Определение № 27 от 17.01.2024, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 11/2024
- Вид
- Определение № 27
- Подписан
- 17.01.2024
- Състав
- Яна Вълкова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл.103 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.215 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.7, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7, ал. 2, изр. първо · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27 гр. Ямбол, 17.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело № 20242300100011 по описа за 2024 година
Производството пред Ямболския окръжен съд е образувано след като с Определение № 2573 от 17.10.2023 г. е прекратено производството по гр. д. № 715/2023 г. по описа на Бургаския окръжен съд и делото изпратено по подсъдност на настоящия окръжен съд на основание чл. 118 от ГПК, във вр. с чл. 7, ал. 2, изр. първо от ЗОДОВ.
След като се запозна с материалите по делото, ЯОС установи следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на Р. Т. К. и М. Х. К.а /М./, подадена чрез пълномощника им адв. П. М. от САК, уточнена с писмени молби от 16.05.2023 г., 11.07.2023 г., 18.08.2023 г. и 16.10.2023 г., с която на основание чл.2б от ЗОДОВ се претендира осъждане при условията на солидарност на Окръжен съд– Бургас, Апелативен съд– Бургас и Върховният касационен съд на Република България, да им заплатят сумата от общо 20 000.00 лв.- по 10 000.00 лв. на всеки ищец, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска, представляващи обезщетение за претърпените от всеки един от ищците Р. Т. К. и М. Х. К.а /М./ неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на гр. д. № 1568/2014 г. по описа на БОС в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи , причинени от бавно правосъдие, отказ от правосъдие, право на защита, чувства на притеснение и несигурност, недоверие в съдебната система и правосъдие от съдилищата, бездействие на съда и невъзмоъжност за сключване на договор с адвокат, защита на права с екзистенциално значение за ищците, лични граждански права със съществено значение, обуславящи неотложност на упражняването им.
Съгласно разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
Според чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ исковете за вреди от нарушение на 1 правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс.
В чл.7, ал.1 от ЗОДОВ е регламентирана специалбна местна подсъдност на исковете за обезщетения от вреди по ЗОДОВ, възлагаща ги в компетентността на съда по мястото на непозволеното увреждане ли по настоящия адрес или седалището на увредения. Тези искове по специалния закон /ЗОДОВ/ се предявяват пред местно компетния съд по чл.7, ал.1 от ЗОДОВ, при съобразяване с общите норми за родова подсъдност, доколкото в ЗОДОВ няма специална норма за родово компетентния съд. Следователно, в зависимост от цената на иска, се определя и родово компетния съд- районен или окръжен съд, който ще реши спора като първа инстанция.
В настоящия случай, видно от обстоятелствената част на исковата молба и формурирания петитум, е налице хипотезата на чл.215 от ГПК на субективно съединяване на искове с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като на страната на ищеца участва повече от едно лице, всяко от което има качеството на обикновен другар. Всеки един от ищците Р. Т. К. и М. Х.
К.а /М./ е предявил против ответниците Окръжен съд– Бургас, Апелативен съд– Бургас и Върховният касационен съд на Република България, иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.
При субективното съединяване на искове родовата подсъдност се определя от цената на отделните искове, а не от сбора им. В случая всеки един от предявените от ищците при условията на субекивно съединяване искове по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ имат за предмет вземане в размер под 25 0000 лева, поради което и предвид разпоредбата на чл.103 ГПК и на чл. 104, т.4 ГПК се налага извод, че исковете, предмет на настоящото производство са подсъдни на районен съд като първа инстанция.
Съгласно чл. 119, ал. 1 ГПК за родовата подсъдност съдът следи служебно, при което и тъй като цената на всеки от предявените искове е под предвидения в чл.104, т. 4 ГПК размер /25 000 лв./, изискващ разглеждането им от окръжен съд като първа инстанция, компетентен да се произнесе по спора е Бургаският районен съд, съобразно направения от ищците избор на местна подсъдност по чл.7 от ЗОДОВ при подаване на исковата молба.
Водим от изложеното и на основание чл.118, ал.2, вр. с чл.119, ал.1, чл.103 и чл.104, т.4 ГПК, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. дело № 11/2024 г. по описа на Ямболски окръжен съд.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по подсъдност на Бургаски районен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд гр.Бургас в едноседмичен срок от връчването му на ищците на посочения в исковата молба съдебен адрес.
2
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________ 3