Решение № 4871 от 20.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4871 гр. .... 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20221110149248 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове от ........ с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл.

149 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД при условията на разделна отговорност против И. Й. К., П. Ц.

М. и Х. Й. А. за сумата от 3700,84 лева, от която 1739,97 лева представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. в имот, находящ се в гр. .... ж.к .... с абонатен №.....98, сумата 401,56 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 03.08.2022 г., сумата от 17,20 лева- представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г. и сумата 4,25 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услугата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 03.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2022 г. до окончателното плащане, като сумите се претендират от И. Й. К. – 7/16, П. Ц. М. – 2/16 и Х.

Й. А. – 7/16.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците респ. с техния наследодател в качеството му на собственик на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода за който се дължат. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в 1 забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците чрез назначения им особен представител са депозирали отговор, в който оспорват предявените искове. Заявяват, че между тях и ищцовото дружество не съществува облигационна връзка, по силата на която да им е доставяна топлинна енергия, респ. да дължат заплащането й. Оспорват Общите условия на ищеца да ги обвързват. Заявяват, че липсват доказателства за реално измерване на топлинната енергия, както и за годността на уредите, с които се прави това. Твърдят, че клаузите на ОУ на ищеца са с неравноправен характер. Оспорват воденото от ищеца счетоводство да е било редовно. Позовават се на изтекла в тяхна полза погасителна давност по отношение на всички вземания преди 09.09.2019 г.

Третото лице помагач на страната на ищеца „...“ ЕООД счита исковите претенции за доказани и основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и наследодателя на ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия ...но с топлопреносното предприятие.

Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото е прието копие на Заповед №РД-41-2847/17.12.1986 г. на Председателя на ИК на СНС, с която на Д. Н. Й. и Й Х Й е предоставен като обезщетение по реда на чл. 100 ЗТСУ апартамент №75, находящ се в гр. .... ........... Не е спорно, а и се установява от Акт за женитба №997, че по време на обезщетяването на Д. Н. Й. и Й Х Й същите са се намирали в брак, сключен на 02.08.1972 г., поради което и на основание чл. 13 СК от 1968 г. (отм.) всички недвижими и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата, независимо от това на чие име са придобити.

2

Със смъртта на Д. Н. Й. на 23.04.2009 г. е прекратена съпружеската имуществена общност върху имота при хипотезата на чл. 26, ал. 1 СК’85 (отм.) като по силата на чл. 27 СК СК’85 (отм.) дяловете на съпрузите са равни, поради което и Й Х Й е придобил 1/2 идеална част от имота по силата на прекратяването. Останалата 1/2 идеална част е включена в наследството на Д. Н. Й. и е придобита по наследство при равни квоти от съпругът и децата П. Ц. М., И. Й. К. и Х Й. А. при приложението на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от приложимия закон за наследството в качеството й им на наследници по закон съгласно удостоверение за наследници с изх. №РНД22-УФ01-1304/3/07.11.2022 г., издадено от Столична община, район Надежда, като всеки от тях е придобил по 1/8 идеални части. При тези данни съдът формира извод, че през процесния период (м.05.2018г. – м.04.2020г. ), за който ищцовото дружество твърди да е доставяло топлинна енергия до процесния апартамент Й Х Й, П. Ц. М., И. Й. К. и Х Й. А. са били съсобственици на имота при квоти 5/8 идеални части за Й Х Й и по 1/8 идеaлна част за П. Ц. М., И. Й. К. и ......... Й. А. , което се установява и от приетата по делото декларация вх. №**********/19.01.2018 г. по чл. 14 ЗМТА. Предвид това те са имали качеството потребители на топлинна енергия съгласно дадените с ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС разяснения, респ. между тях и ищцовото дружество е било налице облигационно отношение, което обстоятелство не е оборено по никакъв начин в настоящото производство.

След смъртта на Й Х Й на 22.12.2021 г. всички негови имуществени права, задължения и фактически отношения са преминали в патримониума на дъщерите му И. Й. К. и ......... Й.

А., в качеството им на наследници по закон съгласно удостоверение за наследници с изх.

№РНД25-ДИ11-2/02.01.2025 г., издадено от Столична община, район Надежда. В случая ответниците не са оспорили факта на приемане на наследството, поради което съдът приема за установено, че И. Й. К. и ......... Й. А. не само са придобила идеални части от правото на собственост върху имота по наследство преди исковия период, а и след смъртта на Й Х Й вече като негови правоприменици отговарят за поетите от него задължения да заплаща топлинна енергия в качеството му на собственик на 5/8 идеални части от имота. Всяка от тях следва да отговаря за задълженията на своя наследодател в съответствие с наследствената си квота 5/16 ид. част. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „........” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена при следните квоти П. Ц. М. – 2/16, И. Й. К.-7/16 и ......... Й. А.-7/16.

Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение №ОУ-1/27.06.2016 г.от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество. Влизането в сила на ОУ не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.

2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната сума е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Според заключението в имота не е ползвана топлинна енергия за отопление на имот през целия процесен период и такава не е била начислявана от ищеца, като е била начислявана само за БВГ. През периода разходът за битово горещо водоснабдяване е определян на основата на реален отчет на показанията на 2 броя водомери. За процесния период СЕС по местанохождението на имота не е потребявала топлинна енергия отдадена от сградната инсталация. Според заключението на съдебно–техническата експертиза стойността на потребената топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. в имота е в размер 1694,14 лева.

Неоснователни са възраженията на ответната страна, че липсват доказателства за 3 реално измерване на топлинната енергия, тъй като вещото лице е констатирало, че сумите за топлинна енергия за БГВ са отчитани по показанията, на намиращия се в имота водомер за топла вода след извършен реален отчет. Отделно от това е съобразил, че отоплителни тела в имота са затапени /занулени/. Посочено е и че отчетите са направени редовно през всички отоплитени сезони, включени в процесния период, за което свидетелстват и представените от третото лице – помагач талони за отчет на увредите за дялово измерване. По наведените възражения относно годността и законността на измервателните уреди и абонатната станция също е установено, че общия топломер в абонатната станция е преминал периодични проверки за определяне на техническата му изправност и експоатационната му годност.

Ответниците не твърдят да са заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради което съдът приема, че същите като съсобственици на процесния имот дължат заплащането на претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия, в размера установен от заключението на съдебно – техническата експертиза, поради което за разликата до 1739,97 лева искът подлежи на отхвърляне.