Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 327 от 22.08.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 400/2024
Вид
Определение № 327
Подписан
22.08.2024
В сила
22.08.2024
Състав
Иван Христов Ранчев, Веселин Ганчев Ганев, Велина Емануилова Антонова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 327 гр. Пловдив, 21.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Ранчев

Членове:

Веселин Г. Ганев

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600400 по описа за 2024 година

Производство по реда на Глава 22 НПК – чл.249 ал.3 вр.чл.248 ал.1 т.3 и т.6 НПК.

Постъпили са две / вместо една / частни жалби от адв. В. П. като защитник на подс. А. С. Г. против определение № 307 от 10.07.2024г. от разпоредително заседание по НОХД № 515/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство по делото и връщане на делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати при изготвяне на обвинителния акт, както и за отказа на съда да измени мярката за неотклонение на подс. Г. в по-лека- от домашен арест в парична гаранция.

В жалбите са изложени подробни съображения за неправилността и незаконосъобразността на постановеното определение и в двете му части, като се твърди, че начинът, по който е изготвен обвинителният акт и неговото съдържание ограничават процесуалните правила на подс. Г. да научи фактическите и правни параметри на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по транспорта и нарушават правото на защита по предявеното му обвинение, респ. че мярката му за неотклонение домашен арест е несъответна на влошеното здравословно състояние на подсъдимия и на необходимостта от провеждане на регулярно лечение, поради което моли да се отмени и делото да се върне на Окръжна прокуратура- Пазарджик за отстраняване на посочените в жалбата недостатъци и пропуски в обвинителния акт, съответно да се измени мярката за неотклонение в парична гаранция в разумен размер.

Пловдивският апелативен съд констатира, че жалбите са подадени от надлежна страна в законоустановения срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

1

Против подс. А. С. Г. е повдигнато обвинение с внесен в съда обвинителен акт за извършено умишлено / при евентуален умисъл / престъпление по транспорта по чл.342 ал.3 б.в. предл.1 вр.ал.1 предл.3 от НК, при което е причинена смъртта на Х. Х.Х. вследствие на допуснати нарушения на чл.20 ал.1 ЗДП / цитирана е първата хипотеза / и на чл.21 ал.1 ЗДП, както и в пияно състояние. Прочитът на обвинителния акт убеждава, че съдържа всички законови реквизити в описателната и заключителната му част съгласно изискванията на чл.246 НПК, като при изготвянето му са съобразени и задължителните указания в ТР № 2 /2002г. на ОСНК. По-конкретно прокурорът е обосновал фактическата теза на обвинението си като е изложил детайлно обстоятелствата, при които е настъпило пътно-транспортното произшествие, механизмът, по-който се е случило и конкретните му параметри, включително какви са причините, за да стане катастрофата и във връзка с това кои са били конкретните действия, респ. бездействия на подс.Г., довели до настъпване на съставомерния резултат. Посочено е, че преди удара последният е управлявал автомобила си със скорост от 141 км/ч като в същото време е разговарял по мобилния си телефон /според прокурора 18 минути и 3 минути видеочат / с приятелката си св.М.Б.. Обвинението твърди, че именно това е една от причините / освен превишената скорост и пияното състояние /, подс.Г. да не възприеме своевременно движещият се пред него автомобил на пострадалия- видял го е, когато се е намирал едва на 42 метра от него и е нямал техническо време за реакция и ударът е бил неизбежен. Описани са и всички обстоятелства относно мястото на удара на платното за движение, скоростта на движение на двата автомобила, зоната на сблъсъка и първоначалната контактна точка между тях, динамиката на ударения автомобил от момента на съприкосновението до окончателното преустановяване на движението му, както и възможността на водача на „М.“ да избегне произшествието- ако е карал със скорост не по-висока от 109,7 км/ч. Т.е. в обвинителния документ се съдържа изложение на всички относими и необходими към обективната съставомерност на конкретното деяние фактически обстоятелства, така че подс.Г. да може ясно, разбираемо и непротиворечиво да разбере защо е обвинен в това престъпление и по какъв начин го е извършил, и съответно да организира и осъществи пълноценно защитата си против него.

В обвинителния акт е налице обосновка и за субективната съставомерност на деянието, което според прокурора в конкретния случай е извършено умишлено, при форма на вината евентуален умисъл. Според държавния обвинител това е така, тъй като подс. Г. е управлявал МПС с много висока скорост, превишаваща близо два пъти максимално допустимата за този пътен участник, в пияно състояние с 1,02 промила алкохол в издишания въздух, при постоянно отклонение на вниманието му в мобилния телефон, а предвид и на теглото на „М.“ от 2045 кг., което само по себе си и при тази скорост било „смъртоносна сила“. Доколко това е така и дали приетите от прокурора обстоятелства разкриват точно тази форма на вина, и респективно приетата в обвинителния акт правна квалификация на престъплението по чл.342 ал.3 б.в от НК, е въпрос на доказателствена дейност и преценка на съда при решаване 2 на делото по същество. Важното в случая е, че в акта е поднесена и обвинителната теза за субективната страна на деянието, с която подс Г. също е наясно. Следователно и според въззивната инстанция, при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати нарушения от категорията на съществените, а наведените в частната жалба на защитата възражения, са свързани с обстоятелства, касаещи съществото на спора / напр. защо вещите лица от АТЕ са използвали Енергийния Делта V метод за изчисляване скоростта на автомобилите, дали подсъдимият е разговарял по телефона с приятелката си по време на шофирането или преди това, в гр.П., активирана ли е била системата Hands free на лек автомобил „ М.“, бил ли е пострадалият с поставен обезопасителен колан / а в обвинителния акт е записано, че след ПТП-то съпругата му е откопчала колана/ и т.н. / и са предмет на доказване по делото, но не могат да бъдат съотнесени като недостатъци, пропуски или непълноти, при това съществени, при неговото изготвяне.

Неоснователно е и искането за изменение на мярката за неотклонение на подс.А. Г.. Неправилно първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл.63 ал.2 т.3 от НПК с оглед предвидената от закона наказуемост на деянието, тъй като делото е в съдебната фаза на процеса и основанията за ревизиране на мярката за неотклонение са други. Акцент в искането на защитата за промяна на тази мярка е влошеното здравословно състояние на подсъдимия, който има нужда от периодични прегледи в медицински заведения и от съответно лечение. Именно заради това и Апелативният съд е променил по време на досъдебното производство мярката за процесуална принуда на обвиняемия тогава Г. от задържане под стража в домашен арест с оглед и на изготвена по делото СМЕ. Към настоящия момент не съществуват нови обстоятелства, които да налагат прилагане на по-лека мярка спрямо подсъдимия отколкото домашния арест. Видно е, че първоинстанционният съд няколкократно е давал разрешение на подс. А. С. Г. да посети специализирани здравни заведения за провеждане на изследвания и лечение и при необходимост така ще бъде и занапред, разбира се ако не се реливират нови фактически данни по реда на чл.270 ал.1 НПК, които да обосновават изменението й в по –лека. На този етап от развитието на наказателното производство в неговата съдебна фаза домашния арест е съобразен с обстоятелствата по чл.56 ал. 3 от НПК, както и с целите по чл.57 от НПК, поради което следва да продължи да се прилага спрямо подс.А. Г..

Предвид на изложените съображения обжалваното определение, макар и с твърде общи и лаконични мотиви, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, поради което ПАС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 307 от 10.07.2024г., постановено по НОХД № 515/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4