Решение № 3653 от 07.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3653 гр. София, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20221100101692 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45 от ЗЗД от В. В. П. срещу ЧСИ С. Х. П. за заплащане на сумата от 25 836 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – стрес, притеснения и влошаване на здравословното му състояние, дължими за периода 05.11.2021 г. – 18.02.2022 г., в резултат от незаконосъобразно наложен запор по банковите сметки на ищеца в „Р.Б.“ АД със запорно съобщение изх. №16498/29.06.2021 г., по изп. дело № 20219210401196, по описа на ЧСИ С.

П., рег. №921 в КЧСИ.

В исковата молба и уточнителни молби от 11.03.2022 г. и 14.04.2022 г. са изложени твърдения, че изп. дело № 20219210401196 ЧСИ С. П. незаконосъобразно е наложил запор на банковите сметки на В. В. П. в „Р.Б.“ АД със запорно съобщение изх. №16498/29.06.2021 г., като е нарушил чл. 5, ал. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., според който не се налага запор върху пенсията на физически лица по време на действие на закона – 29.06.2021 г. Твърди, че е узнал за запора на 05.11.2021 г., като от банковата му сметка не са били изтеглени суми. Счита, че запорното съобщение е изпратено незаконосъобразно, тъй като преди това не му е била връчена поканата за доброволно изпълнение; не били конкретизирани в съобщението по отделни точки от ТТРЗЧСИ дължимите разноски към ЧСИ; съдебният изпълнител не бил съобразил, че по банковата сметка ищецът получава пенсията си, както и интеграционна сума като диабетик тип-2. За това поведение на ответника нанесените му вреди ищецът оценява на 25 000 лв. Липсвала яснота за основанието на посочените в съобщение задължения, чийто сбор според ищеца се равнявал на 836,42 лв. и които задължения били и несъществуващи и произволно посочени от ЧСИ, като посочването им в запорното съобщение предизвикало емоционален дискомфорт, който 1 подлежал на обезщетяване със сумата от 836,42 лв.

Твърди се, че от това поведение на ответника В. П. е изживял силен стрес, нарушение на съня и на вестибуларния апарат, ускорен пулс, повишаване нивата на кръвната захар, отпадналост и безсилие. С молба от 11.03.2022 г. твърди, че негативните му емоции и притеснения продължавали и понастоящем и поради тях допуснал нарушение на ЗДвП като водач на МПС.

Предвид изложеното претендира обезщетение от общо 25 836 лв., което да му бъде заплатено от ЧСИ С. П..

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, който оспорва исковата молба по основание и размер. Сочи, че на 15.04.2021 г. от Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), в кантората на ЧСИ С. П., с рег. №921, е депозирана молба за образуване на изпълнително дело, като е приложен изпълнителен лист от 17.07.2018 г. от СРС, НО, 21 по НОХД № 516/2016 г., с който В. В. П. е осъден да заплати в полза на СДВР сумата от 122,95 лв., представляваща сторени разноски по решение №113 от 23.01.2018 г. на СГС. След направената справка в НАП са присъединени за събиране и налични публични задължения в размер на 50 лв., на основание чл. 458 от ГПК във връзка с чл. 191 от ДОПК.

Оспорва твърдението на ищеца, че ЧСИ П. не е изпълнил задължението си да му връчи покана за доброволно изпълнение и той е бил набеден длъжник. Сочи, че след извършена справка в НБД „Население” е установено, че осъденото лице В. В. П. е с постоянен адрес в гр. София, ж.к „****, като призовкар е посетил адреса на 29.06.2021 г. в 13:16 часа, 11.07.2021 г. в 18:04 часа, 21.07.2021 г. в 09:22 часа и на 30.07.2021 г. в 16:08 часа, за връчване на покана за доброволно изпълнение с изх. №16501/29.00.2021 г., както и съобщение за налагане на запори. След неуспешното намиране на длъжника и на лица, с право да получат книжата, на основание чл. 47 от ГПК, на 30.07.2021 г. е залепено уведомление за получаване на книжа в двуседмичен срок. Сочи, че въпреки знанието на ищеца за образуваното изпълнително дело, не е предприел действия по получаване на поканата за доброволно изпълнение и понастоящем. Оспорва през периода на образуване на изпълнителното дело да е действал Закон за мерки и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание на 13.03.2020 г.. Не били налице доказателства за претърпени вреди, причинна връзка между тях и противоправно поведение на ответника.

Третото лице помагач на страната на ответника „Застрахователна компания Л.И.“ АД оспорва предявеният иск по основание и размер, като излага съображения за неговата недоказаност.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Фактическият състав на отговорността по чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, произтича от следните обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно деяние на частния съдебен изпълнител, на ищеца са причинени вреди.

В тежест на ищеца е да докаже описаното в исковата молба противоправно поведение 2 на ответника и че в причинна връзка с него е изживял силен стрес и емоционален дискомфорт, довели до посоченото влошаване на здравословното му състояние, както и всички обстоятелства, които са от значение за определянето на размера на обезщетението по справедливост.

На първо място е необходимо да се посочи, че предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. В нея ищецът следва да индивидуализира спорното материално право чрез основанието и петитума на иска.

Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т.е. правопораждащите юридически факти. Именно въз основа на тях съдът дава правната квалификация на иска, а ответникът въвежда своите възражения. Последните, заедно с правопораждащите юридически факти, очертават предметната рамка на доказването в процеса, като съдът дължи в мотивите на решението си да изложи дали приема или не, че тези факти са се осъществили в обективната действителност съобразно изложеното в исковата молба.

Предвид горното, незаконосъобразността на действията на съдебния изпълнител – ответник може да бъде преценена само въз основа на фактите, които В. В. П. е въвел с исковата молба и последващите две уточнителни молби, а именно: налагане на запор на банковите сметки на ищеца в „Р.Б.“ АД със запорно съобщение изх. №16498/29.06.2021 г. в нарушение на чл. 5, ал. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение; налагане на процесния запор преди да му е връчена покана за доброволно изпълнение; налагане на запора върху банкова сметка, по която ищецът получава пенсията си, както и интеграционна сума като диабетик тип-2; непосочване в запорното съобщение на основанието на задълженията, чийто сбор според ищеца се равнявал на 836,42 лв. и които задължения били и несъществуващи и произволно посочени от ЧСИ.

Въпросът, който ищецът поставя в хода на съдебното дирене и поддържа в писмените си бележки - дали ответникът по собствена инициатива е изискал информация от СДВР за вземания на СДВР срещу ищеца, е извън предмета на доказване в настоящото производство, защото подобно поведение не е посочено като противоправно нито исковата молба, нито в уточнителните молби. За пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че дори и да бъдат установени такива едностранни действия от ЧСИ, те обективно не са от естество да увредят ищеца, ако е доказано, че изпълнителното дело за конкретното вземане е образувано въз основа на молба от самия кредитор СДВР и към този момент ищецът не е бил погасил задълженията си по изпълнителния лист.

От приетото като доказателство изпълнително дело № 20219210401196, по описа на ЧСИ С. П., рег. №921 в КЧСИ, се установява, че същото е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.07.2018 г. от СРС за събиране на вземания от длъжника В.

В. П., присъдени в полза на Столична Дирекция на вътрешните работи (СДВР), представляващи присъдени разноски от 122 лв.

Със запорно съобщение изх. №16498/29.06.2021 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху всички банкови сметки на длъжника в „Р.Б.“ АД, за сумата от 418,22 лв., от 3 която: 122,95 лв. – горепосоченото вземане по изпълнителния лист; 50,01 лв. – в полза на държавата за публични задължения, дължими към Национална агенция по приходите (НАП), както и такси и разноски по ТТРЗЧСИ, които са в размер на 245,26 лв.

Не се спори, че запорът е бил наложен, като за дата на неговото налагане следва да се приеме отбелязаната такава върху запорното съобщение, с което банката го е регистрирала в деловодството си – 05.07.2021 г.

Съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.

Ищецът в първото по делото съдебно заседание изрично е уточнил, че не оспорва обстоятелството, че горепосоченият изпълнителен лист е бил издаден и че с молба от 15.04.2021 г. представител на взискателя СДВР е поискал образуване на изпълнително дело при ЧСИ С. П. за събиране на вземането по изпълнителния лист. Предвид това ответникът законосъобразно е образувал изпълнителното дело, а доколкото в молбата за образуването взискателят е възложил на съдебния изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ да определи начина на изпълнение, то и с основание е пристъпено към принудително изпълнение.

За воденето на изпълнителния процес на съдебния изпълнител се дължат такси по Тарифата за таксите и разноски към Закона за частния съдебен изпълнител, а на взискателя се дължат авансово внесени такси. Ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. Според приетото в т. 11 от ТР №2/26.06.2015 г., по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС съответното изпълнително действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него. Предвид това, неоснователно е твърдението на ищеца, че вземането от 122,95 лв., както и таксите и разноски по ТТРЗЧСИ, които са посочени в запорното съобщение в размер на 245,26 лв., били несъществуващи и произволно определени.

По отношение на вписаната сума от 50,01 лв., се установява, че съдебният изпълнител е предприел действия по събирането й въз основа на съобщение от НАП с изх.

№220372101937600/28.05.2021 г., приложено на л. 11 от изпълнителното дело, според което В. В. П. дължи тази сума като публично държавно вземане. Тъй като съгласно чл. 458 ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението, като за тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение, то и се налага извод, че законосъобразно ЧСИ С. П. е предприел действия по събирането на задължението от 50,01 лв.

Без правно значение за ангажиране отговорността на ответника е дали към момента на изпращане на запорното съобщение вземанията към СДВР и към НАП в действителност са били възникнали, съществували са или вече са били погасени, тъй като те са били удостоверени в изпълнителен титул, какъвто е издаденият изпълнителен лист от 17.07.2017 г., както и в удостоверението на НАП в резултат от задължителната справка, която ЧСИ 4 извършва. Въз основа на тях съдебният изпълнител не само има правото, но и задължението да пристъпи към принудително събиране на сумите. Последните, ако не са били дължими, но са събрани в хода на изпълнителното дело, подлежат на връщане от взискателите, и именно те носят отговорност за причинени на ищеца вреди.