Решение № 201 от 01.08.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Шумен, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Гражданско дело № 20243600100581 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителния директор Д.Ш.в и прокуриста М.В. срещу Х. С. А., ЕГН **********, от гр. Смядово, обл. Шумен, ул. „.... № 11.

Ищецът твърди, че на 29.07.2022 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит FL1304722 от 29.07.2022 г., по силата на който е предоставил на ответника сумата от 29 002 лева, като последният се задължил да я върне заедно с договорни лихви, в сроковете и при условията на договора. Средствата по кредита били усвоени изцяло от кредитополучателя в деня на сключване на договора. Съгласно чл.3 от договора било уговорено, че през първите девет месеца кредитополучателят ще дължи на банката годишна лихва, определена като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 2.526%, а от десетия месец до крайния срок на издължаване на кредита ye дължи променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 9.935 процентни пункта.

Като референтен лихвен процент се ползвал индексът Прайм на банката за необезпечени кредити в лева, който се определя от Комитета за управление на активите и пасивите на банката (АЛКО), съгласно Методология на банката за определянето му, публикувана на страницата й и представляваща Приложение №1 към процесния договор. Падежът на всяка от месечните вноски бил 18-то число на месеца, а крайният срок за погасяване на задълженията - 18.07.2032 г.. В договора било уговорено, че при просрочие на дължимите вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава върху посочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерски съвет на основание чл.8 от договора. Кредитополучателят не изпълнил задълженията си по договора, тъй като 1 не заплатил на банката дължимите анюитетни погасителни вноски, в размер и падеж, съгласно погасителния план, дължимото мораторно обезщетение за времето на забава върху просрочените суми, в размер на законната лихва и, дължимите съгласно договора такси. В чл.14, ал.1 от договора за кредит било предвидено, че при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката може да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, без да се прекратява действието на договора. По процесния договор не била заплатена вноска с падеж на 18.05.2023 г., както и всички следващи вноски.

Банката обявила предсрочна изискуемост без да прекратява действието на договора.

Изявлението на кредитора за отнемане преимуществото на срока било обективирано в покана, изпратена чрез ЧСИ с № 876 на КЧСИ, достигнала до длъжника на 06.11.2023 г., като тази дата следва да се счита и за момент на обявяване предсрочната изискуемост на задълженията. На 28.02.2024 г. ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 от ГПК, въз основа но което, по ЧГД №172/2024 г. по описа на ВПРС му били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Заявителят завел изпълнително дело под № 653/2024 г. по описа на ЧСИ с рег. №876 на КЧСИ и район на действие ШОС. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на, основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, на заявителя било указано да предяви вземането си по исков ред, в хипотезата на иск по чл.422 от ГПК. Позовавайки се изложеното, ищецът моли да бъде признато за установено по отношение на ответника Х. С. А., че последният има задължение към банката, произтичащо от процесния договор за потребителски кредит, както следва: 29 002 лева – главница, 1 667.16 лева – възнаградителна лихва за период от 18.05.2023 г. до 06.11.2023 г. и 1 169.06 лева – мораторна лихва за периода от 18.05.2023 г. до 12.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.02.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, като му бъдат присъдени и, сторените в рамките на заповедното производство по ЧГД №172/2024 г. по описа на ВПРС съдебни и деловодни разноски, от които 636.76 лева – държавна такса и 2 199.26 лева – адвокатско възнаграждение, както и направените в настоящото исково производство разноски, от които 640.01 лева – държавна такса и 3 836.47 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС. Моли, за постановяване на неприсъствено решение, при наличие на законовите предпоставки за това.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Х. С. А. не е депозирал отговор на исковата молба.

В първото по делото заседание ответникът, редовно призован, не се е явил лично или чрез представител и не е депозирал искане заседанието да се проведе в негово отсъствие.

Преди приключване на съдебното дирене процесуалният представител на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение.

Предмет на разглеждане са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД, които са предявени с редовна искова молба, от и срещу надлежно легитимирани лица, допустими и подсъдни като първа инстанция на ШОС.

2

От представените с исковата молба доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

По делото е представен двустранно подписан договор за потребителски кредит № FL 1304722 от 29.07.2022 г., сключен между ищеца, в качеството на кредитодател и ответника, в качеството на кредитополучател, по силата на който банката се е задължила да предостави на физическото лице потребителски кредит в размер на 29 002 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит № FL 1198002/15.06.2021 г.. В чл.3 от договора е и било уговорено, че през първите девет месеца от срока на издължаване на кредита, кредитополучателят дължи променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 2.526%, а от десетия месец до крайния срок на издължаване на кредита – променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 9.935%. За референтен лихвен процент по договора ще се ползва индексът Прайм на банката за необезпечени кредити в лева, който се определя от Комитета за управление на активите и пасивите на банката (АЛКО), съгласно Методология на банката за определянето му, публикувана на страницата й и представляваща Приложение №1 към процесния договор. ГПР по отпуснатия кредит е 9.85%, а общата сума, дължима от кредитополучателя 46 289.85 лева. В чл.4 е било уговорено, че кредитополучателят ползва деветмесечен гратисен период / считано от датата на сключване на договора / за заплащане на главницата по предоставения кредит, като по време на този период дължи само лихвата върху усвоения кредит, съгласно погасителния план. В чл.6 е било уговорено, че кредитополучателят погасява кредита на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница, посочени като брой, размер и падежна дата в Погасителния план, неразделна част от договора / с изключение на вноските през първите девет месеца от срока за издължаване на кредита /. В чл.7 е било уговорено, че погасителните вноски се изплащат в брой до 18-то число на месеца, а в чл.8 – че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от МС. В чл.14 от договора е било уговорено, че при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви същия за изцяло или частично предсрочно изискуем. В чл.21 е било уговорено, че с подписване на договора кредитополучателят декларира, че е получил от банката преддоговорна информация за условията на договора във формата на СЕФ, запознал се е с нея, разбира съдържанието й и сключва договора за кредит въз основа на информирано съгласие. Като неразделна част от договора, от страните са били приети Методология за определяне на референтен лихвен процент / Прайм / по потребителски и жилищно-ипотечни кредити и Погасителен план.

Видно от приложените по делото преводни нареждания и извлечение от банкова сметка, сумата по кредита е била преведена от банката по сметка на кредитополучателя на 29.07.2022 г..

3

По делото е приложена покана с която кредитодателят е уведомил кредитополучателя, че не е издължил в уговорения срок дължима по процесния договор за потребителски кредит месечна вноска за 18.05.2023 г. и следващите, като към 28.09.2023 г. общото му задължение по договора възлиза на 30 386.48 лева, поради което, на основание чл.14.1 от договора за кредит и чл.60, ал.2 от ЗКИ, обявява цялото задължение по него за незабавно изискуемо и дължимо, без да се прекратява действието на договора, считано от датата на получаване на уведомлението, като му предоставя 7-дневен срок за погасяване на задълженията.

Видно от представената разписка, поканата е била връчена лично на длъжника на 06.11.2023 г., чрез ЧСИ рег. № 876.

От приложеното към делото ЧГД № 172/2024 г. на ВПРС, се установява също, че въз основа на заявление по чл.417 ГПК от 26.02.2024 г., по посоченото гражданско дело в полза на ищеца са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение № 92/21.03.2024 г. и изпълнителен лист № 86/21.03.2024 г., за осъждане на ответника да му заплати сумите от 29 002 лева – главница, 1 667.16 лева – възнаградителна лихва за период от 18.05.2023 г. до 06.11.2023 г. и 1 169.06 лева – мораторна лихва за периода от 18.05.2023 г. до 12.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 26.02.2024 г. до изплащане на вземането, дължими по договор за потребителски кредит № FL 1304722 от 29.07.2022 г., предсрочната изискуемост на който е настъпила на 06.11.2023 г., както и сумата от 2 836.02 лева, представляваща разноски по заповедното производство. Въз основа на издадения на кредитора изпълнителен лист е било образувано ИД № 653/2024 г. по описа на ЧСИ рег. № .... по което поканата за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Поради горното, заповедният съд е указал на заявителя да предяви вземанията си по съдебен ред, което същият е сторил в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК с разглежданата искова молба.

Към заявлението на ищеца по чл.417 ГПК са приложени извлечения от счетоводните книги на банката, в които е посочено, че към 05.11.2023 г. размерът на просрочената и непогасена сума по договора за кредит е 2 570.17 лева, от която 993.17 лева – главница, 1 509.12 лева – възнаградителна лихва и 67.88 лева – мораторна лихва, а общият дълг на кредитополучателя към 12.02.2024 г., след обявяване предсрочна изискуемост на кредита, възлиза на 31 838.22 лева, от които 29 002 лева – главница, 1 667.16 лева – възнаградителна лихва за периода 18.05.2023 г. – 06.11.2023 г. и 1 169.06 лева – мораторна лихва за периода 18.05.2023 г. – 12.02.2024 г..

При така установените факти, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Съгласно чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на 4 страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.