Определение № 2101 от 03.12.2024, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2101 гр. Враца, 03.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20241420103826 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

По предявена от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, срещу Ц. П. К., ЕГН **********, искова молба е било образувано гр. д. № 59157/2024 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 47 състав.

С определение № 48654/08.11.2024 г. съдията-докладчик на СРС е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – гр.

Враца. Съдът е приел, че ответникът К. има качеството „потребител“ по сключения с ищцовото дружество договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и доколкото предявеният иск е с правна квалификация чл. 500 КЗ, приложение следва да намери местната подсъдност, предвидена в чл. 113 КЗ, предвиждаща специална местна подсъдност по искове на и срещу потребители. След извършена справка за регистриран настоящ адрес на ответника, е установено, че същият е в гр. Враца, поради което и на основание чл. 118, ал. 2 вр. чл. 113 ГПК производството е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд – гр. Враца.

Настоящият съдебен състав не споделя изложените в произнесеното определение № 48654/08.11.2024 г. на състав на СРС, като съображенията за това са следните:

С исковата молба е предявен иск по чл. 500 КЗ от застрахователя на гражданската отговорност на делинквента срещу самия делинквент за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на увреденото трето лице, поради наличие на предпоставките в чл. 500, ал. 2 КЗ. В случая, делинквентът – ответник не е страна по застрахователното правоотношение, макар да е ползвател на застрахователна услуга съгласно чл. 2 КЗ и застрахован по смисъла на §1 от ДР на КЗ вр. чл. 477, ал. 2 КЗ.

Същият е ответник по предявения срещу него регресен иск по чл. 500 КЗ.

Съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ, застраховани лица са собственикът на МПС, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. За разлика от общата норма на чл. 410 КЗ, уреждаща право на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото лице, да се суброгира в правата му срещу причинителя на вредите, регресното право по чл. 500 КЗ има специален характер. То възниква по силата на закона, от специален фактически състав, при наличие на определени условия и е предвидено само при един вид застраховане - застраховката срещу гражданска отговорност. В конкретния случай регресното право е средство за наказание на 1 виновния причинител на ПТП, като последният понася реално своята гражданска отговорност, когато са налице предпоставките за това, визирани в нормата на чл.500 КЗ. Основанието за плащане на застрахователното обезщетение на третото лице е законът, а не застрахователният договор. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав. То не е право, което е част от застрахователното отношение, а възниква по силата на закона и при наличие на изрично предвидените предпоставки. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 70/23.06.2011 г. по т. д. № 624/2010 г., ВКС, I т. о.; решение № 130/03.05.2012 г. по т. д. № 244/2010 г., ВКС, I т. о. и др.

Действително, потребителската защита по чл. 113 ГПК, предвиждаща специална за потребителя местна подсъдност и възможност за избор на такава, обхваща и случаи извън преките искове на увредените лица срещу застрахователя както и за осъществяване на права по Закона за защита на потребителите. Няма спор, че ответникът е физическо лице. Няма спор, че макар същият да не е страна по застрахователния договор /формално/, същият е „застрахован” или приравнен на застрахования по ГО. Няма спор, че „потребител на застрахователни услуги/ползвател на застрахователни услуги” е застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, а съгласно чл. 477 КЗ, застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. Въпреки това, в случая съдът намира, че не е налице предявен иск срещу потребител /в редакцията на разпоредбата от ДВ, бр.65/2018г./ и не следва да се прилага местната подсъдност по чл. 113 ГПК. Отговорността на ответника не е породена от клаузите на застрахователния договор, а пряко произтича от специалния фактически състав на закона – чл. 500 КЗ. В този смисъл, макар законът да му признава качеството на „застрахован” във връзка с реализиране на деликтната му отговорност спрямо увредения, респ. функционално обусловената от нея отговорност на застрахователя на гражданската отговорност, ответникът няма качеството потребител на застрахователна услуга, тъй като не черпи права и не отговаря спрямо застрахователя по договора. Отговорността му се обуславя от други предпоставки и на закона. Предявеният срещу него иск не е срещу потребител на застрахователна услуга и не попада в обхвата на чл. 113 ГПК.

За пълнота следва да бъде отбелязано, че в разглеждания казус се явява неприложима и специалната местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК, която касае искове за обезщетение по КЗ, предявени от увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, но не и искове, предявени от самия застраховател.

При липсата на основание за специална местна подсъдност, за която съдът да следи служебно, прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност би било допустимо единствено след изрично релевирано възражение от ответника в срока по чл. 131 ГПК.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че делото следва да бъде изпратено на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по образуваното гр. дело.

На основание чл. 122, изр. 2 ГПК препирнята за подсъдността на делото следва да бъде разрешена от Окръжен съд – гр. Враца.

Мотивиран от горното, Врачанският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3826/ 2024 година по описа на Районен съд – гр. Враца.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Районен съд – гр. Враца и Софийски районен съд относно компетентния съд да разгледа исковата молба вх. № 314958/07.10.2024 г. по описа на СРС, подадена от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, срещу Ц. П. К., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ.

ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Окръжен съд – гр. Враца за решаване на повдигнатия спор и определяне на местно компетентния съд за разглеждане на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

3