Решение № 525 от 10.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. Бургас, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Гражданско дело № 20262100100134 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по исковата молба на М.

Г. П., с ЕГН **********, с адрес: *** срещ у А. Г. К., с ЕГН **********, с адрес: ***.

Делото е образуваното пред настоящата съдебна инстанция след обединяване на претенциите по гр. дело № 8259/2024г. по описа на Районен съд-Бургас и гр. дело № 3573/2025г. по описа на Районен съдБургас. И двете дела пред Районен съд-Бургас са образувани след издадени заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК- ч. гр. дело № 5773/2024г. по описа на БРС и ч. гр. дело № 1303/2025г. по описа на БРС и постъпили възражения за дължимост на сумите по заповедите.

Видно от изложената от ищцата фактическа обстановка, същата твърди, че с ответника са живели на съпружески начала до м. май 2022г. и имат общо дете-Е. А. К., родена на 29.06.2015г. Ищцата твърди, че на 26.02.2020г. е превела по банков път на ответника сумата от 40 382 лева, която е следвало да послужи за погасяване на личен банков кредит на ответника в „УниКредит Булбанк“ АД. Ищцата твърди, че с ответника са имали уговорка, че в замяна на получената 1 от него сума за погасяване на кредита му, същият ще прехвърли на ищцата недвижим имот-офис, който е бил закупен от ответника, но частично със средства на майката на ищцата. До прехвърляне на собствеността на този имот на ищцата не се е стигнало. След раздялата между страните, ищцата е поискала връщане на платената от нея на 26.02.2020г. сума в размер на 40 382 лева, което е отказано от ответника. Поради което и ищцата е поискала издаване на заповед за изпълнение за дължимата й сума от ответника и води настоящото исково производство, след възражението на ответника, че не дължи тази сума. Ищцата заявява, че за да предостави процесната сума на ищеца е ипотекирала свой имот за да получи ипотечен кредит от „Първа инвестиционна банка“ АД, който кредит продължава да погасява. Ищцата иска установяване на дължимостта на платената от нея на ответника сума, с която твърди, че ответникът се е обогатил за нейна сметка.

Ищцата иска установяване и на дължимостта на сумата от 19 874,69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 40 382 лева за периода 26.02.2020г.-24.07.2024г.

Иска се присъждането на съдебни разноски в заповедните производства и настоящото исково производство.

По делото е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът се защитава срещу така предявения иск, който счита за неоснователен и иска неговото отхвърляне. Ответникът твърди, че е извършил плащане на сумата на ищцата, поради което и не е давал повод за завеждане на съдебната претенция. Ответникът не оспорва, че е живял на съпружески начала с ищцата. Ответникът не оспорва и факта, че е получил на 26.02.2020г. по банков път от ищцата сумата от 40 382 лева, но твърди, че сумата, която е му е преведена от ищцата, представлява негови средства.

Ответникът твърди, че тъй като с ищцата са живели като семейство, не са имали разделност на финансите. Същият твърди, че 2 ищцата се е обогатила за негова сметка със следните платени от него по нейна сметка суми в общ размер от 40 268,04 лева:

- сумата от 31 300 лв., заплатена от А. К. по изп. дело № 904/2018г. на ЧСИ Миладин Миладинов в полза на П. – на 13.02.2019г.;

- сумата 420 лв., преведена от него по нейна сметка на 11.03.2019г.;

-сумата 2 700 лв., която й е превел на 25.04.2019г., и -сумата от общо 5 848,04 лв., изплатени й от сметката му в “ЦКБ“ АД за периода в 22.04.2019г. до 17.11.2022г.

Ответникът иска при уважаване на претенцията на ищцата, да се разгледат неговите възражение за прихващане до посочената сума от 40 268,04 лева, с която ищцата се е обогатила за негова сметка.

Бургаският окръжен съд по предявените претенции намира следното:

-от фактическа страна

По делото не се спори между страните, че за периода 2005г.-2022г. същите са живели заедно на семейни начала. Не е спорен и факта на получаване от ответника по банков път на сумата от 26.02.2020г. от банкова сметка на ищцата. По делото е извършена съдебноикономическа експертиза,която не е оспорена от страните и съдът я приема за компетентно и коректно изготвена и ще се позовава на същата. От заключението по същата се доказва по безспорен начин, че ответникът е получил от „УниКредит Булбанк“ АД сума в размер на 50 000 лева по сключен договор за потребителки кредит от 23.10.2018г. По този договор са извършени погасявания в общ размер от 53 883,83 лева, като към 27.03.2020г. кредитът е изцяло погасен.

Експертизата е установила, че сумата по отпуснатия договор за потребителския кредит е преведена на ответника по две негови банкови сметки-едната в „УниКредит Булбанк“ АД с номер IBAN:

3

BG37UNCR70001523409430 и другата в „ЦКБ“ АД с номер IBAN:BG53CEVB971OG43806000. Видно от експертизата, по сметката на ответника в „УниКредит Булбанк“ АД на 26.02.2020г. е постъпила сума в размер на 40 382 лева от сметка на ищцата. Вещото лице е проследило движението на суми по сметката на ответника в „УниКредит Булбанк“ АД и е констатирало, че на 27.06.2020г. от тази сметка е направено плащане по потребителския кредит на ответника в размер на 30 000 лева-записано като частично предсрочно погасяване.

На 27.03.2020г. от тази сметка е направено плащане за погасяване на кредита в размер на 10 584,55 лева-общо предсрочно погасяване, като с това последно плащане, кредитът е погасен изцяло.

При така установената по делото фактология, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният по делото главен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. С него се иска да бъде установено по делото, че ответникът дължи на ищцата сумата от 40 382 лева, представляваща сумата с която ответникът се е обогатил за сметка на ищцата чрез преведена от нея сума по негова банкова сметки в „Уникредит Булбанк“ АД.

Така предявената претенция съдът намира за доказана. Безспорно се установи по делото, че на 26.02.2020г. ищцата е превела по банков път на ответника процесната сума в размер на 40 382 лева. Сумата е преведена от банкова сметка на ищцата, поради което и съдът приема за безспорно установено по делото, че се касае за парични средства на ищцата. На лист 275-286 от делото на БРС е видно, че действително ищцата е сключила на 04.02.2020г. договор за банков ипотечен кредит с „Първа инвестицонна банка“ АД, като по нейни твърдения, с парите от този кредит е превела процесната сума за погасяване на лични кредит на ответника. Съдът констатира, че сключения от ищцата кредит от дата 04.02.2020г., което прави възможно твърдението й, че сумата от кредита е послужила за погасяване на кредита на ответника, 4 като плащането по сметката на ответника, което е на 26.02.2020г. кореспондира с датата на получаване на кредита от ищцата. По делото няма обаче установяване, към момента на получаване на кредита от ищцата, каква парична сума е имала тя по тази сметка и няма проследяване на последващо движени по сметката й след получената сума по кредита, за да може да се каже със категоричност, че именно с конкретната сума от кредита е направено плащането на ответника на 26.02.2020г. Съдът обаче намира, че това е правно ирелевантно предвид на факта, че сумата е излязла именно от сметката на ищцата и няма твърдения и доказателства точно тази сума, платена на ответника, да не е била на ищцата. Твърдението на ищцата, че сумата, която е платила на ответника, за погасяването на негов личен кредит, е от нейни лични средства се установява и от разпита на свидетелката З.. Свидетелката е близка приятелка на страните по делото и има непосредствени впечетления от техния съвместен живот. Нейните гласни доказателства също потвърждават факта, че парите, с които е погасен личен кредит на ответника, са пари, които са платени от ищцата. От извършената по делото икономическа експертиза съдът приема, че проследяването на постъпленията по сметката на ответника в „Уникредит Булбанк“ АД и извършваните погасявания по кредита на ответника в тази банка от тази сметка, сочат на това, че с платената от ищцата на 26.02.2020г. сума в размер на 40 382 лева са направени плащания за погасяване на кредита на ответника. Самият ответник не оспорва този факт, като признава, че с тази сума е погасявал личния си кредит. Следователно е налице хипотезата на чл.

59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, тъй като е налице обогатяване на ответника със сумата, получена от ищцата, без да е налице основание за това. Обогатяването е налице, тъй като сумата е послужила за погасяване на лично задължение на ответника. Спазена е и разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД, която изисква ищецът по този иск да не разполага с друг иск, с който да се защити. Видно е, че самата ищца твърди, че ответникът е обещал, заради получената от 5 него сума от ищцата, да й прехвърли негов офис. Обещанието за извършването на нещо обаче не представлява основание за получената от ответника сума, тъй като основанието за получаване на процесната сума, следва да е налице към момента на превеждането й от ищцата на ответника. За този си извод съдът се позова на решение на ВКС по т. дело № 1105/2023г., на четвърто търговско отделение, където са разгледани и разграничени различните хипотези на неоснователното обогатяване. Недоказано остана твърдението на ответника, тъй като не се ангажираха никакви доказателства в тази насока, че сумата, която е получил от ищцата, са негови парични средства. Неоснователно се твърди от ответника, че с извършени от него плащания по сметка на ищцата е погасил процесната сума. Видно от извършената икономическа експертиза, вещото лице е установило извършвани плащания по банков път от ответника към ищцата, но не се установява, с тези плащания, ответникът да е погасил задължението си към ищцата.

Следователно ответникът дължи на ищцата сумата от 40 382 лева, в който смисъл следва да е и решението на съда.

По делото е предявен и акцесорен иск за заплащане на лихва за забава. Ищцата претендира от ответника сумата от 19 874,69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 40 382 лева за периода 26.02.2020г.-24.07.2024г. Така предявеният иск е с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Съгласно чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът изпада в забава, ако има определен ден, в който следва да изпълни, а ако такъв няма-от момента на поканата. Въпросните разпоредби касаят и хипотезите на неоснователно обогатяване. Тъй като при неоснователното обогатяване няма конкретен ден на изпълнение, за да е в забава длъжника, следва да бъде поканен да върне, това с което се е обогатил.

Видно е, че ищцата твърди, че е поканила ответника да й върне 6 платената му сума от 40 382 лева, но това обстоятелство не се доказа по делото. Същевременно ищцата търси лихва за забава от датата на получаване на облагата от ответника, който момент определя изискуемостта на вземането за неоснователно обогатяване, а не датата на изпадане в забава. В този смисъл е постановеното Тълкувателно решение № 5/2019г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед становището на съда за основателност на предявения главен иск, следва да бъде разгледано защитното възражение на ответника за извършване на прихващане с дължима му от ищцата сума. Приетите за разглеждане възражения за прихващане от страна на ответника са с правно основание чл. 103, ал. 1 във вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът твърди, че ищцата се е обогатила за негова сметка със следните платени от него по нейна сметка суми в общ размер от 40 268,04 лева: сумата от 31 300 лв., заплатена от А. К. по изп. дело № 904/2018г. на ЧСИ Миладин Миладинов в полза на П. – на 13.02.2019г.; сумата 420 лв., преведена от него по нейна сметка на 11.03.2019г.; сумата 2 700 лв., която й е превел на 25.04.2019г., и сумата от общо 5 848,04 лв., изплатени й от сметката му в “ЦКБ“ АД за периода в 22.04.2019г. до 17.11.2022г.