Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 205 от 15.10.2021, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 336/2021
Вид
Определение № 205
Подписан
15.10.2021
В сила
15.10.2021
Състав
Янко Димитров Янков, Ангелина Йоргакиева Лазарова, Георги Николов Грънчев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 205 гр. Варна, 15.10.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20213000600336 по описа за 2021 година Предмет на въззивното производство е определение

№

260051/20.08.2021 г. по НОХД № 1426/14 г. на Окръжен съд гр. Варна, с което в производство по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК било оставено без уважение искането на Окръжна прокуратура Варна за връщане на вещ – т.а.

„М.“ ДК № ****.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Варна, който счита постановеното определение за неправилно и незаконосъобразно, иска отмяната му и постановяване на връщане на вещественото доказателство на правоимащите лица.

За да се произнесе в производството по чл. 306 ал. 3 предл. 2 от НПК съставът съобрази следното:

1. По допустимостта на протеста.

Разглежданото определение е постановено в закрито съдебно заседание по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК и подлежи на обжалване по правилата на гл. ХХII от НПК. Съгласно чл. 342 ал. 1 от НПК частна жалба или протест могат да бъдат подадени в 7 дневен срок от връчване на преписа.

Незаконосъобразно първоинстанционният съд е указал на страните, че 1 определението може да бъде обжалвано в 15 дневен срок от връчването му.

Независимо от това, прокурорът, получил препис на 24.08.2021г. е подал частния протест на следващия ден, с което е спазил процесуално предвидения срок и разглеждането му е допустимо.

С оглед процесуалната прецизност е необходимо да бъде посочено и неправилното администриране на връчването на преписи от частния протест.

С резолюция съдията-докладчик е указал връчване на препис от него на „б.Г.“ ЕООД, като е излязъл извън рамките на чл. 342 ал. 2 от НПК, довело до забавяне на въззивното производство с повече от месец. От друга страна, частният протест не е връчен на подсъдимия, изискуемо по чл. 342 ал. 2 от НПК. Процесуалната бързина и необходимостта спорът да бъде решен по същество обосновават разглеждането на протеста от въззивната инстанция.

2. По правилността на съображенията в разглежданото определение и оплакванията в частния протест.

Съставът на ОС Варна е провел производство по чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК по НОХД № 1426/2014 на ОС Варна, възприемайки инициативата на прокурор от ОП Варна за валидно сезиране за разпореждане с веществено доказателство – т.а. „М. ***“ ДК № ****. В определението не е заета категорична позиция дали посоченият т.а. е или не е веществено доказателство по делото. Извън критичните бележки спрямо прокуратурата и становището, че тя би следвало да се разпореди с вещта, по същество са развити съображения, че вещта не е била описана към обвинителния акт и предадена на съда по чл. 110 ал. 3 от НПК, не е била предявена по чл. 284 от НПК, че производството по чл. 306 от НПК може да попълни „пропуск“ на присъдата само по отношение на режима на изтърпяване на наказанието, а в заключение е констатирано и че вещта е била незаконно иззета, тъй като няма надлежна санкция на съда по протокола за оглед. Така, при аргументи и за недопустимост на производството, по същество искането на прокуратурата е било оставено без уважение като неоснователно.

В частния протест се възразява, че т.а. „М. ***“ с per. № ******* е бил приобщен като веществено доказателство с протокол за оглед на местопроизшествие на автомагистрала „Х.“от 24.09.2013 г. по ДП № 281/2013 г. по описа на сектор ПП – Варна, а протоколът не е бил внесен в ОС - Варна 2 за одобрение по реда на чл.161 ал.2 от НПК, тъй като посоченото ВД е било иззето от общодостъпно място, без действието да засегне чужда лична сфера и да обоснове съдебна защита на евентуално нарушени права на граждани.

Прокурорът заявява, че в приложението към обвинителния акт, т.а. „М. ***“ с peг. № ******* не е посочен изрично като ВД, но надлежно приобщеното по досъдебното производство веществено доказателство не е престанало да бъде такова, след като делото навлезе в съдебна си фаза, като съдът е длъжен да се запознае с всички материали по делото, включително и приобщените, но не съпровождащи делото ВД и съответно да се произнесе относно същите.

Доколкото производството е приключило с влязла в сила присъда, в която няма произнасяне спрямо това веществено доказателство, единствената възможност за разпореждане с него е по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК.

След запознаване с материалите по делото, съставът на въззивната инстанция приема, че безспорно в приложението към обвинителния акт не е бил посочен иззетият при огледа на ПТП т.а. С постановената и влязла в сила присъда № 23/25.02.2015г. по НОХД № 1426/14г. на ВОС съдът се е разпоредил с отношение на веществените доказателства предадени по опис и посочени в справката към обвинителния акт. Сред тях са били и такива, иззети от (определения в присъдата и като т.а., и като бус) „М.“ рег. № **** – косми и част от предно стъкло. В мотивите към присъдата не са били изложени съображения за незаконосъобразно изземване на тези веществени доказателства, съдът ги е ползвал при формиране на фактическите и правни изводи.

Съгласно задължителните указания на ТР 2/2002г. и ТР 6/2018г. е очертано необходимото и достатъчно съдържание на обвинителния акт, извън което остават приложенията по чл. 246 ал. 4 от НПК, вкл. „справка за документите и веществените материали“. Следователно, непрецизност в тази част не би могла да доведе до засягане на процесуалните права на субектите носители или до оценка за незаконосъобразно проведено досъдебно производство. Съгласно основните начала по чл. 13, 14 и 18 от НПК, съдът дължи активност при установяване на доказателствата по делото, подпомагащи разкриване на обективната истина, като основава решенията си на доказателства, проверени лично.

По делото с протокол за оглед на местопроизшествие от 24.09.2013 г. по 3

ДП № 281/2013 г. по описа на сектор ПП - Варна, по реда на чл.155 от НПК е извършен оглед на местност - пътен участък от автомагистрала „Х.“. В протокола е описан подробно и посочен като иззет т.а. „М. ***“ с per. № *******. Видно от фотоалбума т.а. е бил заснет в положението, в което е бил заварен. При динамичния оглед са били иззети и други веществени доказателства. Приложени са документи – справка-декларация (л.124) и постановление за определяне на възнаграждение (л. 123) на транспортната фирма, извършила репатрирането на т.а., докладна записка (л. 143) на разследващия, в която изрично е посочено „Извърших оглед на местопроизшествието и иззех МПС микробус „М. ***“ с рег. № **** като веществено доказателство. Автомобилът беше репатриран от мястото на ПТП до РУП-Провадия.“. За изземването на веществените доказателства с протокола за оглед – придружаващи и непридружаващи делото, не е било необходимо предоставяне на вниманието на съда за одобрение по чл. 161 ал. 2 от НПК, предвид конкретните обстоятелства и трайно възприетото в съдебната практика, напр. Решение № 170 от 19.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 395/2013 г., III н. о., Решение № 401 от 10.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1259/2015 г., II н. о. Решение № 232 от 3.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 728/2015 г., III н. о., и др. Тази доказателствена основа е позволявала съдът да отчете, че по делото е налице задържан като веществено доказателство автомобил, процесуално - валидно приобщен, по предвидения в НПК ред, макар и да не е бил описан изрично в справката за веществените материали. Отсъствието на предявяване на автомобила по чл. 284 от НПК е обяснимо, тъй като е вещ в обхвата на чл. 110 ал. 4 от НПК и не е било дължимо в с.з. (в този смисъл и Решение № 35 от 12.05.2021 г. на ВКС по н. д.

№ 904/2020 г., III н. о.). Състоянието на автомобила непосредствено след инкриминираното ПТП е отразено в изготвените по делото протокол за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум, които доказателства са били съобразени от експертите по СМЕ, АТЕ и комплексната експертиза, ценени несъмнено от решаващия съд. Доколкото обаче, съгласно чл. 111, ал. 1 от НПК веществените доказателства по делото се пазят до завършването на наказателното производство, следвало е с присъдата си съдът да се разпореди и с иззетия автомобил. Предвид пропуска и съгласно трайната практика на ВКС на РБ, напр. Определение № 51 от 27.03.2017 г. на ВКС по ч. н. д. № 290/2017 г., I н. о.; Определение № 7 от 4

15.01.2021 г. на ВКС по ч. н. д. № 30/2021 г., II н. о. – „Производството по чл.

306 от НПК е регламентирано като способ за преодоляване на пропуски в присъдата по изрично визираните в ал. 1 на тази разпоредба въпроси, включително и относно разноските, които по правило следва да бъдат решени с присъдата (чл. 301. ал. 1, т. 3, 6, 8, 9, 11, 12 от НПК)“, единствената процесуална възможност за връщане на автомобила на неговия собственик е чрез произнасяне по чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК. Напълно неоснователно е становището, изложено в разглежданото определение от първоинстанционния съд, че прокурорът разполага с компетентност да постанови връщането на веществено доказателство след произнасяне и влизане на присъдата в сила. Процедурата по чл. 111 ал. 3 от НПК би могла да се развие само в досъдебната фаза на производството.

Поради изложеното и в отсъствие на основания по чл. 112 и чл. 113 от НПК, разглежданото определение се явява неправилно и следва да бъде отменено. Вещественото доказателство т.а. „М. ***“ с peг. № ******* следва да бъде върнато на собственика „б.“ ЕООД гр. Попово, Булстат *******.

По изложените съображения и на основание чл. 345 ал. 1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260051/20.08.2021 г. по НОХД № 1426/14 г. на Окръжен съд Варна, и вместо това

ВРЪЩА вещественото доказателство т.а. „М. ***“ с peг. № ******* на собственика „б.“ ЕООД гр. Попово, Булстат *******.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5