Решение № 3175 от 15.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3175 гр. Пловдив, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330116406 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК на М. А. А., ЕГН ********** с адрес с. П., ул.С. № *, общ. Р., обл. П., чрез адв. И. срещу „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.

53Е, вх. В за прогласяване нищожност на сключеният между страните договор № **** евентуално на клаузата за заплащане на „пакет допълнителни услуги“.

Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за потребителски кредит № *****, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 5000 лв., при годишен лихвен процент от 41,00 % и ГПР – 48,78 %. Срокът на погасяване на заема бил 24 месеца. Била постигната договореност за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 3600 лв., Договорната лихва е 1405,30 лв. Общия размер на задължението е 11876,55 лв. Договореният лихвен процент нарушава добрите нрави. Налице е значителна нееквивалентвалентност на насрещните престации, което злепоставя интересите на длъжника. Чрез уговорката за пакет допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл. 19,ал. 4 от ЗПК, 1 забраняваща ГПР да превишава определен размер. В ГПР не са включени всички разходи. Услугите „Фаст“ и „Флекси“ представляват скрита лихва.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество оспорва иска.

Признава сключването на договора с заявените клаузи. Оспорва възражението за недействителност на договора и нищожност на клаузите. Посочва, че в ГПР е включена само договорната лихва.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор за кредит ****, е видно, че страните са постигнали съгласие за предоставяне на ищеца от ответника в заем сума от 5000 лева, дължима на 24 вноски при 41 % лихва;

48,78 % ГПР. Договорено е заплащане на допълнителни услуги „ Фаст“ и „Флекси“ срещу такси от съответно 1500 лв. и 3100 лв. разсрочени за плащане съобразно погасителния план. Общия размер на задълженията е 11876,55 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й 2 са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,78 %, но в него не са включени сумите дължими за допълнителни услуги. Не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата от 41 %, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Поради това съдът намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от него води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, 3 предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните. Това налага предявеният главен иск да се уважи.

Уважаването на същия не налага произнасяне на съда по евентуално съединения с него такъв за прогласяване нищожност на клаузата за заплащане на „пакет допълнителни услуги“

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-475,10 лв.

Тъй като същия е представляван от адвокат, чието възнаграждение е дължимо при условията на чл. 38 от ЗА, на ЕАД Е. И. следва да се определи служебно възнаграждение в размер от 400 лв. преценено съобразно материалния интерес по делото и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора липсата на фактическа и правна сложност на делото. Не следва да се присъжда ДДС, тъй като не е налице облагаема сделка по ЗДДС, доколкото предоставяната правна помощ между страните по договора е безвъзмездна, а и съдът не е задължено лице по ЗДДС за начисляване, отразяване в съответните регистри и справки декларации по ЗДДС, както и внасяне на дължим от регистрирано лице ДДС в полза на държавния бюджет.

На ответника разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за недействителен договор за паричен заем № **** сключен между М. А. А., ЕГН ********** с адрес с. П., ул.С. № *, общ. Р., обл. П., и „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В на основание чл.

22 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.

В да заплати на М. А. А., ЕГН ********** с адрес с. П., ул.С. № *, общ. Р., обл. Пловдив сумата от 475,10 лв. (четиристотин седемдесет и пет лева и 10 4 ст.) за разноски за производството.

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.

В да заплати на ЕАД Е. И., ЕИК ***** с адрес на дейност гр. П., ул. „Б.“ № *, ап. **, представлявано от Е. И., сумата от 400 (четиристотин) лв. за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5