Определение № 291 от 18.06.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 291 гр. Ловеч, 18.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264300600277 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази :

ПРОИЗВОДСТВО по чл. 243,ал.8 от НПК.

Постъпила е въззивна жалба срещу

Определение

№98/01.04.2026г. постановено по ЧНД№42/2026г. по описа на РСЛуковит /РС/, н.о. от защитника на С. В. Б., адвакат И. Б..

Сочи, че с доверителя си намират обжалваното Определение на РС-Луковит за незаконосъобразно, неправилно и необосновано и в законовия срок го обжалват, както следва:

Конкретизира,че в обжалваното определение се сочи, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като липсва годен предмет за съдебна проверка по чл.243, ал.5 от НПК и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Според съдебния състав в случая не са наЛ. хипотезите на чл.243,ал.1 от НПК, при което жалбоподателят да има правен интерес да обжалва Постановлението за прекратяване пред съответния първоинстанционен съд, като също така се твърди,че атакувания прокурорски акт не подлежи на съдебен контрол, а на инстанционен контрол при образуване и провеждане на наказателното производство и при реализиране на надзора за законност в рамките на Прокуратурата на Република България.

РС-Луковит също твърди, че атакуваното постановление вече е било обект на съдебен контрол,тъй като на съдът било служебно известно,че по жалба на пострадалата

М.В.П. против

Постановлението от 04.12.2025г. за прекратяване на наказателното производство е образувано ЧНД№381/2025г. по описа на РС1 Луковит,като с Определение №49/ 13.02.2026г. е отменено обжалваното Постановление като определението е влязло в законна сила на 05.03.2026г.

Заявява, че не са съгласни с доводите и съображенията на първоинстанционния съд, че жалбата е процесуално недопустима поради липсата на предмет подлежащ на съдебна проверка,както и че за подзащитния й не съществува правен интерес от обжалването му.

Също така не са съгласни и с извода на РС-Луковит,че Постановлението за прекратяване не подлежи на съдебен контрол, а на инстанционен такъв, доколкото видно от чл.243,ал.4 от НПК постановлението за прекратяване може да се обжалва пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. Освен това моли Ловешки Окръжен съд /ЛОС/ да обърне внимание, че видно от съдържанието на самото обжалвано Постановление за прекратяване на наказателното производство от 04.12.2025г. на П.Димитров - прокурор при Районна прокуратураЛовеч т.о. Тетевен, с което се прекратява ДП№335/2023г. по описа на РУ-Луковит, пр.пр.№2105/2023г. по описа на РП-Ловеч, на страните изрично е указано,че същото подлежи на обжалване пред Районен съд-Луковит по реда на чл.243,ал.4,в седемдневен срок от получаване на преписа от него.

Безспорно установено в практиката и доктрината,според нея е, че предпоставките за осъществяване на съдебен контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и параметрите на тази императивно установена намеса на съдебния орган в подготвителната досъдебна фаза са уредени в процесуалния наказателен закон изчерпателно и лимитативно.

Действащата уредба на този правен институт осигурява необходимия баланс между правата на обвиняемия, респ. пострадалия, и функциите и правомощията на държавното обвинение в съответствие с фиксираните в основния закон фундаментални конституционни принципи, касателно правата на личността, поради което същата следва да бъде съблюдавана стриктно.

В този смисъл в процедурата по чл.243 от НПК съдът може да преценява дали събраните по досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса, при което не се касае за подмяна на вътрешното убеждение на решаващия орган /на прокурора/, а до съдебен контрол по спазването на закона при упражняване на правомощията на прокурора в качеството му на господар на процеса в досъдебната му фаза.

Конкретизира,че наказателното производство по

2

ДП№335/2023г. по описа на РУ-Луковит, пр.пр.№2105/2023г. по описа на РП-Ловеч е водено за престъпление по чл.209,ал.2,вр. ал.1,във вр. с чл.20,ал.2 от НК, но с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 04.12.2025г. то е прекратено и са отделени материали от ДП,които се изпращат на СРП във връзка с данни за извършено престъпление по чл.206,ал.1 от НК от страна на подзащитния й.

Видно от депозираната от тях жалба, с подзащитния й С. В. Б. са обжалвали постановлението в частта, в която е прието, че са наЛ. данни за извършено престъпление по чл.206,ал.1 от НК. Макар в обжалвания прокурорски акт правилно да се сочи, че анализа на целия събран доказателствен материал води до извода,че не е наЛ. извършено престъпление по чл.209,ал.2,вр. ал.1,във вр. с чл.20,ал.2 от НК и в тази връзка производството следва да бъде прекратено, то неправилно наблюдаващия прокурор е стигнал до необоснования извод,че са наЛ. данни за извършено престъпление по чл.206,ал.1 от НК от страна на подзащитния й. Не става ясно,според нея, как и защо прокурорът е приел, че е наЛ. извършено престъпление по чл.206,ал.1 от НК,което да налага изпращане на материали от ДП на СРП.

Наблюдаващия прокурор не е изложил мотиви за това, а още по-малко подробни мотиви, съдържащи пълен анализ на всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства, които да са наложили неговия извод за наличието на извършено престъпление.

Приема,че както от обективна, така и от субективна страна липсват съставомерните признаци на престъплението по чл.206,ал.1 от НК.Видно от събраните доказателства в тяхната съвкупост, е че между подзащитния й, и М.П. е наЛ. гражданскоправен спор, който следва да се решава по пътя на общия исков граждански ред.

Както сочи и в жалбата си до РС-Луковит, считат,че в случая безспорно от събраните доказателства се установява,че подзащитния й въз основа на надлежно заверено нотариално пълномощно е бил упълномощен по правно регламентирания ред от М.П. за да я представлява във връзка с ПТП настъпило на 07.01.2023г., вследствие, на което е причинена смъртта на сина й С.Л., нещо което се твърди и от самата пострадала в жалбата станала повод за образуване на настоящото производство. Непосредствено след упълномощаването си подзащитния й е предприел съответните действия изцяло в кръга на правомощията си предоставени му от упълномощителката, като е завел претенция пред застрахователното дружество, подписал е Споразумение и след превеждане на обезщетението по адвокатската му сметка, е уведомил П.,която е отишла в гр.С. и е получила 3 дължимата й сума,като за получаването на сумата същата лично е подписала Разписка от 01.03.2023г.,на която в хода на досъдебното производство са били извършени експертизи и безспорно е установено,че е подписана от М.П.,като освен всичко тя собственоръчно е изписала трите си имена и е положила отпечатък от пръста си. След горната дата и предаване на сумата лично на М.П., подзащитния й не е търсен повече от нея и същата не е предявявала каквито и да са претенции по отношение на извършената от него адвокатска услуга,доколкото между тях е наЛ. валидно гражданско облигационно правоотношение във връзка със сключения договор за поръчка между страните. Приема за безспорно,че в случая се касае за гражданскоправни отношения, а не за каквото и да е извършено престъпление. В случай, че П. не е била доволна от извършената правна услуга е следвало да потърси упълномощеното Л. респ. да се обърне към гражданския съд, ако счита, че по някакъв начин са накърнени интересите й,но вместо това неправомерно е сезирала прокуратурата. Липсата на отправена от страна на М.П. покана за връщане на твърдените суми е още едно очебийно основание за несъставомерност на деянието по чл.206, ал.1 от НК от субективна страна. Престъплението обсебване на чужда движима вещ в конкретния случай би следвало да се осъществи посредством отказ на дееца да върне чуждата вещ. За да бъдат осъществени признаците на чл.206, ал.1 от НК, следва да е наЛ. писмено искане за връщане на вещта, което да е достигнало до знанието на Л.то, което се твърди,че я държи, нещо което безспорно не е наЛ..

Намира, че с оглед всичко това наблюдаващият прокурор е следвало да напъти страните към сезиране на гражданския съд и да откаже образуване на досъдебно производство,тъй като в случая се касае за гражданскоправен спор и е приложим Закона за задълженията и договорите, а не Наказателния кодекс. Вместо това са извършени множество процесуални действия по събиране на доказателства извън компетентността на органите на досъдебното производство и РПЛовеч е иззела компетентността на гражданския съд, обстоятелства,които в случая не са разгледани от първоинстанционния съд.

На следващо място,посоченото от РС-Луковит,че атакуваното постановление вече е било обект на съдебен контрол,тъй като на съдът е служебно известно,че по жалба на пострадалата М.В.П. против Постановлението от 04.12.2025г. за прекратяване на наказателното производство е образувано ЧНД№381/2025г. по описа на РС-Луковит,като с Определение №49/13.02.2026г. е отменено 4 обжалваното постановление и определението е влязло в законна сила на 05.03.2026г. е доказателство за поредното допуснато процесуално нарушение и умишлено ограничаване на правата на подзащитния й.

Когато постановлението е било връчено на обвиняемите и пострадалата на различни дати до техния срок за обжалване е започнал да тече и съответно изтича по различно време, като в случай,че не е било изчакано да изтече срокът за обжалване на всички страни по наказателното производство, то при наличие на повече от една жалба съществува възможност при произнасяне на съда по някоя от жалбите и влизане в сила на определението на съда, въпросът за законосъобразността на обжалваното постановление да бъде пререшаван отново по жалби на другите страни в производството,нещо което се е случило в настоящия случай. Подобен подход,приема за недопустим, като единственото законосъобразно решение е било да се изчака срокът за обжалване на всички страни да изтече и едва след това съдът да се произнесе по всяка от тях в едно общо производство, доколкото съдът следва да гарантира постигането на стабилитет на акта на съда, като се черпи възможността за обжалване от всички легитимирани лица в едно производство, а единствено така съдът ще разгледа всички възражения в тяхната цялост, за да се спази правото на защита на всички участници в процеса.Приема,че Прокурорът е бил длъжен да изпрати всички получени жалби заедно с цялата преписка на компетентния съд за произнасяне,а съдът от своя страна да изиска доказателства за това връчено ли е постановлението на всички участници в производството и съответно кога, както и за постъпилите жалби,но и това задължение безспорно не е изпълнено и по този начин са били накърнени правата на подзащитния й.

Не на последно място,следва да се отбележи,че освен всичко е следвало на обвиняемите да бъде връчен препис от жалбата на пострадалата и по този начин да им се предостави възможност да изразят своето становище и възражения по нея, нещо което също не е сторено и производството по посоченото ЧНД№381/2025г. по описа на РС-Луковит се е развило и приключило въобще без знанието на обвиняемите,че има постъпила такава жалба и по този начин отново недопустимо е накърнено правото им на защита. Съгласно разпоредбата на чл.11,ал.1 от НПК - всички граждани,които участват в наказателното производство са равни пред закона, а съгласно чл.12,ал.1 и ал.2 от НПК съдебното производство е състезателно и страните имат равни процесуални права, нещо което очевидно според първоинстанционния съд и наблюдаващия прокурор не е валидно в 5 настоящия случай.

Счита,че всичко изложено по-горе води до безспорния извод, че РС-Луковит е постановил един порочен съдебен акт,който следва да бъде отменен.

Предвид на изложеното моли ЛОС, да отмени изцяло обжалваното определение на РС-Луковит/РС/, с което е оставена без разглеждане жалбата на подзащитния й срещу Постановление за прекратяване на наказателното производство от 04.12.2025г. на П.Димитров - прокурор при Районна прокуратура-Ловечд.о. Тетевен, с което се прекратява ДП№335/2023г. по описа на РУ-Луковит,пр.пр.