Решение № 4812 от 15.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4812 гр. София, 15.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100510226 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 4 35 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба, наименована „възражение“, вх. № 280126/03.07.2023 г. по описа на Софийски градски съд, депозирана от С. Л.

С.-А. срещу отказ на ЧСИ Н. М., рег. № 841, район на действие СГС, да прекрати изп. дело № 20228410404367/2022г., обективиран в Разпореждане от 19.06.2023 г., постановено по посоченото дело.

В жалбата се сочи, че със съдебно решение № 552154 от 03.12.2018 г., постановено по гр. д. 68278/2017 г. по описа на СРС, 168 състав, жалбоподателката била осъдена да заплати разноски, както следва:

24.33 лв. - по заповедното производство

202.82 лв.,- в исковото производство

Със същото решение „ Топлофикация София” ЕАД било осъдено за разноски да заплати на жалбоподателката сумата от 153.96 лв.

С платежни нареждания от 09.05.2022 г. жалбоподателката наредила на „ Топлофикация София” ЕАД сумите както следва:

24.33 лв. - зап. пр-во- разноски/ изрично посочено в основанието за плащане;

-48.86 лв. -> 202.82 - 153.96 = 48.86 лв. разлика /изрично посочено в основанието за плащане.

1

В жалбата се твърди, че е налице хипотезата на чл. 103 ЗДД прихващане на еднородни задължения възникнали с един съдебен акт.

„Топлофикация София” ЕАД били уведомени за прихващането с получаване на основанието за направените преводи.

Ето защо жалбоподателката твърди, че към 09.05.2022 г., датата на извършения превод, е погасено задължението изцяло към „Топлофикация София” ЕАД в частта за разноските, т.е преди образуване на изпълнителното дело и на основание чл. 433, ал. 1 т.1, пр. 3 ГПК, ЧСИ рег.№841 Н. М. би следвало да прекрати изпълнителното дело.

С изпълнителен лист получен на 09.08.2022 г. от „Топлофикация София” ЕАД обаче било образувано изп. дело при ЧСИ рег.№841 Н. М., три (3 ) месеца след като било изцяло платено определеното от съда задължение.

Моли се да бъде прието, че на 09.05.2022 г. жалбоподателката е направила прихващане на еднородни задължения възникнали във основа на един съдебен акт, като е погасила задължението към „Топлофикация София” ЕАД чрез банков превод - разликата в присъдените разноски.

Моли да бъде отменено Разпореждането от 19.06.2023 г. по изп. дело 20228410404367/2022 на ЧСИ per. №841 с район на действие СТС, като незаконосъобразно и да се постанови определение, чрез което да бъде прекратено изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1 т.1, пр. 3 от ГПК.

Моли да се осъди „Топлофикация София” ЕАД да заплати направените по делото разноски включително и адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 1 т. 2 и т. 3 от ЗА.

Към жалбата са приложени молба от 19.05.2023г. от С. Л. С. до ЧСИ Н.

М. с искане да бъде прекратено изпълнителното дело, като е посочено, че с платежни нареждание от 09.05.2022 г. молителката е наредила на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, посочени и в депозираната жалба, изложени са твърдения относно хипотезата на чл. 103 ЗЗД – прихващане на еднородни задължения, възникнали с един съдебен акт. Поискала е да й бъдат възстановени принудително събраните суми /на 03.05.2023 г. преди получаване на ПДИ 15.05.2023 г./. Приложени са и 2 броя платежни нареждания, както и копие от съд. решение от АСУД на СРС.

Постъпили са писмени възражения от „Топлофикация София“ ЕАД, в които са изложени съображения за неоснователност на депозираната от длъжника жалба.

В представени мотиви ЧСИ подробно излага, че жалбата макар и допустима, е неоснователна, тъй като длъжникът е направил плащане на свои задължения към взискателя преди образуване на изпълнителното дело, но това плащане не е погасило задължението му изцяло, поради което няма пречка взискателят да претендира разликата.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По молба на взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. СОФИЯ, ул. „*******, чрез 2 процесуалния представител юрк. Х.П. /стр. 1-4/, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 09.08.2022 г. по гражданско дело № 68278/2017 г. на Софийски районен съд, 168 състав /стр. 3/, в кантората на ЧСИ Н. М., per. № 841, адрес - гр. София, бул. „*******, е образувано изпълнително дело № 20228410404367/2022 г. срещу длъжника С. Л. С.-А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******, само за сумите, посочени в молбата на взискателя, а именно: 155.96 лева — присъдени разноски, както и разноските по изпълнението.

С молбата за образуване на изпълнително дело /стр. 1/ взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител да направи пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, а също така е посочил конкретни изпълнителни способи, които да бъдат приложени, в зависимост от резултатите от имущественото проучване.

С Разпореждане от 19.10.2022 г. /стр. 5/ е образувано изпълнителното дело, разпоредено е да се изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП и да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника.

Изпратена е Покана за доброволно изпълнение с изх. № 081962/25.10.2022 г., но същата не е връчена на длъжника и е върната в цялост /стр. 13-15/.

С Разпореждане от 21.04.2023 г. /стр. 16/ е наложен запор върху вземанията на длъжника за суми по банкови сметки, открити в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД. До банката е изпратено съответното запорно съобщение /стр.

17/ и от там на 03.05.2023 г. са превели цялата дължима сума - 453.28 лв., по сметка на ЧСИ /стр. 18/.

Направен е повторен опит за уведомяване на длъжника - отново неуспешен /стр.19-21/.

На 15.05.2023 г. на длъжника С. Л. С.-А., ЕГН **********, в кантората на ЧСИ е връчено Съобщение за образувано изпълнително дело, изх. № 023735/15.05.2023 г. /стр. 23/ - в което изрично е посочено, че цялата дължима сума - 453.28 лв., е постъпила по делото, след което, в рамките на същия ден, постъпилата сума е наредена на взискателя, след удържане на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и на 16.05.2023 г. е издадено Разпореждане за приключване на изпълнителното производство /стр. 24/.

На 19.05.2023 г. в кантората на ЧСИ Н. М., per. № 841, е постъпила молба, вх. № 025745/19.05.2023 г. /стр. 26-32/ от длъжника С. Л. С.-А., ЕГН **********, с изложени твърдения за погасяване на задължението към взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ******* преди образуване на изпълнителното производство. С молбата е поискано прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ГПК и възстановяване на събраните по делото суми.

Молбата е изпратена до взискателя /стр. 33/, който е депозирал становище по нея /стр. 34-35/. С Разпореждане от 19.06.2023 г. ЧСИ е отказал да уважи искането на длъжника, който е уведомен за отказа в деня на издаване на Разпореждането /стр. 37/.

3

Видно от протокол от 19.06.2023 г., след като е констатирал, че неправилно на 15.05.2023 г. /стр. 23/ на длъжника е връчено Съобщение за образувано изпълнително дело по чл. 428, ал. 1, изр. 3 от ГПК, а не Покана за доброволно изпълнение - каквато първоначално е била изготвена по делото, но не е връчена /стр. 13-15/, ЧСИ е намерил, че невръчването на поканата води до извод, че не е изтекъл двуседмичният срок по чл. 428, ал. 1, изр. 1 от ГПК, който от своя страна е предпоставка за изплащане на сумите на взискателя.

С оглед на констатациите, както и предвид обстоятелството, че Разпореждането за приключване на производството по делото /стр. 24/ все още не е било влязло в сила, ЧСИ е съставил Протокол от 19.06.2023 г. /стр.

38/, като изрично е разпоредил да се изпрати Покана за доброволно изпълнение до длъжника, да се изиска от взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ******* възстановяване на преведената му сума /стр. 39/ (като освен това ЧСИ е възстановил по делото удържаната пропорционална такса /стр. 40) и се е произнесъл по молбата за прекратяване на длъжника /стр. 26-32/ с отказ да я уважи.

Покана за доброволно изпълнение, изх. № 032134/19.06.2023 г. /стр. 4345/, както и съобщение за отказа да се прекрати изпълнителното производство по делото на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ГПК /стр. 46-47/, са връчени при отказ на 27.06.2023 г.

На 20.07.2023 г. в кантората на ЧСИ Н. М., peг. № 841, е постъпила разглежданата от настоящата инстанция жалба, с вх. № 035235/20.07.2023 г.

/стр. 49 - стр. 64/ - препратена от Софийски градски съд, където е постъпила с вх. № 280126/03.07.2023 г. /стр. 51/, подадена от длъжника С. Л. С.-А., ЕГН **********. С Разпореждане от 27.07.2022 г. /стр. 65/ ЧСИ е оставил подадената жалба без движение до заплащане на дължимите такси. На длъжника е връчено съобщение /стр. 66/ и в срок нередовностите са отстранени /стр. 67-69/.

Препис от жалбата е връчен на взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ******* на 04.08.2023 г. /стр. 70/, като в законоустановения тридневен срок /стр. 73/ същият е подал писмени възражения с вх. № 038884/08.08.2023 г. /стр. 74-76/, в които са изложени аргументи за неоснователност на жалбата.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Релевираните доводи в жалбата са неоснователни. На първо място съдебният изпълнител не разполага с правомощие да се произнася по извънсъдебно заявено от длъжника възражение за прихващане, поради което само на това основание жалбата е неоснователна. Основанията за 4 прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК.

Съгласно цитираната разпоредба, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; когато взискателят е поискал това писмено; когато изпълнителният лист бъде обезсилен; когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83; когато бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440; когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Видно от цитираната разпоредба, в същата не е предвидено като основание за прекратяване на изпълнителното производство чрез релевирано възражение за прихващане.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК, длъжникът разполага с възможност по исков път да релевира възражение за прихващане, в който случай постановеното и влязло в сила решение по отрицателен установителен иск за вземане /чл. 124, ал. 1 от ГПК/, чл. 439 от ГПК или 440 от ГПК, ще бъде основание за прекратяване на изпълнителното дело.

Следва да се има предвид, че съдебният изпълнител, като орган на принудително изпълнение, на когото държавата е делегирала публична функция да извършва принудително събиране на частни притезания /чл. 2 от ЗЧСИ, чл. 264, ал. 2 ЗСВ/ може да упражнява този прерогатив единствено и само чрез изпълнителните способи, предвидени в ГПК. Законът не му е предоставил компетентност да извършва или да констатира осъществяването на прихващане.

Съгласно практиката на ВКС, напр. Определение № 69 от 12.02.2015 Г. по т. д. № 1689/2014 г., Т. К., ІІ т.о. на ВКС, липсва основание да се приеме тезата, че единственото средство за защита е по реда на чл. 433 ГПК - да се иска прекратяване на изпълнението само въз основа на направеното прихващане, след като самият законов текст в ал. 1, т. 7 ГПК изисква в този случай влязло в сила съдебно решение по уважен иск по чл. 439 ГПК, за да се прекрати изпълнителното производство.