Решение № 567 от 27.06.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. Бургас, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20242100500164 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 2168/25.10.2023г., постановено от Районен съд –Бургас по гр. д. № 20232120101327. С това решение, съдът отхвърля иска на Д. С. И., ЕГН: ********** от ***** против Д. С. Д., ЕГН: ********** от **** за сумата от 1 810 лева, представляваща обезщетение за нанесени щети в апартамент, находящ се в гр.

Бургас, кв. Сарафово, ул. „Ангел Димитров“ № 88, ет.1, предоставен на Д. за ползване по силата на договор за наем от 20.04.2015г., сключен между страните, от които 790 лева за климатик, 240 лева за боядисване и шпакловка, 60 лева за тапицерия на столове, 200 лева за диван и фотьойл, 160 лева за завивка на дивана и 70 лева за почистване и препарати. С решението, съдът осъжда Д. С. И. да заплати на Д. С. Д. съдебни разноски в размер на 1 010 лева.

Подадена е въззивна жалба от Д. С. И. против решение № 2168/25.10.2023г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20232120101327. Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, немотивирано и не кореспондира на събраните по делото доказателства. И. оспорва извода на районния съд, че не е успяла да докаже факта на увреждане при предаването на имота. Тя възпроизвежда фактите, които е въвела в исковата молба и иска от въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение като осъди ответната страна да й заплати претендираната сума.

Д. С. И. се явява лично в съдебно заседание и с адвокат Куна Николова, която пледира за отмяна на решението, за уважаване на иска и за присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна Д. С. Д. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

1

Д. Д. се представлява в съдебно заседание от адвокат Борислав Янков, който пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

ФАКТИ:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на Д. С. И. против Д. С. Д. с правно основание чл.233, ал.1, изр.2 и 3 от ЗЗД. Ищцата твърди, че на 20.04.2015г. е отдала под наем на ответницата апартамент, находящ се в гр. Бургас, кв.

Сарафово, ул. „Ангел Димитров“ № 88, ет.1, но при освобождаването му през месец май 2022г. е установила вреди, изразяващи се в следното: демонтиран климатик; увреден диван; замърсени стени и таван. Ищцата твърди, че за отстраняване на вредите трябва да заплати сумата от 1 810 лева, представляваща: 790 лева за климатик; 480 лева за боядисване, от които 60 лева да шпакловка, 180 лева за бял и бежов латекс и 240 лева за труд (3 дни по 80 лева); 60 лева за тапицерия на 4 броя столове; 200 лева за поправка на диван и фотьойл; 160 лева за завивка на диван, от които 80 лева за дамаска и 80 лева за изработка; 60 лева за почистващи препарати и 10 лева за препарати за канализация.

Ответната страна Д. С. Д. подава отговор, в който твърди, че между нея и ищцата действително е бил сключен договор за наем на 20.05.2015г. със срок на действие от 1 година, който е продължен до 10.05.2022г. Д. оспорва твърдението на ищцата, че договорът е прекратен на 20.04.2016г. и тя е продължила да ползва апартамента без договорно основание. Д. оспорва основателността и размера на иска.

В хода на първоинстанционното производство са представени нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 92, том І, рег.№ 1656, дело № 73/28.09.2009г. на нотариус с рег. № 533 в НК и пълномощно рег.№ 2471/28.09.2023г., от които се установява, че правото на собственост върху наетия апартамент принадлежи на дъщерята на ищцата.

По делото са събрани показанията на свидетелката М.П.Х., приятелка на Д., която твърди, че климатикът не работел още при наемането на апартамента. Д. повикала майстор, който й казал, че за този вид климатици отдавна няма фреон. Поради това, Д. купила камина и три се отоплявала на дърва. След това, Д. купува нов климатик с разрешение на дъщерята на ищцата, която е собственик на апартамента. При напускане на апартамента, Д. взема новия климатик и остава стария на земята, защото за монтирането му й искат 240 лева. Според свидетелката, в апартамента не е имало похабени столове и завивки и надраскани стени. Д. е плащала наема първоначално на ищцата, а впоследствие – на дъщеря й.

По делото са представени и приети касови бележки за извършен ремонт на апартамента и писмо от ВиК по направено запитване.

Въз основа на събраните доказателства, Районен съд – Бургас постановява решение, с което отхвърля исковете на Д. И.. За да постанови това, решение, съдът приема, че претенцията е с правна квалификация чл.233, ал.1, изр.2 и 3 от ЗЗД и ищцата не е оборила прецупцията за приемане на вещта в добро състояние. Ищцата, която носи доказателствената тежест да установи релевантните за спорното правоотношение юридически факти, не е успяла да докаже вида и размера на вредите, които твърди, че е понесла. Представеното по делото писмено сведение от дъщерята на ищцата, съдът не кредитира като доказателство, допустимо по ГПК. В допълнение към това, съдът отбелязва, че И. не е доказала извършването на разходи за боядисване, тъй като представената касова бележка не съдържа подпис на издател. В заключение, съдът обобщава, че ищцата не е провела главно и пълно доказване на вредите по вид и размер.

В хода на въззивното производство са събрани показанията на свидетелката С.Б.Н., която твърди, че е извършвила тапициране на столовете, а за дивана е дала препоръка да се изхвърли. Начева заявява, че през 2022г. е посетила апартамента, за да вземе мерки за дивана и е останала ужасена. Стените били опушени, а вътре – „кочина“: мръсотия по мивката, теракотът замърсен до степен, в която не си личи какъв цвят е, стената изкъртена до гипскартон, външното тяло на климатика поставено на земята.

2

Въз основа на изложените факти, Бургаският окръжен съд достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за които първоинстанционното решение поражда неблагоприятни правни последици.

Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 2168/25.10.2023г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.233, ал.1 от ЗЗД наемателят е длъжен да върне вещта.

Той дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползването на вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица на неговото домакинство или от неговите пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние. В конкретния случай, страните не спорят, че на 20.04.2015г. са сключили договор за наем на апартамент, находящ се в гр. Бургас, кв. Сарафово, ул. „Ангел Димитров“ № 88, ет.1 със срок на действие от една година. Ищцата твърди, а ответната страна не оспорва, че след първата година е продължила да живее в имота до месец май 2022г. Спорно между страните е основанието, на което ответницата е била в имота след 20.04.2016г. Този спор обаче не се отразява на правото на наемодателя да иска възстановяване на вредите, които наемателят е причинил на вещта. Така е, защото според практика на ВКС, след прекратяването на договора за наем в случаи като настоящия, ex lege възникна т. нар. „квазинаемно“ правоотношение, което има същото съдържание като наемното с единствената разлика, че вместо наем, ползвателят дължи обезщетение за противоправно ползване, т.е. задължението за заплащане на наемна цена има обезщетителен, а не престационен характер. Това правоотношение не лишава наемодателя от правото му да иска репариране на действително претърпените вреди, ако успее да ги докаже (решение № 60292/ 02.09.2022г., постановено от ІV ГО на ВКС по гр. д. № 4050/2020г.).

При иск с правно основание чл.233, ал.1, предл.ІІ от ЗЗД ищецът трябва да докаже съществуването на наемно или „квазинаемно“ правоотношение, вреди които са настъпили в периода на правоотношението и техния размер. Ответникът трябва да докаже, че вреди не са настъпили или че вредите се дължат на причина, за която той не отговаря. В чл.233, ал.1, изр.ІV от ЗЗД е разписана оборима презумпция да виновно причиняване на вредите от наемателя през времето на ползване на вещта. С определение № 3260/30.05.2023г.

Районният съд е разпределил доказателствената тежест между страните и е указал на ищцата, че носи тежестта да установи кога е прекратен договора, вредите и техния размер по пера. С това определение, съдът е указал на ищцата, че може да ангажира гласни доказателства в следващо съдебно заседание. Ищцата не се е възползвала от тази възможност.

В конкретния случай е безспорно установено, че страните не са съставили протокол при предаването на имота през месец май 2022г. През месец септември 2022г. свидетелката 3

С.Н. е посетила апартамента и е установила, че климатикът е демонтиран и поставен на земята, диванът е захабен до степен, в която не може да се използва, столовете са претапицирани, стената е изкъртена така, че се вижда гипскартона, а мивката и тоалетната са силно замърсени. Тези показания противостоят на показанията, дадени от свидетелката Х. пред първата инстанция, но съдът отчита факта, че Начева е възприела състоянието на апартамента приблизително 3 месеца след предаването му от наемателя. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че ищцата не е изпълнила задължението си да установи, че вредите са причинени в периода на наемното или „квазинаемното“ правоотношение между страните. Като е достигнал до този извод, Районният съд е постановил правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна, въведени в жалбата.

По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбите на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с обстоятелството, че не е направено възражения за прекомерност, съдът намира, че следва да присъди в полза на въззиваемата страна извършените от нея разходи за водене на делото пред Окръжен съд –Бургас в размер 1500 лева, представляващи възнаграждение по договор за правна помощ.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, V I въззивен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2168/25.10.2023г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20232120101327.

ОСЪЖДА Д. С. И., ЕГН: ********** от ***** да заплати на Д. С. Д., ЕГН:

********** от **** съдебни разноски в размер на 1500 лева, представляващи възнаграждение по договор за правна помощ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4