Решение № 662 от 03.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 662 гр. Варна, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20263110200799 по описа за 2026 година Производството е образувано на осн. чл. 59 и сл. От ЗНН въз основа на жалба, предявена от “ *“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.

Варна, р-н „ *“, *, против Наказателно постановление № 03-2500688 от 28.01.2026г. , издадено от Директор на Дирекция „ Инспекция по труда“Варна. С обжалваното НП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 150(сто и петдесет) евро на нарушение на чл.128, т 2 от Кодекса на труда, като е приложил привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1от КТ.

В жалбата си въззивника обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно, необосновано, и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, включително твърди, че нарушението не е извършено, тъй като възнаграждението е изплатено, макар и със закъснение.

Поддържа се, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като липсва вредоносен резултат и дружеството няма предходни нарушения.

Алтернативно се иска намаляване на санкцията до минимален размер.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Въззиваемата страна, на Дирекция „ Инспекция по труда“-Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

1

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок за обжалване, от надлежна страна и е приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директор на Дирекция „ Инспекция по труда“-Варна.

След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата му и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка по документи в Дирекция „Инспекция по труда“– Варна е установено, че „*“ ЕООД, в качеството си на работодател, не е изплатило в уговорения срок – до 30.11.2025 г., дължимото основно месечно трудово възнаграждение на служителя * * А.а за месец октомври 2025 г. в размер на 1086.37 лв. Задължението е изпълнено със закъснение на 09.12.2025 г., а самото нарушение е извършено на на 02.12.2025г.

За установеното е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 03-2500688 от 19.12.2025 г. В обстоятелствената част на същия е отразена гореописаната фактическа обстановка.

Фактическата обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Въз основа на акта е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, посочени в акта за нарушение. Административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда (КТ), като е приложил привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ, и е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 150 (сто и петдесет) евро.

Съдът счита, че административнонаказателното производство е проведено законосъобразно. Спазени са нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото НП съдържат всички изискуеми реквизити.

2

Наказателното постановление е обосновано .Правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е приел, че е осъществен съставът на вмененото нарушение. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Нарушението по чл. 128, т. 2 от КТ е формално, на просто бездействие, и се счита за довършено с изтичането на срока за плащане. За неговата съставомерност не се изисква настъпването на вредоносен резултат.

Последващото изплащане на възнаграждението не заличава извършеното деяние, а е единствено предпоставка за квалифицирането му като „маловажен случай“ по специалния ред на чл. 415в от КТ, който е и приложен от наказващия орган.

Високата обществена значимост на задължението за своевременно изплащане на трудовото възнаграждение произтича пряко от Конституцията на Република България, която в чл. 48, ал. 5 прогласява правото на работниците и служителите на заплащане, съответстващо на извършената работа. Това основно право е гаранция за тяхното достойно съществуване и социална сигурност, поради което всяко отклонение от него подлежи на санкция.

Неоснователно е и искането за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 415в от КТ е специална по отношение на общата норма за маловажен случай и изключва нейното приложение, съгласно константната съдебна практика.

Наказателното постановление е обосновано и правилно, като при определяне размера на санкцията АНО се е съобразил със степента на обществена опасност на деянието и правилно е определил смекчаващите отговорността обстоятелства (отстраняване на нарушението), като правилно е определил размера на санкцията в границите предвидените за това нарушение.

Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна. При определяне размера на същото, съдът взе предвид формата на участие на страната и факта, че производството е приключило в едно съдебно заседание.

Воден от горното, съдът постанови решението си:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №03-2500688/28.01.2026г. издадено от Директор на Дирекция „ Инспекция по труда“-Варна, с което на “*“ ЕООД, ЕИК *, е наложена имуществена санкция в размер на 150(сто и петдесет) евро за нарушение по чл. 128, т.2 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА “*“ ЕООД, ЕИК * да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата от 50.00евро – юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4