Определение № 21397 от 08.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21397 гр. София, 08.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100510154 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.278 от ГПК във вр чл. 344, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба 07.07.2026 г., подадена от З. П. А., ЕГН ********** от гр. София, район „Студентски“, ж.к. „********, чрез адв.

А.Г.В., АК-Габрово против решение № 20153407/11.06.2026 г., постановено по гр.д.№ 69490/2015 г. по описа на СРС, 77 състав, в частта, имаща характер на определение, с която, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК З. П. А. е осъден да заплаща на А.А.С., ЕГН ********** от гр. София, с. Владая, ул. ******** сумата от 348,67 евро месечно, представляваща обезщетение за ползването на притежаваните от А.А.С. 4/6 ид.ч. от допуснатия до делба между двамата съделители апартамент № 3, находящ се в гр. София, район „Студентски“, ж.к. „******** вход ******** с площ от 76,67 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор: *** по КККР на гр.София, община Столична, област София, одобрени със Заповед № РД-18-3 8/10.07.2012 г. на изп. директор на АГКК, заедно с прилежащи части: зимнично помещение и 1,97 % ид.ч. от общите части на сградата, при квоти 2/6 ид.ч. за З. П. А. и 4/6 ид.ч. за А.А.С., считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до окончателното извършване на делбата. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, тъй като постановената привременна мярка е неправилна, необоснована и постановена при непълно обсъждане на 1 доказателствата по делото, евентуално – да бъде изменене и бъде определен по-нисък размер на обезщетението за лишаване от право на ползване.

Ответницата по частната жалба А.А.С., чрез адв Е.Т., САК я счита за неоснователна и моли съда да потвръди решението, в обжалваната част, имащо характера на определение. Претендира съдебни разноски – адвокатско възнаграждение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД намира, че частната жалба е подадена в срок, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Производството пред районния съд е било образувано по иск за делба, по който е постановено и влязло в сила съдебно решение № 20153407/11.06.2026 г., с което съдът се е произнесъл по отношение на допуснатия до делба съсобствен апартамент, между кои лица и при какви квоти.

Със същото решение районинят се е произнесъл и по искането на съделителя А.А.С. за постановяване на привременни мерки чл. 344, ал. 2 от ГПК, като е осъдил другия съделител З. П. А. да й заплаща ежемесечно сумата от 348,67 евро, представляваща обезщетение за ползването на притежаваните от А.А.С. 4/6 ид.ч. от допуснатия до делба между двамата съделители апартамент № 3, находящ се в гр. София, район „Студентски“, ж.к. „******** вход ******** с площ от 76,67 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор: *** по КККР на гр.София, община Столична, област София, одобрени със Заповед № РД-18-3 8/10.07.2012 г. на изп. директор на АГКК, заедно с прилежащи части: зимнично помещение и 1,97 % ид.ч. от общите части на сградата.

В тази част решението има характера на определение, както правилно е посочено в съдебното решение и подлежи на обжалване с частна жалба.

Поради това въззивната инстнация намира, че е сезирана от надежна страна с частна жалба, против подлежащ на обжалване акт, която е в срок и поради това е допустима.

Разгледана по съдещество е неоснователна, поради следното:

За да постанови съдебния си акт, в обжалваната част, районният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК, предвиждаща, че с решението си по допускане на делбата или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти, съобразно правата си, съдът по искане на 2 някой от тях, постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните следва да плащат на другите срещу ползването. Правилно съдът е посочил, че е сезиран с искане за привременни мерки от новоконституираната ищца А.А.С., като правоприемник на починалата в хода на процеса първоначална ищца и нейна майка Ж. П.а А., и за същото е събрал поисканите доказателтсвени средства – оценителна експертиза за размера на наема, като по въпроса от кого се ползва апартамента страните не са спорили и поради това по делото не са били изслушани свидетелски показания. Изрично в открито заседание е заявено от ответника З. П. А., чрез неговия пълномощник, че апартаментът се използва изцяло от него, само той е извършвал подобрения и нито първоначалната ищцат, нито А.А.С. имат достъп. Съдът се е позовал и на приетата експретиза, изготвена от вещото лице инж. С.К.С., възприета изцяло като обективно, безпристрастно и компетентно изготвена и защитена в открито заседание, от която се установява, че няма технически възможности за обособяване за ползване в отделни помещения без съвместно ползване на баня, тоалетна, кухня и вход. Предвид това съдът е приел, че не съществува възможност за разделяне ползването на апартамента между двамата съделители, че ищцата не може да получи реално ползване, съответстващо на правата й в съсобствеността и има право на парично обезщетение, определено по размер съобразно правата й на собственост и приетата техническа експертиза. В съдебното решение, съдът изрично е изложил мотиви, че произнасянето му има привременен характер и няма пречка при промяна на обстоятелствата да бъде изменено и произнасянето му, в съответствие с чл. 344, ал. 3 от ГПК.

Частният жалбоподател възразява по изводите в решението, като твърди, че съдът е възприел заключението на вещото лице безкритично и без да обсъди възраженията му, че данните на експерта са на база само на предположения за оферти, а не за реално сключени договори, като допълнително е приложило и т.нар. корекционен коефициент 0,95, вместо да събере данни за реални наемни договори вписани в Службата по вписвания.

Продължава, че липсвал самостоятелен анализ относно причините, довели до фактическото положение между съделителите, както и относно това дали определеният размер на обезщетението съответствал на конкретната житейска и имуществена ситуация. Според частния жалбоподател бил безспорен фактът, че ищцата А.С. доброволно и съзнателно не искала и отказвала да 3 ползва жилището и не била отправяла покана или искане в този смисъл.

Въззивната инстанция намира всички възражения на ответника за неоснователни. Определянето на месечен размер на наем изисква специални знания, поради което правилно по делото е зопуснато извършването на експретиза – това е процесуалният способ за доказването на същия.

Изготвената и представената пред съда е кспретиза е пълна, подробна, ясна, защитена от вещото лице и не съществува друго нахидящо се по делото доказателство, поради което съдът да разполага с въможността да не възприеме изводите на експрерта, като грешни, непълни, пристрастни и т.н. В този смисъл, възприемането на заключението на вещото лице от съда не е механично, а аргументирано и основаващо се на всички събрани по делото доказателства и обстоятелства, за които страните са заявили, че не спорят.

Неоснователна е оплакването на частния жалбоподател, че А.С. не е предявявала претенции да ползва имота, напротив, това именно представлява заявената от нея претенция за постановяване на привременни мерки, която ответникът е бил в състояние да удовлетвори във всеки един момент от заявяването й пред съда, но той не твърди да е сторил това, нито в производството пред районния съд, нито към момента на подаване на частната жалба.

Поради това въззивната инстнация намира, че обжалваният акт, в частта по постановената привременна мярка, е основан на доказателствата по делото и мотивиран в съответствие с тях, което го прави законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Настоящото определение е окончателно, тъй като превременните мерки подлежат на двуинстанционно разглеждане, в този смисъл т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и последователната практика на ВКС - определение № 50221 от 13.10.2022 г. по ч. гр. д. № 3249/2022 г. на ІІ г.о., определение № 2486 от 13.05.2026 г. по к.ч.гр.д. № 1308/2026 г. на ВКС, I г. о, определение № 74/9.02.2015 г. по гр. д. № 6486/2014 г. на I г. о., определение № 313/28.04.2014 г. по ч. гр. д. № 2225/2014 г. на IV г. о., определение № 36/28.01.2014 г. по гр. д. № 6738/2013 г. на I г. о. и др.

Неоснователно е искането на ответницата за присъждане на съдебни разноски по подадената частна жалба – адвокатско възнаграждение от 1300 4 евро, които в настоящото производство не се дължат, тъй като то няма самостоятелен характер, акцесорно е спрямо делбеното производство и с произнасянето на съда не приключва делото по смисъла на чл.81 от ГПК.

Макар претенцията за разноски да е намерена за неоснователна, въззивният съд не дължи произнасяне с отделен диспозитив в тази част, тъй като не се произнася по предявен иск, в който смисъл са и Определение № 233 от 26.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1641/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, Определение № 50 от 6.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 355/2021 г., I г. о., ГК, докладчик председателят М.С. и цитираните в него определения, Определение № 1591 от 12.06.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 239/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20153407/11.06.2026 г., постановено по гр.д.№ 69490/2015 г. по описа на СРС, 77 състав, в частта, имаща характер на определение, с която, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, З. П. А. е осъден да заплаща на А.А.С., ЕГН ********** от гр. София, с. Владая, ул. ******** сумата от 348,67 евро месечно, представляваща обезщетение за ползването на притежаваните от А.А.С. 4/6 ид.ч. от допуснатия до делба между двамата съделители апартамент № 3, находящ се в гр. София, район „Студентски“, ж.к. „******** вход ******** с площ от 76,67 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор: *** по КККР на гр.София, община Столична, област София, одобрени със Заповед № РД-18-3 8/10.07.2012 г. на изп. директор на АГКК, заедно с прилежащи части: зимнично помещение и 1,97 % ид.ч. от общите части на сградата, при квоти 2/6 ид.ч. за З. П. А. и 4/6 ид.ч. за А.А.С., считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до окончателното извършване на делбата.

Определението е окончателно.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6