Решение № 1801 от 19.10.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 11800/2020
- Вид
- Решение № 1801
- Подписан
- 19.10.2021
- В сила
- 12.01.2022
- Състав
- Павел Тодоров Павлов
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
РЕШЕНИЕ
№ 1801 гр. Пловдив, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Недялка П. Кратункова като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20205330111800 по описа за 2020 година
Иск с правно осн. чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищцата Т. П. И. от ***, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че той й дължи сумата 678, 33 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в разходите й за ремонт на собствения й лек автомобил „***“ с регистрационен номер *** следствие удар по автомобила от паднал улук на 25.10.2019 г. по време на възложен от ответника ремонт на улуци, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 25.10.2019 г. до окончателното й изплащане, която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищцата със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1625/28.02.2020 г., издадена по ч. гр. дело № *** по описа на ПРС - VІІІ гр. състав, по изложените в исковата молба и в писмени бележки съображения. Претендира разноски – включително и тези, направени в заповедното производство, както и адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за производството по настоящето дело.
Ответникът П. П. Г. *** признава иска по основание, но го оспорва по размер, и моли съдът да го отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1
1625/28.02.2020 г., издадена по частно гр. дело № ***по описа на ПРС - VІІІ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на ищцата сумата 678, 33 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в разходите й за ремонт на собствения й лек автомобил „***“ с регистрационен номер ***следствие удар по автомобила от паднал улук на 25.10.2019 г. по време на възложен от Длъжника ремонт на улуци, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 25.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото, от които 25 лева – държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение срещу посочената Заповед за изпълнение, поради което и ищцата е подала искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства и показанията на разпитания по делото свидетел И. И. (съпруг на ищцата – като с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира показанията му като основани на непосредствени впечатления и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства), се установява, че действително ищцата е собственик на лек автомобил „***“ с регистрационен номер ***, както и, че ответникът е възложил ремонт за подмяна на улуците на жилищна кооперация, находяща се в *** – пред която е бил паркиран автомобилът на ищцата на 25.10.2019 г., когато върху него е паднал улук и следствие на това са били причинени материални щети на автомобила (счупено предно обзорно стъкло, вдлъбнатина по предната лява греда до стъклото, счупени монтажни щипки и избит пластмасов капак под наранената греда, надраскан преден капак, надраскана лява врата и срязана водобранна лайсна и счупени монтажни щипки по лявата врата). След повредата на автомобила от падналия улук, той е бил ремонтиран, за което ищцата е заплатила за извършените ремонти на автомобила общо 1 028, 33 лева с ДДС – като не се спори между страните, че ответникът е заплатил на ищцата за причинените вреди по автомобила й, сумата 350 лева и след приспадането на тази сума дължими на ищцата са останали 678, 33 лева.
Както се установява от заключенията от 22.03.2021 г. и допълнителното такова от 16.09.2021 г., и двете на *** по САТЕ С. М., действителната стойност на ремонта за отстраняване на щетите по автомобила е в размер общо на 1 196, 57 лева (като съдът кредитира именно този размер, посочен от вещото лице, тъй като той е съобразен с действително вложените труд и части за ремонта на автомобила) – тоест, действително претърпените от ищцата имуществени вреди след приспадане на заплатената от ответника сума от 350 лева са поголеми от претендираните от нея.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да бъде уважен изцяло, заедно със законната лихва върху обезщетението от датата на увреждането – 25.10.2019 г.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата и направените разноски за производството по настоящето и по частното гражданско дело в размер общо на 450 лева – платени ДТ, адвокатско възнаграждение и депозит за ССЕ, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. - адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата – 2 адв. С.С. за производството по настоящото дело.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА П. П. Г., ЕГН: **********, Адрес:
***, със съдебен адрес: ***, ***. И.М., ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА Т. П. И., ЕГН: **********, Адрес: ***, със съдебен адрес: ***, **. С.С.,, СУМАТА 678, 33 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в разходите й за ремонт на собствения й лек автомобил „***“ с регистрационен номер *** следствие удар по автомобила от паднал улук на 25.10.2019 г. по време на възложен от ответника ремонт на улуци, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 25.10.2019 г. до окончателното й изплащане, която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищцата със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1625/28.02.2020 г., издадена по частно гр. дело №*** г. по описа на ПРС - VІІІ гр. състав.
ОСЪЖДА П. П. Г., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Т. П. И., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото И ПО частно гр. дело № ***. по описа на ПРС - VІІІ гр. състав В РАЗМЕР НА 450 лева, А НА адвокат С.И. С., със служебен адрес: *** – адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. за производството по настоящето дело В РАЗМЕР НА 300 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – VІІІ гр. състав частно гр. дело № *** г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение СЛЕД влизането му в сила.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3