Решение № 1179 от 16.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1179 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20251000500633 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от Столична община, подадена чрез процесуалния представител юрк. К. З. срещу Решение № 7198/30.12.2024г. на Софийски градски съд, ГО, 5с-в по гр.дело № 633/2025г., с което Столична община е осъдена да заплати на Ф. М. М. сумата 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания от телесна повреда,изразила се в навяхване, разтягане и частично разкъсване на връзките между долния край на малкопищялната кост и ходилото на десния долен крайник, причинена на 01.08.2022 г. в гр.София, при падане, поради наличие на счупена неукрепена плочка от стълбище за обществено ползване, находящо се пред блок 193, вх. Б, ж.к.“Хаджи Димитър“, което стълбище е свързвало входа на блока с пешеходна зона, стопанисвано от Столична община, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2022 г. до окончателното изплащане.

Твърди се във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната осъдителна част по съображения, които са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба. Твърди се, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение не съответства на действително претърпените от ищцата неимуществени вреди и не е съответно на принципа на справедливостта, прогласен в нормата на чл.52 ЗЗД. Счита че решаващият съд неправилно е съобразил правилото на 1 цитираната разпоредба, като по този начин е отмерил силно завишено по размер обезщетение за претендираните неимуществени вреди.До тук се било стигнало според жалбоподателя тъй като при определяне размера на процесното обезщетение не са били отчетени всички обстоятелства с правно значение за определяне размера на неимуществените вреди по процесните причинени телесни увреждания в нужната степен, а други са съобразени несъответно на конкретната личност на увреденото лице, а също и на конкретната интензивност на причинените болки и страдания. Счита този извод на съда за несъответстващ на установените по делото факти, както и че претендираните от ищцата телесни увреждания в резултат на процесното произшествие са останали недоказани, поне не в заявените от нея степен и интензитет. Поддържа се, че решението на градския съд е неправилно, а също така и необосновано при преценката относно размера, до който съдът е уважил предявения иск за неимуществени вреди като жалбоподателят счита определеният размер за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД.

Излагат се съображения и че решението на съда е неправилно и по отношение на това, че не е обсъдено и своевременно релевираното от ответника възражение за съпричиняване. Счита че ако ищцата е внимавала достатъчно е щяла да забележи своевременно чупените стълби на тротоара пред жилищната сграда в която живее и така е не би се стигнало до падането й и до настъпването на твърдените в исковата молба телесни увреждания.

Искането към съда е да се отмени решението на Софийски градски съд в осъдителната част, като неправилно и несправедливо и вместо него да бъде постановено друго, с което да се намали размера на присъденото обезщетение като се отчетат правилно тежестта на увреждането, обема и естеството на претърпените болки и страдания, както и съпричиняването от страна на ищеца.

Претендира се и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и за заплатено юрисконсултско възнаграждение.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна Ф. М. М., подадена чрез процесуалния й представител адв. Д. З.. Твърди се от въззиваемия, че решението в обжалваната част е правилно и обосновано, постановено е при спазване на процесуалните норми по съображенията, които са подробно изложени в отговора на възззивната жалба. Искането към въззивния съд е да се потвърди решението в обжалваната част, както и да му се присъдят сторените по повод на въззивното обжалване съдебно-деловодни разноски.

Пловдивски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Ф.

2

М. М. срещу Столична община, с която е предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 40 000 лева, представляваща неимуществени вреди, които се изразяват в преживени болки и страдания в резултат на физическа травма- счупване на долен крайник. Твърденията в обстоятелствената част на исковата молба са били, че инцидентът довел до физическото увреждане е настъпил върху имот- общинска собственост.

Ответникът в срока за отговор на исковата молба е оспорил исковете. Поддържал, че липсват основни елементи от фактическия състав на чл.49, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД противоправно деяние, вреда и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата. Оспорил е твърденията, че на 01.08.2022г. ищцата е получила телесна повреда, тъй като при първоначалния преглед на ищцата в УМБАЛСМ „Пирогов“ не били открити фрактури. Поддържал е възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, която не положила необходимата грижа при слизане по стълбите, за да избегне неблагоприятни последици за своето здраве. Оспорил е и размера на иска и на това основание е поискал отхвърлянето му като неоснователен. Претендирал е и направените в производството пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски.

От фактическа страна се установява следното :

Между страните не се спори, а и с оглед на изричното заявяване на представителя на ответника, съдът е приел, че мястото на което е станало непозволеното увреждане- вторите стълби на тротоара пред жилищната сграда, върху които е паднала ищцата, представляват общинска собственост.

От показанията на разпитания в производството пред първата инстанция като свидетел М. – съпруг на ищцата, съпоставени с представения по делото лист за преглед на пациент, се установява, че на 01.08.2022 г. Ф. М. е претърпяла злополука – паднала е на стълби пред блок 193, вх. Б, находящ се в гр.София, ж.к.“Хаджи Димитър“, които са свързвали входа на блока с пешеходна зона. Свидетелства, че причина за падането е била неподдържана увредена настилка на стълбището. Ищцата случайло била стъпила върху обърната счупена плочка, подхлъзнала се е и е паднала. Според показанията на свидетеля, тя крещяла от болки в глезена и ходилото. Свидетелят по време на инцидента работел на скеле пред блока на втория етаж. Видял, че съпругата му излязла заедно с тяхна позната и децата им - отивали към парка да се разхождат. Тя вървяла най-отпред, бутайки бебешка количка, а зад нея вървяла четиринадесетгодишната им дъщеря с малкия им син - бебе на 4-5 месеца.

На третото стъпало ищцата внезапно извикала и количката се търкулнала надолу.

Свидетелят помислил, че бебето е в количката и скочил от скелето, втурнал се да помага, но като погледнал назад, видял че дъщеря му държи бебето. Ищцата казала на свидетеля, че стъпила на плочка, която се обърнала, и така паднала. Свидетелят видял обърнатата плочка, тя била под крака й, ищцата се изправила, но не можела да стъпва на крака си. Много викала, силно я болял кракът й. Ходилото й посиняло, кракът се „издул“. Свидетелят я „гушнал“ и лека-полека с тролея за 45 минути пристигнали в „Пирогов“.

От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, чието заключение въззивният съд кредитира изцяло като обективно и 3 професионално изготвено, се установява че вследствие на инцидента ищцата е получила навяхване, разтягане и частично разкъсване на връзките между долния край на малкопищялната кост и ходилото на десния долен крайник. На 01.08.2022 г. е прегледана в Спешно отделение на болница “Пирогов”, където са й направени рентгенови снимки и е установена контузия на дясното ходило. Поставена й е била гипсова шина за период от около 2 седмици. На 08.08.2022 г. е била прегледана от ортопед, шината е свалена и е поставена ортеза на крайника за 4 седмици. На 09.09.2022г. е прегледана от личния лекар, който е предписал продължаване имобилизацията до контролния преглед на 03.10.2022 г.

Както поставянето на гипсовата шина, така и поставянето на ортезата, са били необходими за лечението на ищцата, за да се обездвижи дясната й глезенна става и ходилото. Установява се от експертизата, че ищцата е претърпяла болки и страдания непосредствено след катастрофата с голям интензитет за около 7-8 дни, болки с умерен интензитет за около 15-20 дни след сваляне на ортезата и започване на натоварване на ходилото и болки с по-малък интензитет след този период за около 1-2 месеца. Травматичното увреждане на ищцата е получено от въздействието на сила,която е довела до изместване стъпалото навътре, а това е предизвикало теглене на връзките между долния край на малкия пищял и ходилото, тяхното разтягане и частичното им разкъсване. Травматичното увреждане на ищцата би могло да се получи при стъпване “на криво” и падане по стълби на 01.08.2022 г. Според експерта травматичното увреждане на ищцата подлежи на пълно излекуване и възстановяване.

Вещото лице заявява, че към 19.03.2024 г. състоянието на ищцата е вече стабилизирано самостоятелната й походка е била напълно възстановена. Движенията на дясната глезенна става и ходило също са възстановени. За извършване на основните дейности в ежедневието пострадалата е имала нужда от чужда помощ за около 45 дни. Възстановяването от такава травма експертът разделя на два периода: първият - обездвижване на глезенната става и ходилото за не по-малко от 45 дни и втория период - сваляне на имобилизацията и раздвижване на крака - около 1-2 месеца. През първия период са затруднява придвижването и извършването на ежедневните дейности, заради имобилизиращото пособие, а през втория се извършва раздвижване на крака, което е придружено от болки и намален обем на движения до пълното възстановяване от травмата.

При така установените факти следва да се формира извода за неоснователността на въззивната жалба.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на окръжния съд. Наведените във въззивната жалба на Столична община доводи повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати от жалбоподателя в отговора на исковата молба и в хода на разменените по делото писмени книжа, както и в устните състезания в производството пред първата инстанция, на които в обжалваното решение е даден подробен и изчерпателен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :

По делото изначално между страните не е съществувал спор относно това дали 4 мястото на което е станала злополуката- вторите стълби, върху които е паднала ищцата, представляват общинска собственост, за които по силата на чл.30, ал.4 и ал.5 и чл.31 от Закона за пътищата е задължение на общината чрез съответните служби за контрол дейносните по ремонт, поддръжка в изправно състояние на общинските пътища, тротоарите и съответно прилежащите части към тях, е задължение на съответната община. Липсва спор и не е предмет на въззивното обжалване и иначе спорното пред първоинстанционния съд обстоятелство относно механизма на настъпване на непозволеното увреждане- че движейки се по стълбите, ищцата е попаднала на участък с неравни и неукрепени плочки, като при стъпването върху една от тях, същата е поддала, в резултат на което ищцата е политнала и е паднала по стълбите. В жалбата не се съдържа оплакване и относно причината за настъпване на вредоносния резултат- неподържана и увредена настилка на стълбището, изразена в наличието на участък от неукрепнали плочки, които при движението й като пешеходец са се разклатили и поддали.