Решение № 820 от 25.04.2019, Районен съд - Варна

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 820/25.4.2019г. гр.Варна,

25.04.2019 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и седми състав, в открито съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

Секретар Петранка

Петрова, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 997 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Д.Д.П.в качеството му на управител на „Е.П.“ ЕООД, ЕИК *********, против Наказателно Постановление № 400640 - 406973/23.01.2019 год. на Заместник Директор на ТД - НАП гр.Варна, с което на „Е. П.“ ЕООД е наложена „Имуществена санкция” в размер на 200.00 /двеста/ лева на основание чл.74, ал.1 от ЗСч.

С жалбата се иска отмяна на постановлението.

Въззивната страна редовно призована, се явява и моли НП да бъде отменено, тъй като са налице основанията на чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Съгласно чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството в срок до 30 юни на следващата година търговците по смисъла на Търговския закон следва чрез заявление и представяне за обявяване в Търговския регистър, да публикуват годишния си финансов отчет. Такова задължение за 2017 год. било налице и по отношение на „Е.П.“

ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Д.Д.П., като следвало годишния финансов отчет да бъде публикуван в регистъра до 02.07.2018 год. То обаче не било изпълнено и годишния финансов отчет за 2017 год. на дружеството не бил публикуван в Търговския регистър.

На 28.08.2018 год. св. И.– старши инспектор по приходите, в изпълнение на служебните си задължения, извършила проверка в Търговския регистър, информационните масиви на НАП-Варна и на Агенцията по вписванията и установила, че за „Е. П.“

ЕООД, ЕИК ********* до 02.07.2018 год. не е публикувало ГФО за 2017 год. в Търговския регистър. Поради това тя изпратила покана до адреса на дружеството, в която било посочено че представляващия следва в 7-дневен срок да се яви в ТД на НАП-Варна за съставяне на акт за извършено нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.

Поради това св.И. съставила против „Е.П.“ ЕООД, ЕИК ********* акт за установяване на административно нарушение, в който описала констатациите си и квалифицирала нарушението като такова по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били направени и депозирани възражения по съставения АУАН.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган изцяло приел описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Поради това и на основание чл.74, ал.1 от ЗСч административно-наказващият орган наложил на „Е.П.“ ЕООД, ЕИК ********* наказание „Имуществена санкция” в размер на 200.00 /двеста/ лв.

В хода на съдебното производство бяха разпитани св.И.-актосъставител и св.при съставяне на АУАН - В.Г., чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно. От тях се установи, че нарушението е констатирано при извършена проверка в информационните масиви.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Зам.Директора на ТД на НАП - гр.Варна, съгласно заповед № ЗМФ-610/29.02.2018 год. на Министъра на финансите. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на нарушителя, което е упражнено в цялост с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Образуваното административно-наказателното производство е проведено правилно и законосъобразно. Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, като административно-наказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта. Правилно е било прието, че е допуснато нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството, като установените факти са били съотнесени към хипотезата на правната норма. Установено е, а и не оспорва от страните, че „Е. П.“ ЕООД, ЕИК *********, е търговец по смисъла на Търговския закон и за него съществува задължение по смисъла на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч до 30.06 юни на следващата година да бъде публикуван годишния финансов отчет чрез заявяване и представяне за обявяването му в Търговския регистър. Чл.

38, ал.1 от ЗСч посочва предприятията, които следва да публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган. В т. 1 на ал.1 на този член изрично е посочено, че всички търговци по смисъла на Търговския закон следва да изпълнят това свое задължение чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 02 юли на следващата година. Представляващият дружеството счита, че не е било задължено да публикува ГФО по силата на чл.

38 ал.4 от ЗСч. В този смисъл отчета за 2017 год. е следвало да бъде публикуван до 02.07.2018 год., а това е било сторено в последствие с Вх. № 20180912185540/12.09.2018 год. Доколкото от доказателствата по делото се установява, че дейността на дружеството не е прекратена по предвидените в Търговския закон начин и ред, както и че не са налице изключенията, предвидени в чл.38, ал.9 от ЗСч, то за него не е отпаднало задължението по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. Поради изложеното до тук, съдът намира, че в случая действително е налице нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч.

Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. Самото нарушение по своя характер е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат. То не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна. Срокът за публикуване на годишния финансов отчет не е бил обвързан с една единствена конкретна дата, а е бил по-продължителен и е следвало да бъде спазен. Обстоятелството, че дружеството е осъществявало дейност и видно от приложената по преписката декларация по чл.92 от ЗКПО за 2017 год. е отчело приходи, не води до отпадане на неговата административно - наказателната отговорност.

Правилно е била определена и санкционната норма, доколкото именно в разпоредбата на чл.74 ал.1 от ЗСч е предвидено налагане на наказание за предприятие, което не публикува годишен финансов отчет в сроковете по чл.38 от ЗСч, каквото е налице в случая. В настоящото административно-наказателно производство е налице хипотезата на търсене на обективна, безвиновна отговорност, която по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на търговеца за неизпълнение на задължения към държавата и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т.н. Правилно е бил определен и размера на наложената „имуществена санкция”, доколкото нормата предвижда това наказание да е в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликувания финансов отчет, но не по-малко от 200.00 /двеста/ лв. В случая наказващият орган е взел предвид, че за 2017 г. дружеството е реализирало приходи, поради което и правилно е наложил на „Е.П.“ ЕООД, ЕИК ********* имуществена санкция в размер на 200.00 /двеста/ лв.

С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът Р

Е

Ш

И:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление № 400640 - 406973/ 23.01.2019 год. на Заместник Директор на ТД -

НАП гр.Варна, с което на „Е. П.“ ЕООД,

ЕИК ********* е наложена „Имуществена санкция” в размер на 200.00 /двеста/ лева на основание чл.74, ал.1 от ЗСч.

Решението подлежи на касационно обжалване в

14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: