Протокол № 1226 от 17.11.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1226 гр. Варна, 17.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Георгиев

Членове:

Станчо Р. Савов

Даниела Михайлова при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Михайлова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253100601280 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ЖАЛБ.-ПОДС. Т. А. Д. – редовно призована, явява се лично и с адв.С.

Н., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.

Ч.ТЪЖИТЕЛ И. С. К. - редовно призован, явява се лично и с адв.К. К., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.

АДВ.Н. - Да се даде ход на делото.

АДВ.К. - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от СЪДИЯ ДАНИЕЛА МИХАЙЛОВА

АДВ.Н. – Поддържам жалбата, както и допълнението към нея. Няма да 1 соча нови доказателства. Представям доказателства за направени разноски от моята доверителка.

АДВ.К.

- Запознат съм с допълнението към въззивната жалба.

Оспорвам същата. Няма да соча доказателства, освен договор за правна защита и съдействие.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и дава ход

ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Н. – Поддържам изцяло така депозираната жалба, като съм развила подробни съображения в представеното от мен допълнение към въззивната жалба. Днес ще маркирам най-важните точки, по които се аргументираме за процесуална недопустимост на първоинстанционното производство. Неколкократно пред РС-Шумен ние сме застъпвали тезата, че производството е учредено по нередовна частна тъжба. С разпореждане от 04.04.2023 г. РС-Шумен даде възможност на ч. тъжител да уточни по съществени пунктове ч. жалба, а именно в обстоятелствената част и изпълнителните деяния за всяка една инкриминирана дата. В тази връзка аз моля съда да се произнесе доколко така учреденото производство пред първата инстанция е допустимо, предвид обстоятелството, че всички съществени уточнения по частната тъжба са направени след изтичане на шестмесечния срок от последното деяние, посочено в ч.тъжба. В тази връзка считам, че е налице константна практика на ВКС, досежно обстоятелството, че всички допълнения и уточнения в частната тъжба трябва да бъдат направени в преклузивния шестмесечен срок. В тази връзка аз считам, че производството, респективно постановената присъда, е процесуално недопустима и настоящото производство следва да бъде прекратено.

Ако съдът не възприеме така изложените от мен аргументи по отношение на процесуалната допустимост, то моля, след като разгледате всички събрани по делото доказателства, да отмените постановената присъда и оправдаете подзащитната ми по всички повдигнати обвинения в частната тъжба.

На първо място моля да обърнете внимание на несъответствието между 2 обвиненията, които са възведени в ч. тъжба и престъпленията, за които подсъдимата е била осъдена. Така ще дам пример с една от датите – 18.09.2021г. в подадената тъжба и направеното в нея уточнение последствие, е повдигнато обвинение, че подсъдимата не се е намирала в дома си и не е предала детето на тъжителя. В същото време подсъдимата е осъдена, като съда приема, че подсъдимата е излязла от дома си заедно с детето, дома е посетен от ЧСИ - т.е. налице е несъответствие между повдигнатото обвинение и това, което приема в присъдата съда. Същото важи и за датата 06.11. – повдигнато е обвинение за това, че изпълнителното деяние, според обвинението, е осъществено чрез умишлено осуетяване изпълнението на съдебния акт, а в същото време съда признава подсъдимата не за осуетяване, а за неизпълнение на съдебно решение. По всички дати е налице несъответствие с повдигнатото обвинение и това, което е приел ШРС.

Отделно от това считам, че РС-Шумен е допуснал и съществено процесуално нарушение за това, че същият е оставил частната тъжба в този вид, а именно непрецизно посочване на основни факти от обективната страна на изпълнителните деяния, което считам, че нарушава правото на защита на подсъдимата, т.к. същата трябва да знае за какво е привлечена към наказателна отговорност.

Моля да имате предвид също, че при постановяване на първоинстанционната присъда считам, че

РС-Шумен е допуснал и съществени процесуални нарушения, т.к. в мотивите липсва анализ на доказателствата за осъщественото деяние на всяка една от датите – т.е. за нас не става ясно въз основа на кои доказателства съдът приема подсъдимата за виновна, което също считам за съществено процесуално нарушение, което няма как да бъде изправено в настоящата инстанция и в тази връзка считам, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на ШРС.

Отделно от гореизложеното, аз считам, че в хода на производството не бяха събрани безспорни доказателства за това, че моята доверителка е осъществила двете форми на изпълнителното деяние, които са предвидени в нормата на чл.182, ал.2 от НК. Считам, че безспорно не се установи по делото и виновно поведение от страна на подсъдимата, с което тя да не е изпълнила съдебното решение. От събраните по делото доказателства смятам, че се установи по неоспорим начин, че ако е имало някакво недоразумение по 3 отношение на осъществените срещи на бащата с детето, то това е станало по причина, която е извън волята на подсъдимата и поради тази причина не следва да й се вменява във вина.

Ако обърнете внимание на показанията на психолога, който е работел с детето – Красимир Стойчев, същият е работел с детето по ползване на социална услуга към ДСП-Нови пазар. Той заявява, че детето не желае да говори за баща си по никакъв начин. Темата за баща му го фрустрира, напряга го, реагира телесно, не дава повод изобщо да говори за баща му, очевидно е изпитвал страх от своя баща. Според свидетеля Стойчев, много е вероятно нежеланието на детето да контактува с баща си да се дължи на преживяно от него насилие, но според експерта, дори едно незряло поведение от страна на бащата в негово присъствие, също може да доведе до нежелание от страна на детето да контактува с неговия баща. Считам, че по делото безспорно се установи, че приоритетно за подсъдимата, в ролята на майка, е било запазване на психо-емоционалното състояние на детето, да бъдат съхранени неговите чувства и да не се стига до допълнително влошаване на и без това влошеното състояние на детето. В същото време, въпреки че детето не желае да пребивава при своя баща, ч. тъжител вместо да насочи вниманието си към сближаване със сина си и прекратяване на вербалната агресия в присъствието на детето, същия на 06.07.2024 г. нанесе в присъствието на своя син побой на майката, за което има образувано наказателно дело пред РС-Нови пазар с внесен обв.акт за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.5 от НК.

Отделно от гореизложеното, през 2020 г. детето става свидетел отново на нанесен побой от страна на тъжителя на неговия дядо по майчина линия и в момента се води и производство за средна телесна срещу г-н К..

При тези факти аз считам, че напълно нормално е детето да се страхува да се вижда със своя баща и да не желае да тръгне с него. Независимо, въпреки нежеланието на детето, подсъдимата е правила всичко по силите си да подготви детето, въпреки неговите реакции, излизали са навън. Вярно е, че е имало случай, когато тя не е можела да изкара детето навън, т.к. той заключва врати, изпада в състояния, и за нея най-важното е било съхраняване на здравето - нещо, което явно бащата не разбира. Ето защо аз считам, че неизпълнението на подсъдимата на съдебното решение, ако въобще е налице такова, не е тенденциозно и самоцелно. Тя не е целяла постигането точно на 4 този противоправен резултат, а именно детето да не се среща с бащата.

Ако е налице въобще неизпълнение, то Ви моля да приемете, че майката се е водила с единствената цел да предпази детето, предвид неговото емоционално състояние, да запази неговото крепко емоционално и психическо здраве, съобразявайки се и с неговото желание, защото задължителната практика на ВКС на гражданската колегия и на търговската колегия е, че детето не е предмет и в случаите на предаването му на другия родител, в чиято полза е постановено съдебното решение, следва да бъде много внимателно и съобразено с неговите чувства и емоции. Ето защо моля въз основа на всички събрани по делото доказателства да приемете, че обвинението не се доказа в хода на първоинстанционното производство, същото е несъставомерно както от обективна и от субективна страна и в тази връзка да оправдаете подзащитната ми, като това е в случай, че приемете, че производството пред РС-Шумен е валидно учредено по редовна частна тъжба, която е коригирана в шестмесечния срок, което не се е случило.

Моля да ни присъдите и направените пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски.

ПОДС.Д./право на лична защита/ – Поддържам всичко казано от адвоката ми.

Относно самите срещи - много малко от тях са в лека обстановка.

Винаги са с агресия, винаги с чужди хора, които са водени явно да бъдат свидетели. Винаги срещите се записват. На 50-60% от срещите се вика полиция, за да се поиска протокол, даже детето да е против това. Понякога изтъква, че не иска да бъде снимано, но бащата продължава да снима и да се обръща с агресия към мен и членовете на моето семейство и съседите.

Пред детето ми е казвал „курва“, „ела ми направи свирка“ и то на улицата. Пред детето си позволява да пикае на улицата, чупи му играчката или я взема от ръката му и си тръгва, макар че вижда, че детето плаче и си иска играчката, той не я връща и си тръгва.

Много пъти е казвал на детето, че няма баща и след му се плези. Казва му, че всички имат бащи, само той няма и му се плези.

5

АДВ. К. – Считам жалбата и допълнението към нея за несъстоятелни и неоснователни.

В мотивите си РС-Шумен е изложил подробно всички свои тези и е анализирал доказателствата и на тази база се е произнесъл с осъдителна присъда.

Относно недопустимостта на частната тъжба – ако Ви е направило впечатление, в допълнението към частната тъжба първото изречение е, че по първоначално образуваното дело пред РС-Шумен – това е абсолютна лъжа и цели да заблуди и този състав на съда. Делото първоначално е образувано в РС-Нови пазар под №199/2022г. още. Там се извършиха доста съдопроизводствени действия, но се установи от съда, че компетентен да гледа делото е на териториален принцип РС-Шумен и го препрати служебно на него. Чак тогава, след повече от половин година, е образувано това дело№738/2023г. по описа на ШРС, за което се твърди, че това е първоначалното образуване на дело. Това е във връзка с твърдяните преклузивни срокове. Държа да отбележа, че това са дежурни твърдения, които аз слушам четвърта година. Аз от 2003 г. съм адвокат на тъжителя и във всички тях се навеждат едни и същи твърдения, които не почиват на никаква законова основа. Това е единадесетото дело, което в момента го гледаме, по чл.182, ал.2 от НК. Има още едно, което ще гледаме след няколко дни в ОСТърговище.

Твърдейки тези нелепи дежурни доводи, процесуалният представител на подсъдимата в едно от делата въведе в заблуждение състава на съда по дело№129/2023 г. на РС- Шумен и се стигна до там, че съдията без законови предпоставки за това, прекрати делото. За наша радост, грешката беше изправена от въззивната инстанция на ОС-Шумен, който върна делото на същия състав и това дело приключи с осъдителна присъда, като подсъдимата беше призната за виновна за две деяния по чл.182, ал.2 от НК.

По отношение на цитираните две дела в допълнението към въззивната жалба на ВКС - и двете дела са за прекратяване на производството от въззивните инстанции, което прекратяване върховните съдии са счели, че е незаконосъобразно и са върнали и двете дела за разглеждане от други състави на въззивната инстанция.

С това приключвам относно недопустимостта на ч. тъжби и на тази 6 включително.

Относно незаконосъобразност на съдебното решение – твърденията считам също за неоснователни и несъстоятелни. За да постанови осъдителната си присъда, решаващият съд се е съобразил с всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, а те са доста, особено свидетелските показания, писмените също, т.к. те са изискани от полиция, от социални служби, от водени от страните свидетели. Присъдата се базира и на анализ на заключението на допусната и приета от съда СПЕ, от която става видно, че детето, когато е само с баща си, то се чувства радостно, жизнерадостно и си прекарват приятно моментите, когато той е успявал да го вземе, а в рамките на шест години това са възможности, които се броят на пръстите на едната ръка.