Решение № 78 от 04.03.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Б., 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К.В. Н. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от К.В. Н. Гражданско дело № 20241810100571 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на П. В. К., М. К. К., Л. К. М. и Ц.

К. М., с която са предявени субективно съединени осъдителни искове срещу “Т.Е.Г.” ЕООД с ЕИК * с правно основание чл.200, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД - за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на смърт, настъпила при трудова злополука, ведно със законната лихва за забава върху обезщетението, считано от датата на увреждането – 27.10.2022 г.

Ищците твърдят, че К. М. К. (съпруг на първата ищца и баща на останалите ищци) се считал в трудово правоотношение с ответното дружество от 18.10.2022 г. по силата на Постановление от 01.12.2022 г. за обявяване съществуване на трудово правоотношение на основание чл. 405а, ал. 2 от КТ. На 27.10.2022 г. К. М. К. в изпълнение на трудовите си функции като общ работник, участвал в полагането на канализационни тръби на обект в гр. Ч. б. К. М. К. слязъл в изкоп с дълбочина около 5 м., за да подготви терена за полагане на тръбите, когато изкопът се срутил и го затрупал. Работникът получил травма на главата, гърдите и крайниците, вследствие на което починал. Злополуката била призната за трудова с влязло в сила разпореждане на НОИ. Молителите преживели тежко смъртта на К. М. К., който бил стожерът в семейството. Страдали от нарушения на съня, липса на апетит, тревожност, затворили се в себе си. Всеки от молителите оценява своите претърпени болки и страдания в размер на 120 000 лв. По същество всяка от ищците предявява осъдителен иск за сумата от 120 000 лв., ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука.

Претендират се и разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок 1 не е депозирал отговор.

В откритото съдебно заседание ищците чрез своя процесуален представител заявяват, че поддържат доводите и исканията си. Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява, респ. не изразява становище по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С Постановление от 01.12.2022 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – П. е обявено на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ съществуването на трудово правоотношение между К. М. К., изпълняващ длъжност „общ работник“, и работодател “Т.Е.Г.” ЕООД, считано от 18.10.2022 г.

Съгласно Разпореждане № 33591/07.12.2023 г., изд. от ТП на НОИ – С. град, влязло в сила на 13.02.2024 г., декларирана злополука с вх. № 5101-21-902/19.10.2023 г., се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, тъй като се е състояла през време и по повод на извършваната работа, а именно при извършване на дейности по поставяне на канализационни тръби, при изпълнение на които работникът К. М. К. слиза в изкоп с дълбочина около 5 метра, за да подготви терена за поставяне на нови тръби, при което изкопът се срутва, работникът остава затрупан, в резултат на което настъпва фатален край.

Съгл. Медицинско свидетелство за смърт (л. 20 от делото), причината за смъртта на К. М. К. е несъвместима с живота съчетана механична травма (глава, гърди, крайници).

Съгл. Препис – извлечение от Акт за смърт № 118/04.11.2022 г., изд. от Община Ч. б. К. М. К. е починал на 27.10.2022 г. Видно от Удостоверение за наследници изх. № 255/06.10.2023 г., изд. от Община Ч. б. наследници на К. М. К. са ищците по настоящото дело, а именно П. В. К. – съпруга и дъщерите М. К. К., Л. К. М. и Ц. К. М..

В заключението по допуснатата съдебно – медицинска експертиза (СМЕ), е констатирано, че при направения оглед и аутопсия на К. М. К. са установени: 1.) в областта на главата - счупване на черепния покрив и основа, кръвонасядания, кръвоизлив между меките мозъчни обвивки, счупени носни кости; 2.) в областта на гръдния кош – счупени ребра двустранно и счупена гръдна кост; 3.) в областта на гръбначния стълб – непълно прекъсване в шийната област, както и счупване на костите на крайниците. Според вещото лице черепно – мозъчната и шийна травма е причинила мигновената смърт на лицето. Описаните увреждания отговарят на механизма на настъпване на инцидента, а именно намират се в причинно – следствена връзка с притискането на тялото от свляклата се върху него земна маса и притискането от защитните укрепителни механизми.

Свидетелят М. Илиева Симеонова, свекърва на ищцата П. В. К. и баба на 2 ищците М. К. К., Л. К. М. и Ц. К. М., заявява, че починалият й син и снаха й отдавна били женени. Синът й К. М. К. се отнасял добре към дъщерите си, грижел се да получат образование. Съпругата и трите дъщери на К. М. К. преживели тежко смъртта му, плачели и били неспокойни. Св. Симеонова и ищцата П. В. К. продължавали да ходят на гроба му, а дъщерите му често го споменавали. Загубата на баща им тежала.

Свидетелят Г. В. Н., сестра на ищцата П. В. К. и леля на ищците М. К. К., Л. К.

М. и Ц. К. М., потвърждава, че четирите ищци и К. М. К. са живели в едно домакинство, били добро семейство. К. М. К. уважавал съпругата си и се грижел подобаващо за децата си, а после и за внуците си. Той издържал семейството. Когато се случил фаталният инцидент, съпругата П. В. К. се намирала в Германия за един месец. Когато св. Н. й съобщила по телефона за случилото се, ищцата П. В. К. веднага се прибрала в България, още същата вечер. Прибрали се и трите дъщери. Св. Н. сочи, че е била през цялото време до ищците, докато са преживявали мъката от смъртта на К. М. К.. Съпругата му П. В. К. отслабнала, не била на себе си, пресичала без да се оглежда. До четиридесетия ден от смъртта всички заедно ходели на гробища, после дъщерите на починалия се прибрали при семействата си. Ищцата П. В. К. плачела дори в съня си за своя съпруг. Ищцата Л. К. М. преживяла период, в който спряла да се храни, плачела непрестанно и била тревожна. Ищцата Ц. К. М. по онова време била бременна. Близките се страхували да й съобщят изведнъж новината, казали й постепенно, като се опитали да я подготвят. Въпреки това, узнавайки за смъртта на баща си, Ц. К. М. вдигнала кръвното си налягане, поради което бил откарана по спешност в Бърза помощ в гр. Ч. б. На погребението на баща си и трите дъщери стоели неотлъчно до тялото и ридаели. На рождения му ден занесли торта на гроба му и я раздали в негова памет.

Свидетелят В. М. К., роднина по сватовство на ищцата П. В. К. и чичо на ищците М. К. К., Л. К. М. и Ц. К. М., също заявява, че докато К. М. К. бил жив, той бил подкрепа за семейството си. Със съпругата си се разбирали, обичали се, отгледали децата си в сговор. На погребението и четирите ищци били много разстроени.

Преживели загубата тежко и изглеждали тревожни. Съпругата П. В. К. отслабнала.

Свидетелят К. пояснява, че има най – силни впечатления от състоянието на ищцата П.

В. К., тъй като племенниците му М. К. К., Л. К. М. и Ц. К. М. са омъжени и живеят извън населеното място.

Свидетелят В. А. К., съпруг на ищцата Ц. К. М., познава и помни починалия си тъст като добър човек, който обичал да се шегува. Приживе той ежедневно се чувал с дъщерите си, предимно вечер. Провеждали и видеовръзка. Взаимно си помагали.

Празниците по възможност отбелязвали заедно. Смъртта на К. М. К. дала отражение върху четирите ищци. Същите с месеци нямали желание да общуват с външни хора, извън семейния кръг, нямали апетит, плачели неутешимо. Конкретно ищцата Ц. К. М.

3 не можела да преживее мисълта за начина, по който е починал баща й. Представяла си как тоновете пръст го засипват. Близките на починалия К. М. К. не спирали да говорят за него и продължавали да ходят на гроба му. По път натам винаги се натъжавали.

Съдът дава вяра на показанията на всички разпитани свидетели, тъй като изложеното от всички тях се припокрива и допълва и се базира на непосредствени и трайни впечатления.

С оглед принципа за непосредственост, не се обсъждат от настоящия съдебен състав писмените доказателства, налични по адинистративната преписка във връзка с установяване трудовия характер на процесната злополука, тъй като обвързващ за съда е единствено крайният резултат от административната процедура, а именно разпореждането на ТП на НОИ – С. град, постановено през 2023 г. и влязло в сила през 2024 г.

Не се коментира в детайли и съвкупността от медицинските документи по делото, тъй като същите са послужили при изготвяне на заключението по СМЕ, обсъдени са експертно в съобразителната част на същото, поради което съществени за решаването на делото са изводите на вещото лице.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъдат уважени исковите претенции, ищците следва да проведат пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на трудово правоотношение на К. М.

К. с ответника; 2.) настъпила злополука с трудов характер; 3.) причинени неимуществени вреди – по вид и интензитет; 4.) причинна връзка между вредите и злополуката и 5.) размер на вредите.

Починалият К. М. К. не е имал сключен трудов договор с ответното дружество, но е престирал работната си сила в полза на последното, поради което на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ с постановление на Дирекция „Инспекция по труда“ е признато съществуването на трудово правоотношение между наследодателя на ищците и ответника “Т.Е.Г.” ЕООД.

Процесната трудова злополука от 27.10.2022 г. има доказан трудов характер.

Практиката на ВКС е константна, че за установяване факта на настъпване на трудова злополука има специален ред и той е административен. Административната процедура е регламентирана в Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. /в същия смисъл са решение No 298/8.11.2012 г. по гр. дело No 184/2012 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение No 109/12.03.2012 г. по гр. дело No 622/2011 г. на ІV г.о. на ВКС, решение No 31/02.02.2011 г. по гр. дело No 1894/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, решение No 753/28.01.2011 г. по гр. дело No 457/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение No 339/10.10.2011 г. по гр. дело No 859/2010 г. на ІV- г.о. на ВКС, решение No 4

319/22.06.2010 г. по гр. дело No 204/2009 г. на ІІІ- г.о. на ВКС, решение No 728/28.01.2011 г. по гр. дело No 1957/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение No 410/29.06.2010 г. по гр. дело No 599/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, определение No 596/04.05.2015 г. по гр. дело No 1374/2015 г. на ІV г.о. на ВКС и др./ Ищците са ангажирали доказателства относно твърдението си за настъпила трудова злополука, включително са представили влязло в сила разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което да е прието, че процесната злополука е трудова.

Показанията на всички разпитани свидетели са еднопосочни по отношение факта на неимуществените вреди, настъпили вследствие на фаталната трудова злополука. Смъртта на К. М. К. е била шокираща за съпругата му и за трите му дъщери и е понесена тежко от всички тях. По делото е доказано, че семейството е било сплотено и задружно. Макар две от дъщерите на починалия към датата на смъртта му да са били омъжени в чужбина, а третата в друго населено място, всички членове на семейството са поддържали ежедневни контакти помежду си по телефон и чрез видеовръзка, а на празници и по специални поводи са се събирали заедно. Освен родствената връзка между ищците и починалия, между тях реално е съществувала и силна емоционална свързаност, взаимна загриженост, подкрепа. Починалият К. М. К. и ищцата П. В. К. са имали дългогодишен брак и са живели в разбирателство. След внезапната смърт на съпруга си, ищцата П. В. К. осезаемо отслабнала, станала апатична, сънувала го нощем и продължавала да ходи на гроба му, заедно със своята свекърва. По отношение на трите дъщери и ищци по делото - М. К. К., Л. К. М. и Ц. К.

М. – същите са израснали в едно домакинство, под грижите на своя баща, който ги издържал и подкрепял, докато завършат образованието си. След като дъщерите на починалия се задомили и създали свои семейства, те продължили да поддържат връзката с баща си. Приели са тежко новината за смъртта му, веднага се прибрали, за да присъстват на погребението му, скръбта им е била неутешима. Впоследствие постепенно са се възвърнали към ежедневието си, но споменът за баща им не е угасвал. Начинът, по който К. М. К. е загинал, неминуемо поражда и до днес у близките му мъчителни мисли. Показателен е фактът, че дъщеря му Ц. К. М. си е представяла усещанията му в последните мигове преди да настъпи смъртта. По това време същата е била бременна, което допълнително е засилило чувствителността й и е направило преживяването още по – тежко. Всичко изложено обуславя извод за основателност на исковете за морални вреди, тъй като четирите ищци са в съвсем близко родство с починалия, членове са на едно семейство, по – голямата част от съзнателния им живот е протекла заедно и под един покрив. Приживе починалият К.