Решение № 647 от 19.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. София, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20241000503188 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 267 от 24.07.2024 г., поправено с Решение № 340 от 11.10.2024 г. за поправка на допусната очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 от ГПК постановено гр. д. № 675/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд, V първоинстанционен граждански състав, съдът на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат 00069508, да заплати на В. И. Д., ЕГН **********, сумата от 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на претърпяно ПТП, настъпило на 06.07.2018 г. по второстепенен път II-81, в района на 16-ти километър, в участъка между гр.

Костинброд и с. Беледие хан, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба (19.05.2023 г.) до окончателното й изплащане, както и сумата от 7 746, 67 лева (седем хиляди седемстотин четиридесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 17.05.2020 г. до 17.05.2023 г., като с това са били отхвърлени като неоснователни и недоказани главната искова претенция по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лева, както и акцесорната такава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата до пълния претендиран размер от 15 222, 23 лева.

С решението си, съдът по предявените обратни искове в условията на евентуалност с правно основание чл. 219, ал. 3 от ГПК вр. чл. 54 от ЗЗД е осъдил 1

„Пътстрой - 92“ АД, ЕИК 175102326 да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат 00069508, сумите от 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева) и 7 746, 67 лева (седем хиляди седемстотин четиридесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки), дължими от Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат 00069508, на В. И. Д., ЕГН **********, като обезщетение за непозволено увреждане, причинено от „Пътстрой - 92“ АД, ЕИК 175102326, при изпълнение на възложена от Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат 00069508, работа по поддържане на второстепенен път II-81, в района на 16-ти километър, в участъка между гр.

Костинброд и с. Беледие хан.

При този изход на делото пред първоинстанционния съд, В. И. Д., ЕГН **********, е била осъдена да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат 00069508, сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, пропорционално на отхвърлената част от исковете.

Същевременно, съдът е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат 00069508, да заплати на В. И. Д., ЕГН **********, сумата от 75, 31 лева (седемдесет и пет лева и тридесет и една стотинки), представляваща част от направените от ищцата по делото разноски, пропорционална на уважената част от исковете, да заплати на адв. А. Т., вписана в САК, сумата от 3 269, 73 лева (три хиляди двеста шестдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 от ЗА, пропорционално на уважената част от исковете както и да заплати по сметка на Софийския окръжен съд, БУЛСТАТ 000776541, сумата от 1 686, 43 лева (хиляда шестстотин осемдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки), представляваща част от изразходваните от бюджета на съда средства, пропорционално на уважената част от исковете.

С решението си и по повод на уважените обратни искове, предявени в условията на евентуалност, съдът е осъдил „Пътстрой - 92“ АД, ЕИК 175102326 да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат 00069508, сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника по главния и акцесорния иск – „Пътстрой - 92“ АД, ЕИК 175102326.

Недоволен от така постановеното решение е останал „Пътстрой - 92“ АД – трето лице помагач на ответника по главния и акцесорния иск, и ответник по обратните искове, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в неговата цялост. Поддържа се неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, доколкото било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като първоинстанционният съд бил изградил фактическите си констатации на непълно и неправилно тълкуване на доказателствения материал, а с това и е достигнал до необосновани правни изводи относно причините за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие. Основен акцент във въззивната жалба е поставен върху извода на първоинстанционния съд, че неправилната организация на движението в ремонтирания участък е съществена причина за настъпване на вредоносния резултат. Ето защо, въззивникът не споделя този извод и счита, че временната организация на движението е въведена в пълно съответствие с нормативните изисквания, в частност на Наредба № 3/16.08.2010 г., като е била 2 утвърдена и въведена на място от компетентните органи – Агенция „Пътна инфраструктура“ и ОДМВР – София област. В тази връзка се излагат твърдения, че всички пътни знаци и указателни средства в процесния пътен участък са били правилно поставени и визуално достъпни за водачите на МПС, което бива подкрепено с факта, че в продължение на времето преди инцидента в участъка не са били регистрирани други произшествия. Освен това, е направено възражение срещу наличието на причинна връзка между организацията на движението и настъпилия инцидент, като се поддържа, че единствената причина за процесното ПТП е неправомерното поведение на водача на лекия автомобил. Така, според въззивния жалбоподател, последният е нарушил въведените ограничения на скоростта – движил се е с 54 км/ч при ограничение от 20 км/ч – както и изричните указания, дадени чрез пътната сигнализация. Посочва се, че водачът не е възприел адекватно знаците, не е реагирал на препятствията на пътя и изобщо не е предприел действия по избягване на удара, включително чрез намаляване на скоростта или спиране. Така при разумно поведение на водача на лекия автомобил, съобразено с особеностите на пътя и обстановката (включително движение в тъмната част на денонощието и наличието на мигащи светлини), произшествието е можело да бъде избегнато. На следващо място, бива релевирано възражение, че ищцата В. И. Д. не е използвала обезопасителен колан към момента на настъпване на инцидента, с което е била нарушила разпоредбата на чл.

137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. В тази връзка, въззивникът акцентира, че съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза, липсата на обезопасяване е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите телесни увреждания, поради което следва да се отчете приносът на пострадалата при определяне на размера на обезщетението. По изложените причини, се отправя молба към въззивния съд за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените от ищцата искове, в това число и предявените обратни искове в условията на евентуалност, респективно – при липса на основания за отмяна – за изменение на решението чрез намаляване на присъденото обезщетение с оглед съпричиняването на вредите от страна на водача и пострадалото лице. Претендират се разноски.

Ищцата В. И. Д., чрез адв. А. Т. от САК, оспорва въззивната жалба като неоснователна по съображения, изложени в подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил и отговор на въззивната жалба от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“. В него е изразено становище за основателност на въззивната жалба по подробно изложени съображения.

Претендират се разноски.

Решението, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни и недоказани главната искова претенция по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лева, както и акцесорната такава по чл. 86, ал.

1 от ЗЗД за разликата до пълния претендиран размер от 15 222, 23 лева, като необжалвано е влязло в законна сила и не е предмет на проверка в настоящото производство.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество 3 въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г.

ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски окръжен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано.

От фактическа страна, след преценка на твърденията и доводите на страните, както и на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

От представените по делото Констативен протокол № 6186/30.08.2018 г., Постановление с изх. № 488/26.05.2021 г. по досъдебно производство № 83/2018 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 488/2018 г. по описа на РП – Костинброд и Протокол за оглед на ПТП на РУ – Костинброд от 07.07.2018 г., се установява, че на 06.07.2018 г., около 23:00 ч., ищцата В. И. Д. се е возила като пътник в лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с ДК № ********, управляван от водача М. Д. по път II-81, като в участъка на км. 16+000 между гр. Костинброд и с. Беледие хан процесното МПС е катастрофирало, удряйки се в изкоп на пътя.

Видно от представения по делото Договор № РД-33-12 от 29.08.2017 г. за възлагане на обществена поръчка се установява, че между Агенция „Пътна инфраструктура“, в качеството си на възложител, и ДЗЗД „Пътища 2016 – I етап“, в състава на което участва и дружеството „Пътстрой - 92“ АД, в качеството си на изпълнител, е сключено споразумение за изпълнение на строително-монтажни дейности по обособена позиция № 3, касаеща Лот 2 от проект BG16RFOP1-7.001-S01 – „Път II-81 Костинброд – Бучин проход“, в участъка от км 8+200 до км 30+400, с обща дължина 22,2 км, на територията на Софийска област. От съдържанието на процесния договор, в частност неговия чл. 3, то предмет на същия е изпълнението на петнадесет пътни обекта, включително и горепосоченият участък от път II-81, в рамките на който е реализирано въпросното ПТП на 06.07.2018 г. Важно е да се отбележи също, че по силата на чл. 33, т. 4 и 5 от този договор, именно изпълнителят е поел отговорността за опазването на пътната инфраструктура по време на 4 строителството, както и за организацията на движението, която следва да бъде съгласувана с компетентните институции и обезпечена по начин, гарантиращ безопасността на участниците в движението.