Решение № 83 от 08.04.2024, Районен съд - Мадан
- Съд
- Районен съд - Мадан
- Дело
- Гражданско дело 447/2023
- Вид
- Решение № 83
- Подписан
- 08.04.2024
- В сила
- 01.07.2024
- Състав
- СЛАВЧО АСЕНОВ ДИМИТРОВ
Други актове по делото
- Протокол № 98 от 07.03.2024 · СЛАВЧО АСЕНОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, пар. 3 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 и сл. · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 165, ал. 10 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 83 гр. гр.Мадан, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100447 по описа за 2023 година
Делото е образувано по постъпила искова молба В. С. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.С., общ.Р., обл.С., срещу "НЕТКРЕДИТ" ООД ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр.
София, представлявано от И. Н. Х.- С., с предявен установителен иск, обявявяне на сключен между страните по делото договор за потребителски кредит № **/ 10.08.2023г. за нищожен на основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. При условията на евентуалност се иска съда да обяви за нищожна клаузата на чл.6 ал.1 от договор за потребителски кредит № **/10.08.2023г. предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 2 436 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Ищцата излага, че е страна по договор за потребителски кредит № **/10.08.2023г. сключен със „Нет Кредит“ ООД, съгласно чл.11 от който кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 1300.00 лева, а кредитополучателят се задължава да върне сумата от 2832 лева, съгласно условията на договора. Съгласно договора за кредит ГПР по кредита е в размер на 49.94 %, а ГЛП в размер също на 41.20%, при срок на кредита от 12 вноски. В чл.6 ал.1 от договора е предвидено, че ако кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение по чл.4 ал.3 от договора, то той дължи неустойка в размер на 1224 лева. В тази връзка ищцата твърди, че й е начислена неустойка в общ размер на 1224 лева, разпределена на 12 вноски, всяка от който добавена към дължимата главница и лихва по Договора за кредит, като по този начин общата сума за връщане нараства до 2832 лева.
1
Счита, че договор за потребителски кредит № **/10.08.2023г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. При условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.6. ал. 1 от него, предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.
На първо място, твърди, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т.9 от ЗПК договора за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договор е посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Според К. нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.
На следващо място, ищцата твърди, че процесния договор не отговаря на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Годишният процент на разходите според ищцата следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В договора според К. е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/.
Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящият случай според ищцата не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на неустойка. Не става ясно дали същите са отразени в ГПР. Не става ясно, изобщо какво все включва в ГПР. Според 2 ищцата не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.
Наред с това договора за кредит според ищцата К. е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал. 1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за неустойка в размер на 1224 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Счита, че с предвиждането за заплащане на сумата за неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Намира, че събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. С оглед дефиницията в § 1.
Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" ищцата счита, че заплащането на сумата за неустойка следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Намира, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена е ПМС№426/2014г.
В исковата молба се излага, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Ищцата сочи, че съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая според нея не е налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния договор относно определянето на ГПР да бъде заместени по право 3 от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Предвид на това в случая В. К. намира, че не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия договор. Според нея следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение и която норма посочва, че когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР.
При условията на евентуалност, счита, че клаузата на чл.6 ал. 1 от договор за потребителски кредит предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл. 146 ал.1 от ЗЗП. Ищцата излага, че съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип В.К. счита, че е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Поради накърняването на принципа на,добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД според нея се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитната ми е цел извличане на собствена изгода на кредитора. Клаузата за неустойка, предвидена в чл.6 ал. 1 от договора намира за нищожна и като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 1224 лева е в размер на над 100% от сумата на отпуснатия кредит в размер на 1300.00 лева. Твърди, че клаузата е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата на чл.6 ал.1 от Договор за потребителски кредит според които се дължи неустойка в размер на 1224 лева при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения, според ищцата се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Намира, че подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Разпечатката съдържа 22 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/597f5aba-ceac-434f-81a6-b5104c51178f