. 5 и чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът с разпореждане от 07.09.2018 г. е дал указания на заявителя да предяви иск, който е предявил такъв в определения от закона срок и въз основа на който е образувано настоящото производство.

На 27.09.2017 г. ответникът е сключил договор за паричен заем №3045745 с „Изи Асет Мениджмънд“ АД. Съдържанието на правоотношението е установено с договора.

На 16.11.2010 г. ищецът е сключил с „Изи Асет Мениджмънд“ АД договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, като с Приложение № 1/01.04.2018 г. е прехвърлено, заедно с други вземания и процесното от ответника. Цесията е потвърдена от цедента.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД вр. с чл.79 и чл.92 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на посочените главница, неустойка, лихви и такси в издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и иска е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на иска, съдът намира следното:

От събраните в хода на производството доказателства се установи, че ответникът и „Изи Асет Мениджмънд“ АД са се намирали в облигационно отношение по договор за заем от 27.09.2017 г. Това обстоятелство се установява и от изявлението на ответника в договора – чл. 2, ал.1 от същия. В същия член в следващите му точки са посочени неговите основни параметри, а именно 8-месечен срок на действие, размер на вноските от по 115.57 лв., дати на плащане на вноските 8 на брой, фиксиран годишен лихвен процент 40 % и годишен процент на разходите в размер на 47.8%.

Освен връщане на използваната сума предоставена на кредитополучателя последният, на основание чл. 8, ал. 1 от договора, дължи и договорна лихва върху нея.

В същото време страните са уговорили санкции и обезпечения при несвоевременно изпълнение на задълженията по договора – чл.4, чл.8 от договора.

Изискуемостта на вземанията по договора е настъпила поради изтичане на срока за който е сключен с падеж последната погасителна вноска

28.05.2018 г. Ответникът е заплатил част от главницата в размер на 275.71 лв. Ето защо при тези данни и предвид липсата на ангажирани от ответника доказателства, чиято е доказателствената тежест за установяване на положителния и изгоден за него факт на извършено плащане, съдът приема, че ответникът дължи останалата част от предоставената му главница в размер на 524.29 лв. Което се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. От страна на ответника не се представиха доказателства, че е изпълнил изцяло задълженията си по чл.2, ал.1, т.2 от договора, произтичащи от липсата на установени плащания на погасителни вноски след 29.12.2017 г. Ето защо ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва на основание чл.8, ал.1 от договора, в посочения в исковата молба размер от 11.29 лв. за периода от 29.01.2018 г. до 02.07.2018 г. Ответникът дължи и договорната лихва за периода на ползване на сумата по кредита 12.06.2017г. – 06.11.2017 г. в размер на 53.56 лв. на осн.чл.2, ал.1, т.6 от договора. Посочените задължения се установяват и от експертното заключение.

Съгласно чл. 19, ал. 4 и 5 от Закона за потребителския кредит годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на

Република България, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. ГПР като понятие не е тъждествено с ГЛП, защото включва всички разходи по кредита. Законната лихва е определена с Постановление № 100 от 29.05.2012 на МС за задължения в левове - основният лихвен процент на Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процента (в сила от 01.07.2012г.). За периода на процесния договор за заем основния лихвен процент на БНБ е бил 0%. Съответно съгласно чл. 19, ал. 4 и 5 от Закона за потребителския кредит годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, т.е 50%. В процесния договор за потребителски кредит е договорен годишен процентна разходите 47.68% в чл.2, ал.1, т.8 от договора.