Решение № 104 от 05.08.2024, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Търговище, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. ИВАНОВА

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500132 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 48 от 18.04. 2024 г., по гр.д. № 189/ 2022 г. на РС – Омуртаг, е отхвърлен предявеният от Д. В. С. от с. М... общ. Антоново, ЕГН:**********, действащ чрез процесуалния си представител адв. Р. Р. от АК – Търговище, против ответника М. С. Д. от гр. Варна, ***, ет. 2, ЕГН: **********, действащ чрез процесуалния си представител адв. М. М. от АК – Разград, иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, за установяване на правото му на собственост по давност върху поземлен имот от 1536 кв.м. в урбанизирана територия, с ид. № *** по кадастралната карта на с. М... община Антоново, като неоснователен. Осъден е ищецът Д. В. С. да заплати на ответника М. С. Д. от гр. Варна, направените по делото разноски в размер на 510 лв.

Срещу това решение е постъпила жалба от ищеца, чрез адвокат Р.. В нея се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, свързани със свидетелските показания и на това, че съдът е дал вяра на свидетелите на ответника. Излагат се доводи и във връзка с това как и по какъв начин владелецът на имота следва да демонстрира намерението си за придобиване на собствеността и пред кого. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което претенцията да бъде уважена, както и да се присъдят направените разноски.

1

От ответника е постъпил отговор на жалбата, чрез адвокат М.. В него се подкрепят изводите на съда и се оборват доводите в жалбата, като се посочва, че ищецът не е установил един от основните елементи на придобивната давност и това е владението да е непрекъснато, необезпокоявано в продължение на 10 години. Иска се решението да бъде потвърдено и да се присъдят направените разноски.

Съдът, като провери приложените към делото доказателства, установи, че решението е валидно и процесуално допустимо, а по същество е правилно.

На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите първоинстанционния съд по отношение на установените факти и правните изводи.

В допълнение и по отношение на изложените в жалбата доводи следва да се посочи следното:

Ищецът С. твърди в исковата си молба, че през 2009 г. установил владение върху процесния поземлен имот с площ 1536 кв.м. в урбанизирана територия с ид. №*** по кадастралната карта на с. М... общ.

Антоново и след изтичане на предвидената в закона 10-годишна придобивна давност придобил собствеността, оспорвана от ответника. Ответникът М. Д. от гр. Варна, оспорва предявения иск с възражение, че именно той е собственик на недвижимия имот по наследство, евентуално – по давност, а спрямо ищеца не са налице предпоставките по чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Спорът е относно незастроен недвижим имот в урбанизирана територия на с. М... община Антоново, който е с устройствен статут едва от 2022 г., като ПИ ид. № *** от 1536 кв.м. по кадастралната карта на селото, граничещ от запад и север с път, от изток имоти №№***-42 и №*** – от юг, за който е съставен акт №2851/13.02.2023 г. за частна общинска собственост.

Съгласно показанията на свидетелите и писмените доказателства се установява, че до 2007 г. с. М... е било много запустяло, повечето къщи били изоставени и неподдържани, с много избуяла растителност. Семейството на ищеца имало много силна връзка с това село – баща му бил роден там. Именно през 2007 г. ищецът започнал да се интересува от това да възроди по някакъв начин селото и да се използват възможностите за развиване на туризъм.

Започнал да придобива различни имоти, но това било много трудно предвид липсата на устройствен и кадастрален план. Закупил обаче няколко имота, а за други се снабдил с нот. акт по обстоятелствена проверка. Процесният имот бил в съседство с притежаван от ищеца имот и поради това, че бил целият обрасъл с храсти и друга растителност, достъпът до неговите имоти се затруднявал. Затова той предприел действия да го почисти, като вършел това периодично. Въпреки това обаче допреди 2-3 години пак е имало случаи тревата да достига човешки ръст. През всичките години след 2009 г. имотът не е бил заграждан. През 2017 г. свид. Боряна Христова и съпругът й за пръв посетили с. М... и тогава се запознали с ищеца. Те искали да закупят къща и имот в това село, като първо закупили една къща от свид. Ангел М., а в последствие още една, като и двете граничели с процесния имот. Той целият 2 бил обрасъл с висока трева. След закупуването на къщата започнали да обработват процесното място – да го разчистят, защото нямало как да се стигне до имота им по друг начин. Първоначално отношението между двете семейства били много добри, но в последствие се влошили, като една от причините е в експлоатацията на процесния имот. Още преди 2021 г. семейството на свидетелката поставили големи речни камъни в процесния имот, до границата с пътя. Това направили, защото там навлизали коли и камиони. Това още повече влошило отношенията между съседите, като ищецът подал жалба по този повод в Община Антоново – на 03.02. 2021 г. В тази жалба той посочва, че на т.нар. от едно лице главна улица на с. М... били поставени около 100 м. камъни, с които са обградени тревни площи, собственост на община Антоново. Това създавало предпоставки за произшествия. Не било ясно на какво основание тази общинска собственост е заградена от лица, които живеят наблизо, не било ясно тези лица плащат ли някакъв наем. След като узнала за тази жалба свид. Христова посетила общинската администрация и обяснила, че мястото се чисти от нея и съпруга й, защото иначе нямат достъп до имотите си.

Малко по-късно камъните били премахнати от ищеца и свид.

Попкирилов и оттогава мястото не е заграждано.

Що се отнася до ответника, то той е живял в селото като малък, след което със семейството са се изселили в гр. Варна. Дядо му е имал имоти в селото, като след смъртта му, майката на ответника получила овощни градини и още един имот. Ответникът счита, че именно това бил имотът на майка му.

Ищецът и ответникът изявили претенциите си към този имот през 2022 г., като ищецът подал молба за снабдяване с нот. акт по обстоятелствена проверка пред нотариус в гр. Омуртаг, но получил отказ с мотивите, че друго лице претендира върху собствеността на имота. Това е ответникът, който описва подробно тези факти в отговора си.

Именно тези претенции са довели и до завеждането на настоящото дело.

Тези факти се установяват от показанията на всички свидетели – и тези на ищеца, и тези на ответника. Установяват се и от представените по делото писмени доказателства.

За да възприеме точно тази фактическа обстановка, съдът се ръководи от показанията на свидетелите, в частта, от която могат да се установят юридическите факти, обосноваващи 10-годишно, непрекъснато и необезпокояване държане на имота и намерението на ищеца да го държи като свой. В голяма част от показанията на всички свидетели има факти, които не са относими, макар и те да дават доста информация относно това доколко свидетелите са запознати със случая и какво знаят за процесния имот, от колко години познават него и страните по делото. Цялостният анализ на всички показания води съда до възприемането на описаната фактическа обстановка.

Във връзка с така описаните факти, въззивният съд прави следните изводи:

Според разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по 3 давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, като владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя – чл. 68 от ЗС.

В посочената хипотеза, ищецът е длъжен при условията на пълно и главно доказване да установи предпоставките по чл. 79, ал. 1 от ЗС – начален момент и непрекъснатост на владението в продължение на 10 години, в който период фактическата власт е упражнявана явно и необезпокоявано именно с намерение за своене. За придобиване на имот по давност не е достатъчно само упражняване на фактическа власт, но и открито манифестиране на намерението за придобиване на собствеността върху чуждия имот за себе си (Тълкувателно решение №1/06.08.2012 г., по т.д. №1/2012 г. на ОСГК на ВКС).

В конкретния случай, нито от показанията на свидетелите на ищеца, нито от останалите доказателства по делото се установяват, а още по-малко по несъмнен и категоричен начин, обстоятелствата относно обективния и субективния елемент на владението и неговата непрекъснатост в продължение на 10 години.

Спорадичните действия на ищеца, изразяващи се в първоначалното почистване на имота от храсти и дървета и последващо косене на тревата сами по себе си не са в състояние да обусловят установено владение по смисъла на чл. 68 от ЗС. Още повече, установяват се мотивите за едно подобно почистване, което е било свързано с достъпа до имота на ищеца и цялостния изглед. Видно е от показанията на всички свидетели, че имотът в нито един момент не е имал трайни ограждения и не е бил в държане на никоя от страните.

Що се отнася до субективния елемент на владението – намерението имотът да се държи като свой, то изключително показателна е жалбата на ищеца до кмета на Община Антоново. В нея той посочва, че това е имот, който е общинска собственост. Ако той го считаше за свой в началото на 2021 г. във всички случаи щеше да защитава собствеността си и да посочи това обстоятелство. Очевидно е, че по това време ищецът не е имал каквито и да било претенции към собствеността на процесния имот и не се е считал за собственик, затова и няма как да се установи, че е демонстрирал по някакъв начин подобни намерения. Очевидно е, че те са се появили по-късно, през 2022 г.

С оглед на това искът е неоснователен. Решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Оплакванията за процесуални нарушения при формиране на волята на съда и възприемане на фактическата обстановка са неоснователни. От една страна съдът е посочил категорично, че дори и да даде вяра на свидетелите на ищеца, то техните показания не обосновават владение, продължило повече от 10 години. От друга страна въззивният съд също изложи собствени мотиви в тази връзка обосновавайки своите самостоятелни изводи като втора по ред първа инстанция.

По отношение на разноските. Право на такива предвид изхода от делото 4 има въззиваемата страна. Пред втората инстанция обаче няма направени такива и затова не се присъждат.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 48 от 18.04. 2024 г., по гр.д. № 189/ 2022 г. на РС – Омуртаг КАТО ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗЦЯЛО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му н страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл.

280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5