Решение № 2143 от 05.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2143 гр. Пловдив, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330105175 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК и чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от Е. П. С. против „Би енд джи кредит” ООД се твърди, че между страните е сключен Договор потребителски кредит № ***, като съгласно чл. 9 от договора, ищецът следвало да заплати такса „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ в размер съответно от 635.39 лв. и 953.08 лв. Излага, че посочените клаузи заобикалят закона и накърняват правата на другата страна по облигационното правоотношение. Липсвала еквивалентност между таксите и извършените услуги от заемодателя. Съдържа се позоваване на чл.144, т.9 ЗЗП относно неравноправните клаузи и на чл.146, ал.1 ЗЗП относно нищожните клаузи, като се сочи, че цитираните клаузи имат неравноправен характер, с тях се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да била извършена конкретна услуга. Те представлявали скрит разход по кредита. Тези такси били недължими, поради недействителност на клаузите, при наличие на предпоставките на чл.21 ЗПК, във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 ЗПК. Двете такси били за действия, които били свързани с усвояване и управление на кредита. Налице било заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК. Направено е искане да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл.9 от договор № ***, регламентираща допълнителна услуга наименувана „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 635.39 лв. и „Такса динамично плащане“ в размер на 953.08 лв., както и за осъждане на ответното дружество да върне сумата от 50 лв., представляваща платена без основание сума за такса бързо разглеждане и такса динамично плащане по договора, ведно 1 със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. На 22.08.2022г. ищцата усвоила кредит в размер на 1500 лв., а на 05.09.2022г. погасила предсрочно задължението си, като в дружеството – кредитор постъпила сумата от 1507.50 лв. – 1500 лв. главница и 7.05 лв. обезщетение за кредитора при предсрочно погасяване в размер на 0,5 % от отпуснатата главница, съгласно чл.32, ал.4 ЗПК. По клаузите на чл.9, ал.1 и ал.2 ЗПК нямало плащане, поради което липсвал правен интерес от унищожаването им. Независимо как щяло да се развие производството ищецът нямало да получи нищо, а единствено облагодетелстван можел да бъде процесуалният му представител. Налице било нарушение по чл.17 КЗПЧОС, чл.54 от Хартата за основните права в ЕС и чл.57, ал.2 КРБ, които не допускали злоупотреба с права. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за кредит с номер *** от 22.08.2022г., сключен между „Би Енд Джи Кредит“ ООД и Е. П. С., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, по силата на който е предоставен кредит в размер на 1 500 лв., който е следвало да се погаси на 12 бр. месечни погасителни вноски, в размер от по 153 лв.

Според писмо от БНБ от 04.03.2025г., Централният кредитен регистър е информационна система за кредитната задлъжнялост на клиентите към институциите по чл.4, ал.1 от Наредба № 22 за ЦКР, като в обхвата на събираната информация в системата на регистъра не попадат данни и не се поддържа информация за размера на платените суми на физически и юридически лица към институциите по чл.4, ал.1 от Наредбата.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което в изчисляването на ГПР по процесния договор за потребителски кредит № *** от 22.08.2022г. е включена единствено договорната лихва. С включване на възнаграждението за такса бързо разглеждане и такса динамично плащане размерът на ГПР е 477.13 %, тоест увеличава се десет пъти в сравнение с посочения ГПР от 47.44 %. Кредитът е приключен с плащане на главницата в размер от 1 500 лв., като плащания за такса бързо разглеждане и такса динамично плащане не са извършени.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между „Би Енд Джи Кредит” ООД и Е. П. С. е възникнало правоотношение по договор за кредит № ***/22.08.2022 г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 1 500 лв.

Съгласно чл.9, ал.1 от договора при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3. от Раздел V от Общите условия. Паричната сума за Бързото разглеждане на искането 2 за кредит е в размер на 635.39 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора. Съгласно чл.9, ал.2 от договора при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание да ползва Динамично плащане по своя кредит при условията на т.7.4. от Раздел V от Общите условия. Паричната сума за Динамичното плащане по кредита е в размер на 953.08 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план на кредита, заложен в договора.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Съобразно нормата на чл. 19, ал. 4 ГПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България. Ал. 5 на чл. 19 ЗПК предвижда, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадена от всеки потенциален клиент, както и със своевременното му обслужване по кредита. Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното и след като ищецът е подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не следва да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите (без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране), нито за обслужване по кредита. Освен това изискваните от ответника такси по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора представляват пряк разход по кредита и следва да бъдат включени при формирането на годишния процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид изложеното, необходимо е в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В случая в договора е посочено, че ГПР е 47.44 %, но от съдържанието му не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Всичко това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се 3 формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Сборът на двете такси е в общ размер от 1 588.47 лв., тоест надвишава стойността на усвоения финансов ресурс. Предвид това и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузите на чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договор за паричен заем № *** от 22.08.2022 г. следва да бъдат прогласени за нищожни. От гореизложеното следва, че процесните клаузи не пораждат права и задължения за страните, поради което сумите, заплатени от кредитополучателя – ищец в изпълнение на задълженията, предвидени в тези разпоредби, биха били недължимо платени от страна на ищеца като престирани при начална липса на основание. От заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, се установи, че кредитът е приключен с плащане на главницата в размер от 1 500 лв., като плащания за такса бързо разглеждане и такса динамично плащане не са извършени. Ищцата, в чиято доказателствена тежест бе възложено доказване плащането на претендираната за връщане сума на ответното дружество, не проведе такова доказване, поради което съдът намира, че предявеният осъдителен иск, като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.

При този изход и предвид уважения установителен иск, както и предвид освобождаването на ищцата от внасяне на държавна такса по делото, в тежест на ответното дружество следва да се възложи внасянето на държавна такса в размер от 63.54 лв. и 200 лв. възнаграждение на вещото лице по ССчЕ. В производството ищцата е представлявана от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, видно от представения договор за правна защита и съдействие, поради което при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност по делото съдът намира, че в полза на Еднолично адвокатско дружество Е. И. следва да се присъди сумата от 150 лв. адвокатско възнаграждение. На ответното дружество ще се присъди сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5, със законни представители Б. К. Б. и *** по предявения от Е. П. С., ЕГН ********** от *** иск, че клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договор за кредит № *** от 22.08.2022 г., предвиждащи заплащане на такса „Бързо разглеждане“ и такса „Динамично плащане“, са нищожни поради противоречие на закона.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. П. С., ЕГН ********** от *** против „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул.

„Незабравка“ № 25, ет.5, със законни представители Б. К. Б. и *** иск за заплащане на 4 сумата от 50 лв., представляваща платена без основание сума по договор за кредит № *** от 22.08.2022 г. по клауза за „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“.

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5, със законни представители Б. К. Б. и *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 263.54 лв. /двеста шестдесет и три лева и 54 ст./ дължима държавна такса и изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.