Решение № 522 от 12.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. Варна, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Сияна К. Георгиева като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20243100102417 по описа за 2024 година

Производството по делото се развива след постановяване на съдебно решение № 560/02.10.2024г. по гр. дело № 2340/2024г. на ВКС, поправено със съдебно решение № 5278/19.11.2024г. по гр. дело № 2340/2024г. на ВКС, с което на осн. чл. 303, ал.1, т.1 ГПК е отменено решение № 1561/25.10.2017г. по гр. дело № 993/2015г. на ВОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Предявени са от Д. Х. М. и А. М. М. субективно кумулативно съединени искове против Г. Н. Б.а и М.Х. Б. б.ж. на гр. Варна, починал на 29.07.2023г., същият заменен на осн. чл. 227 ГПК от своите правоприемници Н. М. Б., ЕГН ********** от *** Х. М. Б., ЕГН ********** от *** както и Г. Н. Б.а, ЕГН ********** от *** последвана действаща в лично качество на ответник по предявените срещу нея искове и в качеството й на правоприемник на починалия й съпруг и ответник в производството по делото, главни искове с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане на двамата ответници като солидарно задължени лица да заплатят на всеки от ищците сумата от по 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – душевни болки и страдания в резултат на смъртта на сина им М.А. М., б.ж. на гр. Варна, починал на 19.10.2012г., която смърт е настъпила в резултат на неправилно и некачествено изпълнената работа по монтаж на електрически бойлер, възложена от ответниците на трето лице, а в условията на евентуалност искове с правно осн. чл. 45 ЗЗД /съобразно определение № 766/10.02.2025г. постановено по гр. дело № 2417/2024г. на ВОС, с което е осъществена преквалификация на предявения в евентуалност искове/ за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на всеки от ищците посочените по-горе суми като обезщетение за неимуществени вреди от 1 смъртта на сина им, причинени от виновно извършени от ответниците действия по отдаване на обект под наем, който обект не отговоря на строителните правила и норми на жилище, а представлява избено помещение, като и вследствие на допуснато бездействие, което се изразява в липса на предприети действия от ответниците по въвеждане в изправност на ел. инсталация захранваща бойлера в обекта отдаван от тях под наем и обезопасяване на бойлера намиращ се в този обект, ведно със законната лихва върху сумите считано от датата на увреждането 19.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищците твърдят, че са родители и законни наследници н а М.А. М., роден на 16.05.1986г. в гр. *** и починал на 19.10.2012г. в жилището, отдадено му под наем от ответниците Г. Н. Б.а и М.Х. Б., находящо се в *** и представляващо пригодено за живеене избено помещение с площ от 24,98 кв.м., прилежащо към апартамент № 16. Твърдят, че на 17.10.2012г. синът им - М.А. М. е сключил договор за наем с ответниците като наемодатели чрез Г. Б.а за възмездно ползване на обекта ведно със сервизното помещение към него – баня и тоалетна, в която, се е намирал процесния бойлер, срещу което е заплатил депозит и първа наемна вноска за периода от 17.10.2012г. до 17.11.2012г. За удостоверяване предаването на държането на имота е бил съставен протокол от 17.10.2012г. Посочват, че на 18.10.2012г. М.

М. се нанесъл в жилището, почистил и подредил същото, след което при разговор с приятели споделил, че ще си вземе душ и ще си легне. На 19.10.2012г. в банята е бил открит трупът на М. М..

По случая е било образувано ДП № 2275/2012г. по описа на Второ РУП към ОДМВР - Варна, по което като обвиняем е привлечено лицето - И. Ж. В. от *** На 26.09.2014г. срещу него е било повдигнато обвинение за това, че на 19.10.2012г. в гр. Варна е причинил смъртта на М.А. М. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като е допуснал грешка при осъществяване на електрозахранването на електрически бойлер, довели до офазяване на металния му корпус, с което е нарушил чл. 13, чл. 14, чл. 155, ал. 1, т. 3, т. 4 и ал. 2, заедно с приложени схеми, чл.172, чл. 1728, ал. 1, т. 1 и чл. 1786 от Наредба № 3 от 09.06.2004г. за устройство на електрическите уреди и електропроводните линии - престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Ищците твърдят, че именно И. Ж. В. е лицето, на което наемодателите на сина им са възложили скачването на бойлера към ел. инсталацията през 2012г., като неправилното му свързване се е оказало причина за протичането на електричеството, което убива М. М.. Посочват, че ответниците са знаели за проблемите по некачественото свързване на бойлера и по тази причина са предупредили предишният наемател на помещението - Ф.Ф.Ч., че бойлерът в банята е стар и трябва да се включва само отвън и да се изключва преди да се ползва банята. Поради това, че смъртта на М. М. е настъпила в резултат на неправилно и некачествено изпълнената работа, възложена от наемодателите ответници, то на основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД те, в качеството си на възложители на работата са отговорни заедно с лицето, което е извършило работата за причинените на ищците душевни болки и страдания последица от смъртта на сина им.

Същите в условията на евентуалност твърдят, че ответниците са отдали под наем обект, който няма характер - статут на обект за живеене, а по своята същност представлява избено помещение. Отдаденият обект под наем на 2 увреденото лице няма съответната строителна документация за да бъде експлоатиран като жилище. В исковата молба се поддържат и твърдения, че в този обект е нямало надлежно изградена и обезопасена ел. инсталация. Излага се, че увреждането е причинено вследствие отдаване под наем на помещение без надлежно строително разрешение, че ел. инсталация в това помещение е неизправна, че бойлерът в помещението не е бил обезопасен.

Претенцията си за присъждане на неимуществени вреди ищците обосновават със силната привързаност, която е съществувала между тях и синът им, който към датата на инцидента е бил в разцвета на младостта си работоспособен и физически в много добро здравословно състояние. Правел планове за бъдещето си, искал да се реализира и да е финансово осигурен, за да помага на своето семейство. Посочват, че в семейството били много сплотени, щастливи и задружни и всеки подпомагал другия. Ищците не могли да преживеят загубата на детето си, поради това че ранната му смърт довела до унищожаване на духовна, емоционална и физическа връзка между тях и детето им. Твърдят, че изпитват неизмерима болка, страдание и скръб и това усещане никога няма да ги напусне, защото е непреодолимо. Излагат, че след смъртта на сина си са станали по-затворени, апатични и безкрайно тъжни, а съществуването им - лишено от смисъл. Загубата на сина им се отразила на начина им на живот, на възприятията към света и на комуникацията им с останалите хора. Тъжат от факта, че завинаги са загубили възможността да получат синовна подкрепа, която до този момент са имали– духовна и материална, на каквато разчитат всички родители.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Г.

Б. и М. Б., в който изразяват становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват наведените в исковата молба твърдения, както и излагат, че не е налице връзка между настъпилата смърт на сина на ищците и монтирането/извършването на ремонт на бойлера в помещението, което са отдавали под наем. Твърдят, че в помещението, в което е настъпила смъртта на М. М. са намерени отвертка, клещи и други инструменти, а по корпуса на бойлера е имало следи от отваряне на болтовете, без те като собственици да са дали разрешение за това. Оспорват твърденията, че помещението е непригодно за живеене, считат, че в същото са създадени условия за живеене.

Оспорват твърденията на ищците за претърпени болки и страдания в следствие смъртта на детето им, а така също и стойността на претендираното обезщетение като завишена. Молят предявените срещу тях искове да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски.

С определение от 30.10.2015г. на основание чл.219 от ГПК като трето лице помагач на страната на ответниците са конституирани И. Ж. В. и „Елдом Инвест“ ООД. Производството по делото по отношение на „Елдом Инвест“ ООД е прекратено с определение от 08.09.2016г.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от третото лице - помагач на ответниците – И. Ж. В., в който оспорва наведените в исковата молба твърдения като твърди, че електрическото съоръжение – бойлер не е било опасно и смъртта на М. М. е настъпила по друга причина. Твърди, че електрическият бойлер в имота е бил произведен през 1991-1993г., поради което гаранционният му срок към производителя е изтекъл, а собствениците са възлагали ремонта му на други лица. Оспорват твърденията, че помещението е непригодно за живеене. Оспорва твърденията на ищците за 3 претърпени от тях неимуществени вреди както по основание така и по размер, който счита за завишен. Моли исковите претенции спрямо ответниците да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В хода на настоящото производство, което се развива по реда на чл. 303 ГПК, са депозирани молби от 28.02.2025г. от ответниците Х. М. Б. и Н. М. Б., същите конституирани на мястото на починалия ответник М.Х. Б., б.ж. на гр.

Варна, с които последните уведомяват съда, че са се отказали от наследството на своя баща, за което представят удостоверения за вписан отказ от наследство №164/2025г. и № 163/2025г. от особената книга водена при ВРС.

По отношение на така вписаните откази от правоприемниците на починалия ответник са релевирани възражения от ищците по делото и третото лице – помагач на ответниците във връзка с тяхната нищожност. Изрично се излагат възражения, че преди да бъдат вписани отказите от наследство от страна на конституираните ответниците в качеството им на правоприемници на починалия в хода на процеса първоначален ответник, те са извършили действия, които недвусмислено следва да бъдат приети, като такива по приемане на наследството останало от техния общ наследодател М. Б., б.ж. на гр. Варна. В тази насока се излага, че последните със своя изрична молба от 05.12.2023г. по гр. дело № 421/2023г. на Апелативен съд – Варна са упражнили правото си по чл. 264, ал.1 ГПК, като са оттеглили депозираната от тях въззивна жалба срещу съдебно решение постановено по гр. дело № 993/2015г. на ВОС.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

От представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че М.А. М. е роден на 06.06.1986г., като родители на същия са ищците по спора.

Представен е препис – извлечение от акт за смърт на М. М., б.ж. на гр.

Варна, от което се установява, че той е починал на 19.10.2012г., за което обстоятелство е съставен акт за смърт № 1701/20.10.2012г. от Община Варна.

Видно от представеното удостоверение за граждански брак се установява, че ищците са сключили граждански брак на 18.12.1982г., за което обстоятелство е издаден акт за граждански брак № 12/1982г. от ***.

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че наследници на М. М., б.ж. на гр. Варна са неговите възходящи и ищци в съдебното производство.

С нотариален акт за учредяване на вещото право на ползване върху недвижим имот от 24.06.2004г., Н. М. Б. е учредил на родителите си М. и Г. Б., пожизнено, вещно право на ползване върху *** с площ от 89,52 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение с площ от 24,98 кв.м., като и 1/16 ид. части от общите части на сградата.

С договор за наем от 17.10.2012г. Г. Б. в качеството й на наемодател, отдава под наем на М. М., б.ж. на гр. Варна в качество на наемател избено помещение с площ от 24,98 кв.м., същото прилежащо към *** намиращо се в ***, при уговорена наемна цена от 180 лева месечно. Видно от съдържанието на договора т.4.1, б.“а“ обекта се отдава под наем ведно с движимите вещи и обзавеждането в него, съобразно опис – приложение №1, което е неразделна част от договора.