Решение № 1468 от 01.12.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1468 гр. Велико Търново, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20234110102757 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Д. К. И. срещу И. П. И., с която се иска прекратяване на сключения между страните граждански брак.

Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи, както и че двамата са във фактическа раздяла още от 2004 г., когато се е установила в чужбина. Сочи, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена, поради което бракът е престанал да съществува в смисъла, който изискват законът и морала.

Ответникът изразява становище за основателност на иска, макар да оспорва част от твърденията в исковата молба. Заявява, че соченото от ищцата семейно жилище не е такова по смисъла на закона, както и че от морална гледна точка съпругата му няма право да носи неговата фамилия.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа молбата и моли за допускане на искания развод.

Процесуалният представител на ответника също изразява становище за основателност на иска и моли за допускане на искания развод.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представеното удостоверение е видно, че страните са съпрузи, като бракът им е сключен на 22.7.1992 г. в с. Д..

От показанията на св. П. К. – майка на ищцата, става ясно, че на практика страните са във фактическа раздяла от около 19 години, когато ищцата е заминала да живее и работи в Кралство Испания. Свидетелката сочи, че при краткотрайните си завръщания в страната дъщеря й отсяда в апартамента си в гр. Велико Търново, 1 а ответникът живее в с. Д.. Счита, че страните са с несъвместими характери и че не е налице възможност двамата отново да заживеят като семейство.

Съобразявайки показанията на разпитания свидетел, съдът намира , че предявеният иск за развод, поради дълбокото и непоправимо разстройство на б р а к а , е доказан по основание. От показанията на свидетел я и от кореспондиращите твърдения на страните може да се направи несъмнен извод, че в отношенията между съпрузите отдавна липсва взаимна привързаност, че е налице непоправимо разстройство на брачната връзка, която не може да бъде заздравена и да се възстанови нормалното й съдържание. Извод за това състояние е най-вече установената трайна фактическа раздяла, продължила около 19 години, с което е нарушен принципът за съвместно съжителство между съпрузите.

Именно настъпилата фактическа раздяла и емоционално отчуждение обезсмислят брачната връзка и я правят ненужна, лишена от социалната й функция, поради което и настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК.

С оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК и предвид липсата на искания в тази насока, съдът не следва да се произнася по въпроса относно вината за разстройството на брачната връзка.

Предвид посоченото в исковата молба , след прекратяването на брака съпругата следва да запази брачното си фамилно име - И..

Страните не си дължат издръжка, предвид липсата на искания в тази насока .

Ползването на семейното жилище следва да се предостави на съпруга.

Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК по брачните дела, когато съдът не се произнася по въпроса за вината разноските остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развода в размер на 40.00 лева, която следва да се внесе поравно от страните.

Мотивиран от горното и на основание чл. 322 ГПК, вр. чл. 49 СК, съдът РЕШИ:

ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 22.7.1992 г. в с. Д. между И. П. И., ЕГН ********** и Д. К. Цонева /след брака И./, ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата Д. К. И. да запази брачното си фамилно име – И..

ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяването на брака страните не си дължат издръжка един на друг.

ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяването на брака ползването на семейното жилище, находящо се в с. Д., ул. „***“ № 15, ще се ползва от съпруга И. П. И..

ОСЪЖДА И. П. И., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в 2 размер от 20.00 /двадесет/ лева за допускане на развода , както и държавна такса в размер на 5.00 /пет/ лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Д. К. И., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер от 20.00 /двадесет/ лева за допускане на развода , както и държавна такса в размер на 5.00 /пет/ лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3