Решение № 30 от 21.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. София, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Вера Чочкова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601201 по описа за 2024 година

С присъда № 108 от 12.06.2024 г. по НОХД № 2453/2022 г. Софийският градски съд, НО, 10 състав е признал подсъдимия К. Г. Д. - български гражданин, род. на ******** г. в гр.

***, със средно образование, работещ като готвач в ресторант „С. С.", живущ на адрес: гр.

***, ж.к. „***, зона „В", бл. *, вх. *, ет. *, ап. *. неосъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 19.06.2018 г. около 22:00ч. в гр. София при управление на лек автомобил марка „БМВ" модел „316 И" с рег. ******** по бул. "Първа Българска армия" с посока на движение от ул."Резбарска" към ул. "Малашевска", в района на № 104 на бул „Първа Българска армия", движейки се със скорост от порядъка на 64 км/ч нарушил Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Закон за движение но пътищата /ЗДвП/:„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението." - като К. Г. Д. не е предприел своевременно аварийно спиране /не задействал своевременно спирачната система/ и по непредпазлИ.ст причинил смъртта на пешеходеца Д. П. Н., на 72 г., въпреки че Д. е имал техническата възможност да възприеме своевременно пешеходеца Н. като опасност за движението на автомобила, който управлявал и да предотврати настъпването на удара чрез аварийно спиране, вследствие на което е реализирал пътнотранспортно произшествие с Д. П. Н. и по непредпазлИ.ст причинил смъртта му, като към момента на извършване на Д.ието К. Г. Д. бил употребил наркотично вещество амфетамин, установено с ФХЕ по протокол лаб.

1

№ 4075/17.07.2018 г. на ВМА, поради което и на основание чл. 343, ал. З, пр. 2, б. „б" пр. 1, във вр. ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. с чл. 2, ал. 2, вр. с чл.54 НК го е ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 304 НПК го е ОПРАВДАЛ по обвинението пострадалият да се е движел попътно на посоката на движение на автомобила и с гръб към него по платото за движение на бул. „Първа Българска армия" в лентата му за движение.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

На основание чл. 67, ал.З от НК съдът е постановил спрямо К. Г. Д. през изпитателния срок от ПЕТ ГОДИНИ изпълнението на пробационна мярка по чл.42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес не по-малко от два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител.

На основание чл. 343г вр. с чл. чл. 343 НК вр. с чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК, чл. 49, ал.2 НК съдът е лишил подс. К. Г. Д. за срок от ШЕСТ ГОДИНИ от право да управлява моторно превозно средство, както и от право да заема определена държавна или обществена длъжност, свързана с управление на МПС.

На основание чл. 189, ал .З от НПК съдът е осъдил подсъдимия К. Г. Д. да заплати разноските по делото, както следва: сумата от 4734, 03 (четири хиляди седемстотин тридесет и четири лева и три стотинки)- разноски от досъдебното производство - по сметка на СДВР, а сумата от 17 077, 76 (седемнадесет хиляди седемдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки), представляващи деловодни разноски от съдебното производство - по сметка на СГС.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът е осъдил подсъдимия К. Г. Д. да заплати сумата от по пет лева за всеки служебно издаден 1 бр. изпълнителен лист.

Присъдата е постановена при особено мнение на съдебния заседател С. П. по отношение на наказанието, тъй като счита, че в конкретния случай е налице завишена степен на обществена опасност на дееца и изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” не следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК.

Срещу присъдата е постъпил въззивен протест от прокурор при СГП, в който се развиват доводи за явна несправедлИ.ст на наложеното наказание. Във въззивния протест се изтъква, че съдебният състав в по- голямата си част (с оглед наличието на особено мнение) е взел решение на подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, изтърпяването на което да бъде при режима на чл. 66 от НК за срок от 5 години, по реда на чл. 67 ал. З НК приложение да намери разпоредбата на чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т.2 от НК, както и лишаване от права за срок от 6 години по реда на чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.

Прокурорът счита така определеното наказание за несъобразено с указанията дадени с Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК. Сочи, че Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК дава 2 конкретни указания за случаите, при които приложение следва да намери разпоредбата на чл. 66 от НК, когато настъпилия протИ.правен резултат е следствие от нарушение на разпоредба на ЗДвП.

Според прокурора от доказателствата, съдържащи се в кориците на делото не се установява наличие на съпричиняване на престъпния резултат от страна на Д. П. Н. в такава степен, която да повлияе на констатираната обществена опасност на дееца и същата да се възприеме като по-ниска. Фактът, че Д.ието извършено от подс. К. Г. Д. след употреба на наркотично вещество амфетамин дава възможност да се установи по-висока степен на обществена опасност на Д.ието. Извод за такава може да бъде изведен и от поведението на подсъдимото лице, което е молило св. М. Б. да поеме отговорност вместо него.

Прокурорът счита, че предвид факта, че общата превенция е фактор, който следва да препятства възможността неустойчивите членове на обществото да осъществяват престъпления по транспорта след употреба на алкохол и наркотични вещества и с оглед зачестилите престъпления по транспорта след употреба на наркотични вещества и алкохол, общопревантивният ефект на наказанието следва да има приоритет в настоящия случай.

Сочи, че са релизирани административно наказателни процедури, които не са подействали предупредително и превъзпитателно по отношение на подсъдимия.

Подчертава, че справедливостта за обществото следва да се постига със задължително въдворяване на извършителите на престъпления в затвора предвид всички факти по конкретния случай.

Изтъква също, че в Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК е посочено следното: „Следователно, съпричиняването на резултата от пострадалия при пътно-транспортно произшествие не е сред предпоставките, обуславящи отлагането на изтърпяването на наказанието по чл. 66, ал. 1 от НК, но има косвено значение при преценката на възможността за постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК с прилагането на института на условното осъждане".

С оглед на всичко изложено по-горе, прокурорът на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК, моли да бъде увеличено наказанието на подсъдимото лице съобразно изложеното в пледоарията.

Срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба и допълнение към нея от А. Н., защитник на подс. К. Г. Д.. Защитникът счита, че Софийският Градски съд правилно е достигнал до извода, че справедлИ.то наказание, което следва да бъде наложено на подс. К.

Д. следва да е „лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ години, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за срок от 5 /пет/ години. Неправилно обаче според защитата, първоинстанционният съд е постановил спрямо подс. К. Д. през изпитателния срок изпълнението на пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2,т. 1 и 2 от НК /задължителна регистрация по настоящ адрес не по-малко от два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител/, както и на основание чл.343г. вр. чл. 343 от НК вр. чл. 37, ал. 1, т.6 и т. 7 от НК, чл. 49, ал. 2 от НК подс. К. Д. да бъде 3

ЛИШЕН за срок от ШЕСТ ГОДИНИ от право да управлява моторно превозно средство, както и от право да заема определена държавна или обществена длъжност, свързана с управление на МПС. Защитникът счита, че за постигане на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от НК не е необходимо спрямо подсъдимия да бъдат налагани двете кумулативни наказания. Изпитателният срок на наказанието „Лишаване от свобода", наложено на подсъдимия е в максимално допустимия законов размер и същият ще осигури в необходимата степен генералната превенция на наказанието.

В заключение моли присъдата на Софийски Градски съд, Наказателно отделение- 10 св, с която подс. К. Г. Д. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2,б. „б", пр. 1 във вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК да бъде изменена, като се отменят кумулативно наложените наказания пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК и по чл.343г вр. чл. 343 от НК вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК, чл. 49, ал. 2 от НК, или алтернативно да се намали размера на наказанието по чл. 343г. вр. чл. 343 от НК вр. чл. 37, ал. 1,т. 6 и т. 7 от НК, чл. 49, ал. 2 от НК.

Моли в останалата част присъдата на Софийския Градски съд, Наказателно отделение, 10 с-в, постановена по нохд №2453/22 г. да бъде потвърдена.

В съдебно заседание представителят на Софийска апелативна прокуратура поддържа депозирания протест. Счита, че неправилно първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл. 66 НК, тъй като се касае за престъпление с висока степен на обществена опасност, а е налице и завишена степен на обществена опасност на дееца. Изтъква, че подсъдимият е извършил престъплението след употреба на наркотични вещества, а също така се е опитал в хода на разследването да помоли св. Б. да поеме неговата отговорност. Сочи, че по отношение на подсъдимия са налагани административни наказания по реда на ЗДвП, които очевидно не са изиграли своята възпитателна роля. С оглед на изложеното намира, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК, наложеното наказание „лишаване от свобода”, следва да бъде изтърпяно ефективно.

Счита, че жалбата, депозирана от защитата на подс. К. Д. е неоснователна.

В съдебно заседание повереникът на частните обвинители, адв. Д. изразява становище в подкрепа на протеста, въпреки че от частните обвинители не е постъпила въззивна жалба.

Развива доводи, че катастрофите по пътищата водят до огромни социални икономически загуби за обществото и всички следва да са много отговорни. Изтъква, че в конкретния случай става дума за загуба на човешки жИ.т. Подчертава, че подсъдимият е лице със завишена степен на обществена опасност, тъй като си е позволил да шофира след употреба на наркотични вещества. Акцентира и на това, че подс. К. Д. нито веднъж не е потърсил близките на пострадалия и не е изразил съжаление за стореното.

Излага и съображения, че една условна присъда няма да поправи и превъзпита подсъдимия.

Частните обвинители П. Д. Н., Е. К. Н., А. Д. Н. и Д. П. Н. чрез родител и законен представител К. Д. Л., редовно уведомени не се явяват и не вземат лично участие в процеса.

4

Защитникът на подс. К. Д., адв. Н. моли атакуваната присъда да бъде потвърдена в наказателната част, с която на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода”, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 НК. Изтъква, че подс. К. Д. от самото начало се е старал да помогне и да съдейства, че е изразил съжаление за извършеното. Развива и доводи, че от назначената допълнителна СППЕ се установява, че към момента на ПТП подсъдимият не е бил под влияние наркотични вещества. Сочи, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия. Излага и съображения, че подс. К. Д. не е лице със завишена степен на обществена опасност, че първостепенният съд много подробно и прецизно е обсъдил всички доказателства по делото и в своето мнозинство правилно е приел, че не се налага подсъдимият да изтърпи наказанието „лишаване от свобода” ефективно.

В заключение моли присъдата на Софийски Градски съд да бъде изменена, като се отменят кумулативно наложените наказания пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК и по чл.343г вр. чл. 343 от НК вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК, чл. 49, ал. 2 от НК, или алтернативно да се намали размера на наказанието по чл. 343г. вр. чл. 343 от НК вр. чл. 37, ал. 1,т. 6 и т. 7 от НК, чл. 49, ал. 2 от НК. Ако обаче съдът намери, че не са налице основания за изменение на атакуваната присъда, моли алтернативно тя да бъде потвърдена в цялост.