Решение № 4091 от 21.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4091 гр. Пловдив, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря София Г. Чаушева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330104459 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Е. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр.

****************, чрез адв. Д. М., против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул.

Витоша № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, с която са предявени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД.

Твърди се, че между ищцата и първия ответник бил сключен договор за потребителски кредит № ******* от 28.12.2022 г., по силата на който „Кредисимо“ EАД, предоставил на ищеца сумата от 2000 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора, ищцата следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД цел да бъде обезпечен сключеният договор за потребителски кредит. Твърди се, че в деня на сключване на договора за потребителски кредит бил сключен договор за предоставяне на поръчителство от 28.12.2022 г. между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД поело задължение да обезпечи пред „Кредисимо“ АД задълженията на кредитополучателя по договора за кредит чрез сключване на договор за поръчителство. По силата на сключения договор за поръчителство, ищецът поел задължение за заплащане на възнаграждение в полза на поръчителя, в общ размер на сумата от 1000 лева, 1 от която сума поради предсрочно погасяване на договора е заплатена сумата от 200 лв., която счита за недължимо платена, поради недействителност на договора за предоставяне на поръчителство и договора за потребителски кредит. Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК. Твърди също, че договорът за потребителски кредит е недействителен на специалните основания предвидени в чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Не било посочено дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Не бил посочен какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, като по този начин не може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания. Договорът бил недействителен и на основание чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не било посочено как е формиран годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия/. Твърди договорът да е нищожен и поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като в ГПР не са включени допълнителните разходи по Договора за поръчителство като по този начин се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС №426/2016г. Счита, че двете дружества са свързани лица, тъй като едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД било другото ответно дружество „Кредисимо“ ЕАД и със сключването на договор за поръчителство се целяло допълнителна печалба за кредитодателя, което представлявало заобикаляне на ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК. Твърди се, че посочването в договора на размера на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. Ищцата излага съображения, че разпоредбата на чл.26, ал. 4 от ЗЗД е неприложима в настоящия случай и че следва договорът да се прогласи за изцяло недействителен като бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 от ЗПК.

По отношение на договора за поръчителство, счита същия за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП, като излага аргументи в тази посока. Поддържа, че е накърнен принципът на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като била налице явна нееквивалентност на престациите. Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен, защото водел до превишаване на предвидения лимит на размера на ГПР.

Възнаграждението, което било платено по договора за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде включено в определения ГПР. Договорът не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост.

С оглед гореизложеното, моли съдът да се произнесе с решение, с което да осъди „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 50 лева, 2 недължимо платена по

Договор за потребителски кредит

№*******/28.12.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Моли съдът да се произнесе с решение, с което да осъди „Ай Тръст“ ЕООД да изплати на ищеца сумата в размер на 200 лева, недължимо платено възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 28.12.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо” ЕАД е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията. Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит №*******/28.12.2022г. между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД за сумата от 2000 лв., при лихвен процент по кредита в размер на 39,52% и годишен процент на разходите в размер на 47,53%, както и че кредитът е предсрочно погасен. Не оспорва също и че ищцата е заплатила сумата 50 лева, която е разпределена за погасяване на задължение за договорна възнаградителна лихва.

Оспорва твърденията за недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Твърди, че за ищцата не било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД. Сочи, че съгласно Общите условия на сключения договор кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита. Потребителят имал избор да реши дали иска обезпечен или необезпечен кредит. Оспорва твърдението, че вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД е следвало да се включат в ГЛП и ГПР, съгласно чл.19 от ЗПК, тъй като договорът за предоставяне на поръчителство бил незадължителен и не попадал в хипотезата на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК.

Възнаграждението на поръчителя не било известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит доколкото Договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД и последното дружество не е страна по него.

Твърди, че „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. Излага съображения, че договорът за предоставяне на поръчителство не е договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 и сл. ЗЗД, а представлява договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД и уговореното в него възнаграждение възниква в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД, който не е страна по договора за предоставяне на поръчителство. Твърди, че евентуалната недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, според която ищецът дължи възнаграждение на „Ай Тръст“ ЕООД, не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията Не оспорва, че между ищеца и 3 дружеството е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да обезпечи като поръчител задължението на ищеца по договор за потребителски кредит № *******/28.12.2022 г. За така предоставената услуга било дължимо възнаграждение на поръчителя в размер на 1 884,81 лв., погасяването на което било разсрочено на 18 месечни вноски съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство. Не оспорва, че ищецът е заплатил сумата от 200 лв., с която е погасено дължимото по гореописания договор възнаграждение за поръчител.

Излага, че „Кредисимо“ ЕАД предоставя потребителски кредити при условия, които индивидуално се уговарят с кредитополучателя, и част от тези условия е обезпечаването на договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита“, чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично било вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение, т.е. обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст“ ЕООД било възможност, но не и задължение за кредитополучателя.

Кредитополучателят имал право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му би било прието за разглеждане и би преминело през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД. Обезпечените и необезпечените кредити на „Кредисимо“ ЕАД не се отпускали по различен начин и не били два отделни кредитни продукта на „Кредисимо“ ЕАД, не били пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване. Предвид изложеното счита че, възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаряло на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Сочи, че сключването на договор за поръчителство не било задължително условие за получаване на кредита, като възнаграждението за поръчителя не следвало да бъде включено в ГПР. На следващо място изтъква, че § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисква разходите, пряко свързани с договора за кредит да са „известни на кредитора“ към сключване на договора за кредит, за да се считат общ разход по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне на поръчителство /в случай че бъде избран такъв/, се сключвал след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не знаел и нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не бил страна.

Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по бъдещия договор не било известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото 4 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на исковата претенция ищцата следваше да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в частност своите твърдения за недействителност на процесните договори за кредит и за предоставяне на поръчителство, както и да докаже факта на плащане на претендираните суми на всяко от ответните дружества.

В тежест на всеки от ответниците пък бе да проведе насрещно доказване по тези факти, респ. при условията на пълно и главно доказване да установи, че получените от тях суми са заплатени на валидно правно основание – в случая „Кредисимо“ АД наличието на валиден договор за потребителски кредит № *******/28.12.2022 г., а „Ай Тръст“ АД - на действителен договор за предоставяне на поръчителство на основание сключения договор за потребителски кредит.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищца Е. И. С. и първия ответник „Кредисимо” ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № *******/28.12.2022 г., по силата на който „Кредисимо” ЕАД е предоставил на Е. С. в заем парична сума от 2000 лв., при фиксирана лихва от 39,52 % и ГПР – 47,53 % при обща дължима сума от 2700,74 лв., платима на 18 погасителни. Това е видно още от представените с отговора на исковата молба писмени доказателства - Договор за потребителски кредит № *******, Приложения № 1 към същия, в което са посочени конкретните условия на кредита и погасителния план, както и от приложимите Общи условия. В раздел II, чл. 4 от Договора е предвидена клауза, съгласно която кредитополучателят следва да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и поръчителство от одобрен от кредитора поръчител, в срок до 48 часа с цел одобрения на кредита. В противен случай, съгласно ал. 2 на същата клауза, кредитът няма да бъде одобрен. В настоящата хипотеза ищцата, като кредитополучател, е предоставила обезпечение – одобрен от кредитора поръчител, видно от представеното от „Ай Тръст“ ЕООД копие на Договор за предоставяне на поръчителство от дата 28.12.2022 г., сключен между Е. С. и дружеството „Ай Тръст“ ЕООД. Съгласно Договора за предоставяне на поръчителство и Приложение № 1 към същия, на поръчителя се следва възнаграждение в размер на 1884,81 лв., като възнаграждението се дължи разсрочено на датата на плащане на погасителните вноски по кредита и може, съгласно уговореното да се заплаща на „Кредисимо” ЕАД.