Решение № 496 от 16.12.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. Варна, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. П. като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20243100900734 по описа за 2024 година

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по допустими кумулативно съединени искове, предявени от „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД, ЕИК 103874408, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, ет.2, ап. 3, представлявано от С.Н.К., против О. В. Л., гражданин на Руската Федерация, родена на *** в гр. Москва, с постоянен адрес: ***, с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати: сумата от 5622,86 евро, представляваща незаплатени годишни такси за 2022г., 2023г. и 2024г. по Договор за поддръжка и управление от 07.06.2013 г. за поддръжка и обслужване на комплекс от затворен тип, в който се намира самостоятелен обект с идентификатор ***, собственост на ответника, ведно със законната лихва от датата на входиране на исковата молба- 27.12.2024 г. до окончателното издължаване на сумата, както и сумата от 12 897.69 евро, представляващо незаплатени годишни такси за 2022г., 2023г. и 2024г. по Договор за поддръжка и управление от 07.06.2013 г. за поддръжка и обслужване на комплекс от затворен тип, в който се намира самостоятелен обект с идентификатор ***, собственост на ответника, ведно със законната лихва от датата на входиране на исковата молба- 27.12.2024 г. до окончателното издължаване на сумата.

В исковата молба ищецът се е позовал на действително общо договаряне между страните по сключени между страните Договори за поддръжка и управление от 07.06.2013 г. във връзка със самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *** и ***, собственост, влезли в сила след подписване на договори за продажба във формата на нотариален акт.

Ищецът поддържа, че е изпълнил задълженията си по чл.1.1 от договорите касателно организация на вътрешния ред в сградите на комплекса, общите части и оборудването. Извършвал е техническа поддръжка и почистване на общите части, 1 съоръженията, паркинга, тревните площи, алеите и настилките в комплекса. Осигурил е външно и вътрешно оформление на растителността в сградата и в комплекса, както и организация на външната охрана на комплекса (пазачи, пропускателен режим и контрол на достъпа). Организирал е на санитарно-хигиеничните и екологични мерки в комплекса и в общите части на сградите на територията на комплекса (дезинфекция, обезпаразитяване, дезинсекция, почистване); Заплащал е консумативите за електричество, климатизация и водоснабдяване за общите части. Твърди се , че възложителят не е заплатил договореното възнаграждение, дължимо авансово.

Ответникът е оспорил иска. Оспорва притежаваните от ответника самостоятелни обекти в сграда да се намират в стопанисвания от ищеца „комплекс от затворен тип Йо Обзор Фаза 1".

Оспорва ищецът „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД да е изправна страна по договора. В тази връзка се позовава, че същият не е издавал и изпращал на възложителя проформи фактури съгласно изискването на чл.2.7. от договорите ; не изпращал, съобразно чл.5.8 от договорите, съобщения с искания за заплащане на таксите за процесните години; както и на основание чл. 5.13 от договорите не е представил доказателства за доброволно уреждане на отношенията между страните.

Оспорва се изпълнителят да е извършвал дейности по поддържка и управление на комплекса.

Позовава се на обективна невъзможност за изпълнение на процесните задължения поради ограничаване на преводи от руски банки след началото на войната на Русия в Украйна. Твърди, че от м.март 2022г. е прекратено приемането на банковите преводи от руски банки в страната. Настоява за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника излага съображения, че със сключването на окончателен договор под формата на нотариален акт, сключените между страните предварителни договори са преустановил правното си действие.

В пледоариите си по същество на спора процесуалните представители на страните поддържат становищата си.

За да се произнесе, съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:

По предварителни въпроси и разпределение на доказателствена тежест съдът се е произнесъл с определение №1341/18.09.2025г.

По делото е предявен иск за реално изпълнение на задължение на възложител по договори за поддръжка и управление.

По делото са представени два договора, и двата от дата 07.06.2013 г., за поддръжка и управление, касателно притежавани от ответницата О. В. Л. самостоятелни обекти с идентификатори *** и***, видно от които ответницата е възложила на „Бляк сий инвестмънт тръст мениджмънт“ ЕАД срещу уговорено възнаграждение да осъществява организация на вътрешния ред на сградите в комплекса, в който се намират обектите, вкл. общите части и оборудване; оказване на всякакъв вид съдействие на собствениците с оглед тяхното спокойно и необезпокоявано пребиваване и защита не техните собственически права в помещенията и комплекса като цяло; техническа поддръжка и почистване на общите части в сградата, съоръженията, паркинга, тревните площи, алеите и настилките в комплекса; ползване на фитнес зала, сауна и джакузи в работното време; поддържане 2 на растителността в сградата и комплекса; организация на външна охрана; организация на санитарно- хигиенни и екологични мерки в комплекса, заплащане на консумативи за електричество.

Възраженията, че самостоятелните обекти на ответника не се намират в стопанисвания от ищцовото дружество комплекс не могат да бъдат споделени.

Страните са обвързани от предмета на договора, представляващ комплекс от права и задължения, за които е постигнато съгласие. Следователно поначало достатъчно е обвързващото изявление на страните, че посочените обекти се намира в сгради, находящи се в комплекс от затворен тип Йо Обзор Фаза 1. От представените договор от покупко-продажба под формата на нотариален акт № 151, том VI, рег.№ 6017, дело № 1134/2013г. и скица на поземлени имот № 15-36910-05.04.2022г., се установява, че ответницата е придобила в собственост именно двата самостоятелни обекта с идентификатори *** и ***.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Александър Иванов се установява, че комплексът се поддържа целогодишно, вкл. и през въпросните 2021г.- 2024г. Територията на комплекса се охранява денонощно чрез физическа охрана и видеонаблюдение. Установява се, че се поддържат общите части на комплекса, осъществяват се техническа поддръжка, почистване, поддръжка на озеленяването. Собствениците разполагат с възможност да ползват фитнес и СПА център. Фасадите на сградите се почистват периодично. В действителност, както сочи ответникът, показанията на този свидетел, който е служител на ищцовото дружество, следва да се кредитират при условията на чл. 172 от ГПК, тоест при отчитане възможната заинтересованост на свидетеля. Същевременно обаче изнесеното от св.

Иванов напълно кореспондира на представените и неоспорени по делото писмени доказателства, видно от които ищецът е възложил на трети лица изпълнение на различни дейности по поддържането на комплекса- с „Лифтком Сервиз“ ЕООД е сключен договор от 02.02.2015г. за поддръжка на асансьорите(л. 71), със „Сън Гардън Лд“ ЕООД -договор от 20.04.2022г. за външно озеленяване на парковото (л. 85); с дружеството „Сим Секюрити“ ЕООД е сключен договор от 03.01.2022г. за физическа охрана на комплекса (л. 94 и сл.); с „Етти-99“ ООД договори от 01.15.2022г., 01.05.2023г. , 01.05.2024г. за дезинсекция на тревните площи и дератизационни услуги в комплекса(л. 104 и сл). Договорите са придружени с приемно-предавателни протоколи за възложена и приета работа и съответни фактури за плащане.

От така събраните доказателства- писмени и гласни, и в съчетание с липса на възражение за конкретно неизпълнение относно задължението за поддръжка, съдът приема, че ищцовото дружество е изправна страна по договора.

Ответната страна е възразила, че изпълнителят не е изпълнявал своевременно ангажимента си за издаване на проформа фактури (чл. 2.7), не е изпращал съобщения с искания за заплащане на таксите за процесните години (чл. 5.8.), както и не направил опит за доброволно уреждане на спора (чл. 5.13).

С договора страните са определили ясно падежа на задълженията за заплащане на уговореното възнаграждение, а именно до 31.12 на предходната година, за която се дължи (чл. 2.7). При задължение с определен срок, изискуемостта не изисква покана /чл.69 от ЗЗД/. Издаването на проформа фактури има само спомагателно, но не и съществено значение за определяне на размера. Инициирането на доброволното уреждане на спора също е няма отношение нито към изискуемостта, нито към забавата на страните.

3

Доводите за невъзможност за изпълнение поради ограничаване на банковите преводи от Русия, също са неоснователни. На осн. чл. 81, ал. 2 от ЗЗД длъжникът не може да се позовава на невъзможност за изпълнение на родово определеното парично задължение. Дори да се приеме, че разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД визира само субективната невъзможност за изпълнение на парично задължение, но не и такава, която се дължи на обстоятелства, причинени от действията на трети лица или на юридически събития, то наличие на временна обективна невъзможност за изпълнение отново не води до погасяване на задължението. Временната обективна невъзможност може да е извинителна само за забавата на длъжника, но задължението остава валидно.

В случая, обаче съдът приема, че не се касае и за такава временна невъзможност. Ограничаването на един от начините за плащане, на което се позовава ответникът, не може да обоснове основателна причина за неизпълнение.

Възможностите за трансфер на парични средства в днешно време са почти неограничени.

С оглед на изложеното, съдът намира, че по делото се установи фактическият състав, от който възниква правото на ищеца за възнаграждение по договора.

По размера на задължението по делото не е въведен спор, поради което с доклада по делото е обявено за безспорно, че начислените годишни такси за периода 2022 г., 2023 г. и 2024 г. съответстват на уговорените.

В заключение предявените искове са основателни в цялост.

С оглед изхода от спора разноски се следват на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Своевременно процесуалният представител на страната е възразила за прекомерност на адв. възнаграждение, заплатено от ищеца.

При произнасяне по възражението съдът поначало не е обвързан от приложението на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, а определените там размери могат да служат само като ориентир при преценката за справедливия размер на възнаграждението. Договорът за правна помощ, с оглед общия принцип за относителността на облигационната връзка, обвързва единствено страните по него. Насрещната страна по процесуалното правоотношение, когато по правилата на чл. 78 от ГПК следва да понесе разноските от неблагоприятно приключилия за нея правен спор, не е обвързана от договора за процесуално представителство. Последната следва да възмезди само онзи обоснован размер на разноските, който е причинила с поведението си, станало повод за завеждане на спора, както и с процесуалното си поведение в хода на делото.

При отчитане на действителната сложност на производството, съдът намира на първо място, че цената на иска е само е един от критериите, който може служи за ориентир. Следва да се има предвид, че не е задължително да съществува пропорция между усилията, положени от процесуалния представител и цената на иска. На следващо място следва да се отчита вида на самото производство- дали се касае до често предявявани в практиката искове, по които съществува изобилна съдебна практика, или до спорадично предявявани дела. От значение е сложността на конкретното дело - обема на събраните доказателства, броя на съдебните заседания, както и конкретната активност на пълномощника.

Заплатеното от ищеца възнаграждение в размер на 4257,41 лева следва да се съпостави в посочените обстоятелства.