Определение № 26263 от 22.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26263 гр. София, 22.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513704 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 312552/25.09.2025г. на Г. И. С., чрез адв. Б. срещу определение № 36730/02.09.2025г., постановено по гр. дело № 32766/2023 г. по описа на СРС, 175 с-в.

С обжалваното определение e спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по гр. дело № 32766/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав до приключване с окончателен акт на производството по гр. дело № 3590/2020 г. по описа на Софийски градски съд, I-4 състав.

Жалбоподателят намира постановения акт за неправилен и незаконосъобразен.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че първо следва да е установена собствеността върху имота. По същество излага съображения за допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС. Моли да бъде отменено определението, с което производството е спряно, а съдопроизводствените действия продължени.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна И. И. В. е депозирал отговор на частната жалба. Намира същата за неоснователна и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Ответникът „Астрея А“ ЕООД изразява становище за основателност на жалбата и моли определението да бъде отменено, а съдопроизводствените действия продължени.

Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал.1 1

ГПК от страна, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оплакванията в частната жалба касаят допустимостта на иска по чл. 108 ЗС и са ирелевантни към правилността на обжалвания акт за спиране на производство.

Въпреки това, доколкото въззивният съд не е обвързан от доводите в частната жалба, следва да извърши проверка налице ли са основания за спиране.

Според чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

Основанието за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство /Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 по тълк.д. № 8/2013 на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019г. по тълк.д. № 2/2019г. на ОСГТК на ВКС/. Спирането на това основание позволява съдът, разглеждащ обусловеното дело, да съобрази решението по обуславящото дело, което има значение за правилното му решаване.

Производството по гр. д. № 32766/2023г. СРС, 175 с-в, е било образувано по иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване спрямо ответниците Г. С. и Ш.И., че ищецът е собственик на ½ идеална част от НУПИ № 1722 с площ 1 421 кв.м. по скица, а по нотариален акт 1 995 кв. м. в кв. 15 по плана на гр. София, м. „Студентски град“, който имот съставлява поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18258/28.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 20.08.2020 г. с административен адрес на имота: гр. София, район „Студентски“, ул. „Акад. Стефан Младенов“ с площ 1 963 кв. м. с трайно предназначение на територията“ урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди. Направено е искане за осъждане на ответниците да му предадат владението върху имота.

Ищецът се легитимира като собственик на идеални части от недвижимия имот, предмет на иска по чл. 108 ЗС, като се позовава на недействителност на извършената разпоредителната сделка, обективирана в нотариален акт № 193, том I, рег. № 7562, нотариално дело № 193/2005 г. по описа на нотариус А.Ч..

Видно от изисканата и постъпила от СГС справка, е образувано гр. д. № 3950/2020г. на СГС, I – 4, по искове, предявени от И. И. В. срещу Г. С. и Ш.И. – двамата наследници на Н.И.И., за установяване в отношенията между страните, че 2 сделката за покупко-продажба на недвижим имот, съдържаща се в Нотариален акт № 193, том I, рег. № 7562, нотариално дело № 193/2005 г. по описа на нотариус А.Ч. е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, като сключена при явна нееквивалентност на престациите, а в евентуалност, като абсолютно симулативна, с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а в евентуалност чл. 26 и чл. 17, ал. 1 ЗЗД.

Ето защо, предявеният по гр. д. № 3950/20г. на СГС, I – 4 иск за признаване нищожност на договора за покупко – продажба, е преюдициален по отношение на иска по чл. 108 ЗС, поради което правилно образуваното пред СРС производството е спряно до приключване с окончателен акт на производството по гр. д. № 3590/2020г. на СГС, I – 4 иск.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 312552/25.09.2025г. на Г. И. С., срещу определение № 36730/02.09.2025г., постановено по гр. дело № 32766/2023 г. по описа на СРС, 175 с-в.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3