Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 518 от 28.08.2026, Районен съд - Силистра

Съд
Районен съд - Силистра
Дело
Гражданско дело 577/2025
Вид
Решение № 518
Подписан
28.08.2026
Състав
Стоян Иванов Стоянов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Силистра, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Ив. Стоянов при участието на секретаря Н. Д. Г. в присъствието на прокурора К. П. Й. като разгледа докладваното от Стоян Ив. Стоянов Гражданско дело № 20253420100577 по описа за 2025 година

Ищцата, Д. М. М. с ЕГН:**********, твърди, че на 31.01.2024 г., в 07.30 часа е била задържана в тъмните часове на денонощието в с. С., ул. „ Г." № ... съгласно Заповед за задържане на лице, per. № 3282зз-3/31.01.2024 г. на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок до 24 часа. На същата дата в 11.30 часа гр. София на основание чл.80, ал.1, т.1 от ЗМВР в присъствието на свидетеля Д. Б. и е бил извършен личен обиск и е била освободена в 12.25 часа. Същият ден в домът и е било извършено претърсване и изземване с разрешение на съдия Р. К., Районен съд Сс - Определение № 64/26.01.2024 г., съставен бил протокол от който е видно, че: „ В жилището и прилежащите му помещения не бяха намерени вещи имащи значение за предмета на делото, както и такива забранени от закона." На 02.02.2024 г. в гр. Сс била привлечена като обвиняема в извършване на престъпление от общ характер - чл.281, ал.2, т.1, 4 и 5 от НК, като ми бе взета мярка за неотклонение „Парична гаранция" в размер на 5000 / пет хиляди лева / лв. Твърди, че Силистренска а районна прокуратура не е анализирала правилно фактическата обстановка по случая и не се е съобразила с наложената в Република България съдебна практика, а е повдигнала обвинение спрямо нея по ДП № 20 /2024 г. по описа на ГПУ Сс, пр.пр. №193 / 2024 г. по описа на Районна прокуратура Сс, с което била обвинена за извършено престъпление по чл. 281, ал.2, т.1,4 и 5 НК. Също така твърди, че в последствие производството е било прекратено спрямо нея.

Твърди, че тези действия на Прокуратурата са и причинили неимуществени вреди, изразяващи се в изживени душевни страдания 1 унижение, страх, паника, ужас и несигурност в собственото си физическо и психическо бъдеще и благосъстояние. Не можела да си намери работа на трудов договор, да се възползва максимално от програмите предложени и от Агенция по заетостта, да покрие заема си по повод внесената парична гаранция, което довело до нови притеснения и негативни емоции у нея.

Наред с нематериалните вреди, претърпяла и материални вреди.

Наложило се да пътува до гр. Силистра два пъти, като за да може да спази указаните и часове, съгласно връчените призовки ползвала услуги от приятели, които шофирали вместо нея, тъй като тя изпитвала силен стрес. С оглед взетата по отношение на нея мярка за неотклонение „ Парична гаранция" в размер на 5000 / пет хиляди лева/ лв. е ползвала адвокатски консултации и услуги за обжалване размера на същата.

В тази връзка моли съда да осъди ответника Прокуратура на Република България, да и заплатите сумата от 17 500 /седемнадесет хиляди и петстотин лева/ лв., представляващи обезщетение за претърпените от нея иимуществени вреди в размер на 2500 лева и неимуществени вреди в размер на 15000 лева, ведно със законната лихва върху сумите , считано от датата на настъпване на вредите до окончателното и изплащане.

Прилага писмени доказателства: копия от свидетелство за съдимост, Постановление за прекратяване на наказателното постановление от 11.04.2024 г., Постановление за привлиичане на обвиняем от 02.02.2024 година, Протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 31.01.2024 г.,

Протокол за доброволно предаване от 31.01.2024 г., Протокол за личен обиск на лице от 31.01.2024 г., Заповед за задържане на лице от 31.01.2024 г., призовка.

Ответникът, Прокуратура на Република България оспорва предявените искове. Твърди, че те са неоснователни. Заявява, че производството е протекло законосъобразно, а претенциите на ищеца са много завишени.

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал.1,т. 3 от ЗОДОВ.

От събраните в хода на производството гласни и писмени доказателствени средства се установи, че на 31.01.2024 година ищцата е била задържана въз основа на заповед за задържане на лице и освободена още същия ден. В последствие на 02.02.2024 година, ищцата е била привлечена като обвиняема с постановление на РП-Сс. Тя е била призована да се яви в гр.Сс, където и било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.281, ал.2,т.1,4 и 5 от Наказателния кодекс на 07.02.2024 година. Била и е определена мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 5000 лева, която е била намалена на 1000 лева. Още преди повдигане на обвинението, в дома на ищцата е било извършено претърсване и изземване по същото производство, 2 по което е повдигнато и обвинението. С постановление на РП-Сс от 11.04.2024 година, наказателното производство срещу ищцата е било прекратено.

Така установените факти се подкрепят изцяло от всички събрани гласни и писмени доказателствени средства.

Както стана ясно по-горе, ищцата е била задържана за срок от 24 часа.

Такова задържане е предвидено в чл.72 от Закона за министерството на вътрешните работи и е предвидено като правомощие на полицейските органи.

В случая те действат като административен орган, а не като правоохранителен и законосъобразността на техните действия и обезщетенията за тях следва да се предяви пред Административния съд по реда на чл.1 от ЗОДОВ.

Както стана известно по-горе, обвинението е било повдигнато на 07.02.2024 година и ищцата е пътувала до гр.Сс един път. Наказателното производство спрямо нея е било прекратено на 11.04.2024 година и е продължило за срок от два месеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 2,ал.1,т.З от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не с извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство с образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Без значение е дали вредите са причинени виновно от съответните длъжностни лица, намиращи се в трудово или служебно правоотношение със съответния правозащитен орган и дали действията им са били в съответствие с процесуалния закон. Отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства. Това е последица от специално установената от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане.

В конкретния случай, се касае за прекратяване на наказателното производството поради това, че обвинението не е доказано. Въпреки това на ищцата е било повдигнато обвинение в продължение на около два месеца.

Самото наличие на наказателно производство и повдигането на обвинение в извършване на престъпление и вероятносгга от приключването му с осъдителна присъда е достатъчно основание да се приеме, че причинява неимуществени вреди- безпокойство, несигурност, страх, срам- сочени от ищцата и установени от разпита на двама свидетели.

Нормално е наказателното преследване да се е отразило негативно на психиката и личния и живот и да се предположи, че тя е претърпяла вреди, отразяващи се на честта и достойнството и.

Съгласно трайно установената съдебна практика, обстоятелствата 3 които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са тежестта на обвинението, дали е за няколко деяния, дали са умишлени или непредпазливи, дали е оправдан по всички обвинения, продължителността на производството, вида на мярката за неотклонение, по какъв начин се е отразило на ищеца, какъв вид са конкретните му преживявания, както и цялостното отражение върху живота му, включващо отношение в семейството, приятелския кръг, професионалната му реализация и др. При съвкупна преценка на всички тези обстоятелства и с оглед нормата н а чл. 52 от ЗЗД, настоящия състав счита, че следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 евро, а предявения иск да бъде отхвърлен за горницата до 15000 лева/7669,40 евро/.

Действително ищцата е претърпяла и имуществени вреди, наймалкото, защото се е наложило да пътува до гр.Силистра. Настъпването на тези вреди обаче не се доказа по никакъв начин. Но тъй като те се установиха по основание, то съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на чл.162 от ГПК и определя този размер на 150 евро и да отхвърли претенцията за горницата до размера от 2500 лева/1278,23 евро/.

Основателността на иска води до основателност и на акцесорната претенция, поради което посочената сума следва да се присъди заедно със законната лихва. Обезщетението се дължи считано от 18.04.2024 година, когато е влязло в сила постановлението за прекратяване на досъдебното производство до окончателното изплащане на задължението. / в съответствие с т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, докладчик съдията Жанета Найденова/.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, а именно 10 лева/5,11 евро/ за държавна такса за уважения иск и 575,29 евро по приложения списък.

Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на Д. М. М. с ЕГН:**********, сумата от 1000 /Хиляда/ евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато обвинение, образувано и прекратено досъдебно производство с №20/2024 година на ГПУ Силистра, в едно със законната лихва върху нея считана от 18.04.2024 година до окончателното и изплащане, като отхвърля предявения иск за горницата до размера от 7669,40 евро.

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на Д. М. М. с 4

ЕГН:**********, сумата от 150 /Сто и петдесет/евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, като отхвърля предявения иск за горницата до размера от 1278,23 евро.

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на Д. М. М. с ЕГН:**********, сумата от 580,40 /Петстотин и осемдесет евро и четиридесет цента/ евро, представляващи извършени разноски в хода на производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 5