Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 26.10.2022, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
591/2022
Подписан
26.10.2022

Цитирани разпоредби

  • чл. 149 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 19а · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11а · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 27, ал. 6 и 7 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 27, ал. 6 и 7 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 27, ал. 1 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
  • чл. 62, ал. 3 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
  • чл. 70, ал. 1, т. 7 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
  • чл. 73, ал. 2 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
  • чл. 73, ал. 4 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
  • чл. 9, ал. 5, изр. последно · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Велико Т., 26.10.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Т. – Втори състав, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ при участието на секретаря П.И. и прокурора …………., изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №591 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр . с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление/ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ бр. 51/2022г./.

Образувано е по жалба на адв. Д. П., в качеството му на пълномощник на Ж.Н.Г., едноличен търговец с фирма ЕТ

„Крисбо холидейс – Ж.Г.“***. Т., срещу Решение

№04/311/00814/3/01/04/02 на изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, за налагане на финансова корекция по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г., с което на ЕТ „Крисбо холидейс – Ж.Г.“ на основание чл.

72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1, вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 16, ал. 2 от Наредба №30/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г., издадена от МЗХ, е определена финансова корекция в размер на 41 860,35 лв.

Жалбоподателката твърди, че неправилно в оспорваното решение е прието, че е налице неизпълнение на финансовите показатели на бизнес плана и това представлява неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Изтъква че установяването на публичното задължение е извършено след изтичане срока на действие на договора от 06.10.2014г. – 15.09.2015г. и след петгодишния срок на мониторинг по този договор – 06.10.2019г., при изтекла погасителна давност по чл. 3, (1)

Регламент (ЕО, Евратом) №2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година. Твърди, че между страните по делото не е налице административен договор по смисъла на чл. 19а от АПК, който да предвижда възможност за ответната страна да налага финансови корекции. Развиват доводи, че за бенефициера не е налице нормативно задължение за изпълнение на прогнозираните приходи, такова задължение не е предвидено и в сключения договор. В тази връзка се изтъква, че ответникът незаконосъобразно е наложил финансова санкция с позоваване на правила, приети от изпълнителния директор на ДФЗ, тъй като същите не са били действащи през процесния период. Счита и че самото едностранно въвеждане на санкции за неизпълнение на договора от 06.102014г., както и извършените с Анекс №1/17.12.2014г. и Анекс №28/11.09.2015г. намалявания задълженията на фонда без съответно намаляване на задълженията на насрещната страна-ползвател на помощта, създава неравностойно положение. В заключение в решението на ответника не било извършено позоваване на нито една от разпоредбите на чл. 46 от Наредба №30/11.08.2008г. на МЗХ и не е посочено коя конкретно от целите за които е получено финансиране, не е постигната.

Допълнителни съображения излага в представено по делото писмена защита. Моли съдът да отмени обжалваното решение. Претендира за присъждане на разноски по производството.

Ответникът по делото – изп. директор на ДФ

„Земеделие“, чрез пълномощника си по делото оспорва подадената жалба като неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Подробни съображения представя в писмено становище. Претендира за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

С оспорваното Решение №04/311/00814/3/01/04/02 на изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“ на ЕТ „Крисбо холидейс – Ж.Г.“***. Т. е определена финансова корекция в размер на 41 860,35 лв. Това решение е връчено на оспорващата по пощата на 12.08.2022г., което е видно от приложеното известие за доставка на стр. 215 от делото. Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е подадена на 23.08.2022г., което е видно от поставения на нея вх. №01-6500/8442#16/23.08.2022г. по описа на ДФ „Земеделие“. Следователно жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснтователна.

От фактическа страна не е спорно, че между ДФЗ-РА и ЕТ „Крисбо холидейс – Ж.Г.“ е сключен Договор №4/311/00814 от 06.10.2014г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013г. Съгласно договора фондът предоставя на бенефициера безвъзмездна финансова помощ по посочената мярка, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени разходи от ползвателя, за изпълнение на одобрен проект №04/311/00814 от 14.05.2013г. Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на представените документи е в размер на 391 160 лв., от които 341 473,45 лв. е определена за междинно плащане на обособена част от проекта съгласно Приложение 1 към договора. Срокът за извършване на инвестицията е до 15.09.2015г. Впоследствие са сключени два анекса към договора като с Анекс II от 11.09.2015г. е изменен размерът на първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ по т. 2.1 от договора, като същият е намален на 323 932,07 лв. и съответно с анекс I от 17.12.2014г., с който е изменена определената в т. 2.2 от договора междинна сума за плащане, като е намалена на 201 567,57 лв. и съответната част от Таблица 1 от Приложение 1 към договора. По договора са изплатени общо 279 068,98 лв.

След извършеното окончателно плащане със Заповед №373822/19.06.2019г. на началник отдел „Регионален технически инспекторат“ е разпоредена проверка на място, която да бъде извършена в периода 20.06.2019г. – 28.06.2019г. Въз основа на извършената проверка на място и допълнителни административни проверки е изготвен Контролен лист от 26.06.2019г. с направените от контролния орган констатации, подписан от бенефициера на същата дата. С писмо изх.

№01-6500/8442 от 23.10.201г. на изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ е уведомен ЕТ „Крисбо холидейс – Ж.Г.“, че при проверката е установено неизпълнение на задълженията съгласно одобрения бизнес план, а именно: неизпълнение на т. 4.12 и т.

4.18 от Договор №04/311/00814 от 06.10.2014г. и на основание чл. 46 и чл. 47 от Наредба №30/11.08.2008г. и т. 30 от писмени указания с наименование „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27. ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г., утвърдени от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, обнародвани в ДВ бр. 69 на 30.08.2019 г. /за по-кратко Правилата/, ще се наложи санкция в размер на 15% от предоставената финансова помощ по договора.

Определеният размер на задължението е 41 860,35 лв.; не са запазени и не са разкрити заложените по бизнес план 5 работни места /Таблица 5 - „Разходи за заплати и социални осигуровки/, от които 1 брой работно място на позиция „управленски персонал“ и 4 броя работни места на позиция „производствен персонал“. Това е определено като неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от Договор №04/311/00814 от 06.10.2014г. като на основание т. 4.4, б. „б“ и т. 8.1 от договора, чл. 46, ал.

1 и 2 от Наредба №30/11.08.2008г. и т. 18 от Правилата ще следва санкция в размер на 10% от предоставената финансова помощ по договора, с определен размер на задължението 27 906,90 лв.

На основание чл. 3, ал. 1 от

Правилата общият размер на задължението е определен в размер на 41 860,35лв., представляващи 15% от получената субсидия, за което е бил издаден Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №***/3/01/04/01 от 04.09.2020г. от изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.

След обжалването на този акт по съдебен ред е образувано производството по АД №619/2020г. по описа на АСВТ, като с Решение №98/28.06.2021г. по това дело съдът е отменил АУПДВ №04/311/00814/3/01/04/01 от 04.09.2020г. Това решение е било оставено в сила с Решение №4411/10.05.2022г. по АД №8578/2021г. по описа на ВАС.

След приключване на съдебното производство до жалбоподателката е било изпратено писмо изх. №01-6500/8442#12/06.06.2022г./стр. 192 и сл. от делото/, с което на основание чл. 73, ал.

2 от ЗУСЕФСУ е била уведомена за образуваното производство за определяне на финансова корекция и е предоставен срок за възражения в рамките на законово определения. От страна на ЕТ „Крисбо холидейс – Ж.Г.“ са били депозирани писмени възражения. Впоследствие е било издадено обжалваното решение, с което при възприемане изцяло на горепосочената фактическа обстановка, ответникът е приел, че е налице хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и на основание чл. 46, ал.1 и ал. 2, вр. с чл. 16, ал. 2 от Наредба №30/11.08.2008г. за неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от Договор №04/311/00814 от 06.10.2014г. на основание т. 4.4, б. „б“ и т. 8.1 от договора и чл. 3, ал. 1 от Правилата е определена финансова корекция в размер на 41 860,35 лв., представляващи 15% от получената субсидия/на практика в размера, определен с отменения АУПДВ/.

Това решение се оспорва с възражения за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, изразяващи се в липса на фактически и правни основания за налагане на финансова корекция.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган. В разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕФСУ е визирано, че Управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо.

В разпоредбата на чл. 9, ал. 5, изр. последно от ЗУСЕФСУ ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. От своя страна Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на ЕС /§ 1, т. 13 ДР ЗПЗП/. По силата на чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена за държавата ни РА за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от

ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който я представлява. На този орган според чл. 10, ал.

1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" е предоставено да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от РА, включително за националните доплащания.

Оспорваното решение е издадено и в исканата от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК, като в процедурата по издаването му не са допуснати сочените в жалбата процесуални нарушения.

Не може да бъде споделено изразеното становище за незаконосъобразност на оспорваното решение, като основание за отмяната му, че след изтичане на мониторинговия период по сключения между бенефициера и ДФЗ договор административният орган е лишен от правомощия за издаване на акт от категорията на процесния. Съдът счита, че обстоятелството, че за констатираните нарушения първо е било проведено производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, приключило с отменен АУПДВ №04/311/00814/3/01/04/01 от 04.09.2020г., не е пречка за реализиране на производство по налагане на финансова корекция, доколкото предвидената в Регламент (ЕО, Евратом) №2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности давност не е изтекла. Съгласно чл. 3, § 1 от Регламента, срокът за давност за процедурите за санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, е четири години от момента, в който нередността е извършена. В този смисъл съдът намира, че в конкретния случай най-ранният начален момент, от който може да се претендира възстановяване на безвъзмездно получената финансова помощ, е след изтичане на първата пълна финансова година, в която е следвало да се изпълнят заложените в бизнес плана на ползвателя приходи, а именно – финансовата 2016г.