Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1370 от 25.11.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4022/2025
Вид
Решение № 1370
Подписан
25.11.2025
В сила
19.12.2025
Състав
Панайот Рангелов Велчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 42-44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42-44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42-44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 137А · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137А, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1370 гр. П., 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20255330204022 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1030-004688 от 25.09.2025 г. издадено от **** в ОДМВР гр. П., група ОДЧ с което на Н. Х. Ч. с ЕГН:

********** е било наложено административно наказание за нарушение по чл.

137А ЗДвП - ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева и са били отнети десет броя контролни точки.

Жалбоподателят Н. Ч. обжалва процесното наказателно постановление.

Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че не е управлявал процесния товарен автомобил, както и че същият се е намирал извън пътното платно.

Въззиваемата редовно уведомена за насроченото съдебно заседание не изпрати представител, депозира становище по съществото на делото с което оспорва подадената жалба, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява 1 процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 29.08.2023 г. в 10:41 часа в гр. П., ул. ,,Е.П.‘‘ № 51 управлява товарен автомобил ,,Фиат Дукато‘‘ с рег. № ****, чужда собственост, като извършва следното нарушение, а именно: не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила – нарушение по чл. 137А ЗДвП.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят И. Г., който заяви, че не си спомня за случая с оглед обема на работа. След предявяване на АУАН заяви, че поддържа отразеното в него, но с оглед изтеклият период от време не си спомня конкретният случай. Описа принципният модел на работа и по какъв начин се спират автомобилите и се установява нарушението и щом било посочено, че жалбоподателят управлява без поставен обезопасителен колан, значи било така. Също така нямало как да е бил паркиран автомобила или да се намира извън пътя и да се посочи, че шофьорът му е бил без постановен обезопасителен колан.

По инициатива на жалбоподателя беше разпитана свидетелката Б. Ч.а – негова съпруга, която посочи, че семейството й притежавали магазин и бусът бил паркиран пред него, когато по улицата минал полицейски патрул и единият от полицаите отишъл при жалбоподателя за да му поиска документите за проверка, като през това време последният бил в МПС-то.

Същото, обаче не било в движение, а било паркирано.

Жалбоподателят Ч. също даде обяснения, като отрече въобще да се е намирал вътре в товарния автомобил, доколкото бил извън него.

Предвид гореизложеното съдебният състав трябва да прецени коя група гласни доказателства да кредитира тази в подкрепа на извършване на нарушението – показанията на свидетеля Г. или тази в подкрепа на нарушителя – гласните доказателства депозирани от семейство Ч.и.

Съдът дава вяра на заявеното от **** Г., който макар и да не си спомни конкретния случай, описа принципният модел на работа, както и че щом е било посочено, че жалбоподателят е без поставен обезопасителен колан, значи е било така. Същият се явява незаинтересован по какъв и да било начин от изхода на делото.

Обясненията на нарушителя имат двояко значение и същите освен източник на доказателства, представляват и основно средство за защита, 2 поради което трябва да се ценат с оглед останалите събрани по делото доказателства. В действителност твърдението, че същият не е управлявал процесния автомобил се подкрепя от показанията на неговата съпруга – Б. Ч.а и същата се пада негов ближен. От друга страна дори и в заявеното между тях са налице противоречия, тъй като нарушителят твърдеше, че при идването на полицейските служители той се е намирал извън моторното превозно средство, а неговата съпруга заяви, че е бил вътре в него, но е влезнал да вземе някакви документи.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач като по отношение на същия има издадени 26 броя наказателни постановления и 37 броя фиша.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП предвижда, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Обстоятелството, че към момента на извършване на нарушението, жалбоподателят е бил без обезопасителен колан се установява, от редовно съставеният АУАН и от показанията на актосъставителя И. Г.. Нарушението по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП е на просто извършване и се довършва при боравене с приборите на лекия автомобил, който е в такова състояние, че може да се приведе в движение.

Случаят не може да бъде определен като маловажен с оглед големия брой предходни извършени нарушения по ЗДвП. Също така поставянето на обезопасителен колан е с оглед сигурността и здравето на водачите на МПС.

Правилно на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя за нарушението по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева, както и са били отнети 10 броя 3 контролни точки, което отнемане не подлежи на съдебен контрол. Размерът на наказанието е фиксиран и не подлежи на индивидуализация.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушенията са установени по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и наказателно постановление против жалбоподателя, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, поради което наказателното постановление следва да се потвърди.

По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н.с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1030-004688 от 25.09.2025 г. издадено от **** в ОДМВР гр. П., група ОДЧ с което на Н. Х. Ч. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание за нарушение по чл. 137А ЗДвП - ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева и са били отнети десет броя контролни точки.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 4