Решение № 3520 от 21.04.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 3520

Бургас, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XII-ти състав, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДИАНА ГАНЕВА

При секретар ИРИНА ЛАМБОВА като разгледа докладваното от съдия ДИАНА ГАНЕВА административно дело № 20267040700420 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Д. Н. З. от [населено място], [улица], ет.1, с [ЕГН], чрез адв.П.М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0769-000063/09.02.2026 г., издадена от полицейски инспектор при ОДМВР Бургас Сектор „Пътна полиция“ Бургас В. С., упълномощен със Заповед № 251з-5684/07.10.2025 г. на директора на ОДМВР Бургас, с която на З. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „з“) гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразна на оспорената заповед, като постановена в производство с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Изложени са аргументи и за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. По същество се иска отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от се адв. М., която поддържа жалбата и доводите, изложени в нея. Ангажира доказателства. Пледира заповедта да бъде отменена, като неправилна и незаконосъобразна, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – полицейски инспектор при ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, В. С., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя административната преписка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 08.02.2026 г. около 13:53 ч. в [населено място], на [улица]до сградата на Областна управа по посока на движение към [улица], жалбоподателят е спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Бургас. При извършената проверка е установено, че З. управлява МПС–Н. Н. 1.4, с рег. № 769М046, собственост на П. П. Я., с [ЕГН], като след направена справка в РСОД 5242 е установено, че МПС е с изтекъл срок на валидност на разрешение за временно движение с № ********* и табели с рег. номер 796М046, изтекли на 07.01.2026 г. Прието е, че управлявайки МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, З. виновно е нарушил чл. 140, ал. 1, предл.1 от ЗДвП. На същата дата на водача е съставен и връчен АУАН серия GA № 4926112 (л.23). При съставяне на АУАН като доказателства са иззети СУМПС, 2 бр. рег. табели на автомобила и СРМПС. АУАН е подписан от З. без възражения, като на същата дата е дал и писмени сведения, в които сочи, че автомобилът е собственост на майката на неговата съпруга, която му го предоставила, за да го подготви за регистрация пред КАТ на 09.02.2026 г. (л.24). В сведенията З. заявява, че не е знаел, че регистрационните номера са с изтекъл срок, тъй като те веднъж вече били подновявани.

Във връзка с така установено на 09.02.2026 г. е издадена оспорената в настоящото производство заповед, с която спрямо Д. Н. З. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „з“) гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на държавата, но не повече от шест месеца. Заповедта е връчена лично на З. на 11.02.2026 г., съобразно направеното за това отбелязване (л.22).

По делото като доказателства са представени заявление за първоначална регистрация на процесния автомобил от 24.11.2026 г., разрешение за временно движение на процесното МПС № ********* от 08.12.2025 г., валидно до 07.01.2026 г., както и преписка с рег.№ 769р-19552/2025 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, образувана по повод извършена проверка на МПС във връзка с първоначална регистрация и възникнали съмнения относно интервенция върху номера на двигателя на същото с извършена проверка и мнение за препращане към Сектор „Пътна полиция“ за регистрация (л.26-54).

От ответника като доказателство за компетентност е приложена заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 251з-5684/07.10.2025 г. на директора на ОДМВР Бургас, с която последния е оправомощил полицейските инспектори в Сектор „Пътна полиция “ при ОДМВР Бургас да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП (л. 59).

В съдебно заседание са представени доказателства, че децата на жалбоподателят посещават детска градина и училище в [населено място], както и нотариален акт, според който З. и неговата съпруга са закупили дворно място заедно с двуетажна жилищна сграда в [населено място] извор, община Камено, където според изложените в жалбата твърдения семейството живее (л.70-76).

По искане на З., в качеството на свидетел е разпитана П. Я., собственичката на МПС, която разказва, че на 06.11.2025 г. закупила автомобила. Според Я., когато отишла да регистрира превозното средство в КАТ се указало, че липсва номер на двигателя и това попречило да регистрира автомобила. Според свидетелката автомобилът бил управляван от Д. З., защото в понеделник (09.02.2026 г.) трябвало се регистрира колата и в тази връзка го помолила да мине през майстор, за да види дали всичко е наред. Я. посочва, че се наложило два пъти да взима транзитни номера - първия път, когато закупила автомобила и втория път, когато е изтекъл срока на първия номер. Твърди, че тя живее в [населено място], а зет и З. и семейството му в [населено място] извор.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Нормата на чл.171 от ЗДвП предвижда, че ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на индивидуален администрати -вен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и съгласно чл. 172, ал. 5 обжалването е по реда на АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в мотивирана заповед, която се издава от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В настоящия случай компетентността на издателя на заповедта е обоснована със заповед № 251з-5684/07.10.2025 г. на директора на ОДМВР Бургас, който оправомощава началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас (какъвто е ответника) да издават ЗППАМ по ЗДвП.

В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл.171, т.1, буква „з“) гг) от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали ответната страна да постанови заповедта, са посочени АУАН серия GA № 4926112/08.02.2026 г. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието, като е налице съответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

Оспорената заповед е издаден и при спазване на приложимите административнопроизводствени правила, с оглед спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП. Заповед за прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на административния процес, като преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, както се твърди в жалбата, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорената заповед.

Една от хипотезите на чл. 171, т. 1, буква "з" от ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка „временно отнемане на СУМПС“ до решаване въпроса за отговорността, е и случай, в който водач управлява МПС, след като е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС, в конкретния казус – такова по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Текстът на последната разпоредба гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

В настоящата хипотеза не е спорно, че за МПС – Н. Н. 1.4, с рег. № 769М046, собственост на П. П. Я., с [ЕГН], е издаденото Разрешение за временно движение № ********* със срок на валидност до 07.01.2026 г. (л.28). От това следва, че на 08.02.2026 г., когато жалбоподателят е установен да управлява процесното МПС, срокът на разрешението е изтекъл и то с един месец. Предвид това, съдът следва да установи, дали при това положение автомобилът, управляван З., е бил регистриран или дерегистриран към инкриминираната дата, и съответно дали управлението му осъществява обективния състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 пр. 1 от ЗДвП, както е приел административният орган.

Съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 18а от ПЗР на ЗДвП „регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Аналогичен е и текстът на §2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45/24.03.2000 г.).

Разпоредбата на чл. 22 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. сочи, че според срока на валидност регистрацията е постоянна - без срок на валидност и временна - с определен срок на валидност над 3 месеца.

Според чл. 25 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., временна регистрация се извършва на превозни средства, за които има нормативни ограничения за движение или пребиваване в страната за определен срок.

В чл. 27, ал.1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., са регламентирани основанията за издаване на транзитна регистрация, като съгласно относимата т.1 от горната разпоредба, такава се издава в случаи на придвижване на нерегистрирани превозни средства в страната. В ал. 4 на същата разпоредба е посочено, че след изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер по искане на собственика може да бъдат издадени нови по реда на чл. 14 – 17. Срокът на валидност на транзитните табели с регистрационен номер се посочва в разрешението за временно движение. Разпоредбата на чл. 27, ал.5 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. предвижда, че след изтичане срока на транзитната регистрация издадените табели с транзитен регистрационен номер не могат да се използват. Т.е изтичането на този срок прекратява транзитната регистрация на автомобила и от този момент той е без регистрация.

Разпечатката съдържа 35 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/59853893-04d7-4732-be55-ab01edd05ea1