Решение № 146 от 12.10.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. гр. Добрич, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър П. Монев

Членове:

Атанас М. Каменски

Калиптен Ибр. Алид при участието на секретаря Елица Вл. Александрова като разгледа докладваното от Калиптен Ибр. Алид Въззивно наказателно дело от частен характер № 20233200600254 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на тъжителя С. К. А. чрез повереника му срещу присъда № 260002/15.03.2023г. на Районен съд – Добрич, с която подсъдимите Р. С. О., А. Р. С. и С. Р. О. са били признати за невиновни по повдигнатото им частно обвинение по чл.130, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Със същия съдебен акт е бил отхвърлен като неоснователен предявеният граждански иск за причинени от процесното деяние неимуществени вреди и частният тъжител е бил осъден да заплати сторените по делото разноски.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на горевизираната присъда поради превратен анализ на събраните доказателства. Иска се осъждането на подсъдимите. Не се правят възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи връщането на делото за разглеждане от друг съдебен състав.

Тъжителят и неговият повереник не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище.

1

Защитникът на подсъдимите пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като законосъобразна, правилна и обоснована.

След като обсъди събраните по делото материали, становищата и доводите на страните, съдът извърши цялостна проверка на поднадзорната присъда и констатира, че в хода на първоинстанционното производство не са били допуснати нарушения, годни да засегнат правата или законните интереси на страните, или сами по себе си да са довели до незаконосъобразност или необоснованост на решението по същество.

След разбор на събрания в хода на първоинстанционното следствие доказателствен материал, съдът установи следното:

На 29.01.**** г., около **** часа, частният тъжител С. К. А. се намирал в бар „Е.“ в с.Ч., общ.Д.. Същият играел карти - белот със С. А. Р. /С./, А. Н.

Х. и С. Т. А. /С./. По същото време, на съседната маса стояли и пиели подсъдимият Р. С. О., А. Р. С. и С. Р. О., като първият от посочените лица бил ****на останалите двама подсъдими. В тяхната компания бил и свидетелят Р.

Р. А..

Свидетелката П. Д. Г., работеща като **** в заведението, обслужила последните и по някое време забелязала, че пострадалият, при влизането си, след като бил за кратко време навън, е бил повикан от С. Р.о. На призива, С.

К. А. /С./ му отвърнал, че като „свършат картите“, ще отиде при тях.

Впоследствие тя чула словесни пререкания на т. език и видяла как подсъдимият С. Р. бута по лявото рамо пострадалия с външната страна на ръката си, казвайки му „няма да стане“. Непосредствено след това А. станал, взел табуретка и го ударил. Г. им извикала да престанат. Свидетелката забелязала, че на подсъдимия Р. в областта на главата му е потекла кръв, след което видяла, че С. А. Р. застанал между тях. Покрай разгневените мъже започнали да „хвърчат“ столове, като пострадалият ритнал с крак в областта на корема подсъдимия Р. О., който паднал на земята. Г. се притеснила за него, защото той бил „зашеметен“ и му помогнала да се изправи, и да седне след това. В този момент подсъдимият А. С., за да предпази *** си от последващо нападение, нанесъл удар с юмрук в лицето С. А., който от своя страна посегнал на другия син – подсъдимия С. О., със закана, че ще му разкъса устата. След това всички излезли навън и се разпръснали.

Вече след инцидента, тъжителят поискал от Г. телефона й, за да се 2 обади на ЕЕНСП 112 и посетил в ***часа Спешното отделение при „МБАЛ – Д.“, където по повод подадения сигнал пристигнали полицейски служители – свидетелите Д.Г. Т. и К. Т. П..

На ***г. С. К. А. посетил отделение „Съдебна медицина” при „МБАЛ Д.” АД - град Д., където му била извършена от *** Д. Г. Д.съдебномедицинска консултация № ***г., съгласно която същият е получил следните травматични увреждания: ****

В хода на първоинстанционното производство били назначени и изготвени три съдебномедицински експертизи /СМЕ/, от които е видно, че участвалите в инцидента лица са получили следните увреждания:

- С. К. А. - ***** които увреждания в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и преминават за около две седмици.

- Р. С. О. - ****без разстройство на здравето.

- С. Р. О. - ***** което увреждане е обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

С оглед изясняване на делото от фактическа страна, в хода на съдебното следствие в Районен съд – Добрич, е била изготвена и комплексна съдебнопсихиатрическа и психологическа експертиза /КСППЕ/ по отношение на тъжителя.

Съгласно заключението на вещите лица, към момента на деянието, в **** състояние на С. К. А. отсъстват данни за разгръщане на типичните за ****, както и липсват данни за *****. Първоначалната реакция на проявената агресия от страна на А. е в резултат на **** не толерира **** Мнението на вещите лица е, че настъпилите промени в ****му състояние (*****

Предвид получените резултати от проведеното ***изследване, а именно: *****

След обстоен анализ на събраната доказателствена съвкупност, настоящият съдебен състав споделя направените крайни фактически и правни изводи на първостепенния съд.

Въззивният съд приема фактическите констатации, направени от Районен съд – Д., защото те почиват на вярна и точна интерпретация на 3 събраните гласни и писмени доказателства, с детайлен анализ на всеки от доказателствените източници, включително с извадки от съдебните протоколи, които позволяват да бъде проследен начина на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав.

В случая преките доказателства - обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелката П. Д. Г. са противопоставени изцяло на обстоятелствената част на обвинението, което по същество е неподкрепено с достатъчно доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че тъжбата не е доказателствено средство. Тя само очертава обстоятелствата, които трябва да бъдат доказани, определя предмета на доказването, а сама по себе си нищо не доказва.

Правилно съдът е кредитирал показанията на горепосочената свидетелка /липсват данни по делото да е заинтересована от изхода на делото / и на подсъдимите като обективни, не само поради факта, че същите си кореспондират и допълват помежду си, но и с оглед обстоятелството, че тази група гласни доказателства корелира на експертните заключения и фрагментарно на показанията на останалите свидетели по делото.

В подкрепа на обвинителната теза са показанията на свидетелите С.А.

Р. и А. Н. Х., които освен, че следва да се разглеждат през призмата на заинтересованост от изхода на делото, са и вътрешно противоречиви и непоследователни, респективно следва да се приемат за тенденциозни и необективни. Липсват категорични доказателства, които да опровергаят твърденията на подсъдимите и на свидетелката Г., че не тъжителят, а първите /подсъдимите/ са инициирали без никакъв повод процесния конфликт.

Що се касае до показанията на свидетелите С. Т. А. и на Р. Р. А. следва да се отбележи, че същите, независимо, че са били очевидци на инцидента, условно могат да бъдат квалифицирани като неутрални, доколкото първият от тях под претекст, че е бил изпил значително количество алкохол, а вторият - вероятно с оглед възникнали притеснения от евентуално влошаване на отношенията със страните, правят изявления, че не са разбрали как е започнал конфликтът и кой, на кого и какви удари е нанасял.

Свидетелските показания на Д. Г. Т. и К. Т. П., от една страна и на Р. К.

О. /***на подсъдимия С. Р. О./, на А. А. О. / *** на подсъдимия Р. С. О./, на П. Й. Г. и на Н. Й. И., от друга страна, макар и обективни, следва да се оставят 4 без обстоен коментар. И двамата полицейски служители, както и близките и приятелите на подсъдимите, не са били преки очевидци на случилото се между страните и не внасят яснота относно деянието и неговото авторство, които са предмет на разглеждане в процеса. Първите в разпита си споделят, че нямат конкретни спомени за случилото се, а втората група гласни доказателства обективират данни относно получените увреждания от подсъдимите.

Въз основа на събраните доказателства, Окръжният съд намира, че направените правни изводи са правилни, като с основание първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото не се установява, че деянието, осъществено от подсъдимите, може да се квалицифицира като общественоопасно, респ. като престъпно.

Законосъобразна е и преценката, че подсъдимите следва да бъде изцяло оправдани по повдигнатото частно обвинение по чл.130, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК поради несъставомерност - от една страна, по отношение на подсъдимия Р. С. О., предвид липсата на доказателства, че той е нанасял удари на тъжителя, а от друга – по отношение на подсъдимите С. Р. О. и А. Р.

С. с оглед наличието на предпоставки за приложението на чл.12, ал.1 от НК /института на неизбежната отбрана/. Настоящият състав изцяло се солидаризира с доводите на Райнен съд - Добрич в тази насока и намира, че не следва да ги преповтаря, като счита, че от събраната в конкретния случай макар и нееднородна доказателствена съвкупност, може да се изведе заключение, че действията и на двамата низходящи на подсъдимия Р. С. О. са били проявление на защита от непосредствено противоправно нападение именно от страна на тъжителя не само спрямо тяхното здраве и живот, но и срещу личността на *** им, като са причинили вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

По отношение на гражданско-правната претенция: Не само несъставомерността на действията на подсъдимите, но и фактът, че причиняването на вреди на тъжителя е било обусловено от предхождащо негово неправомерно поведение, предпоставят отхвърлянето на гражданския иск, предявен от С. К. А., като неоснователен.

По отношение разноските: Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела, 5 образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител.

Ето защо първоинстанционният съд правилно е отсъдил А. да заплати сторените по делото разноски за възнаграждения на ВЛ и за адвокатски хонорар, заплатен от подсъдимите.

Воден от изложеното и предвид липсата на констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на първоинстанционната присъда, Окръжен съд – град Добрич на основание чл.334, т.6 от НПК

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260002 от 15.03.2023 г. по НЧХД № 131/2020 г. по описа на Районен съд – град Добрич.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6