Решение № 2656 от 30.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2656 гр. Варна, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20253110108118 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени обективно кумулативнo съединени установителни искове с правно основание на чл. 422 от ГПК, вр. чл.

430, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „*******“ ЕАД /правоприемник на „*******“ ЕООД/ срещу И. М. М. за установяване съществуването на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 1807 от 28.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, поправена с разпореждане № 25995/24.06.2025 г. по ч. гр. д. № 3897/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, за сумата от 1787.88 евро /3496.78 лева/, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за стоков кредит № 1195457 от 22.02.2024 г., сключен между ответника и „******“ АД, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 20,82 евро /40,72 лева/ – законна лихва за забава за периода от 22.04.2024 г. до 22.02.2025 г., които вземания са прехвърлени на заявителя „*******“ ЕООД със споразумение за цедиране на вземанията от 21.11.2024 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.04.2024 г.

В исковата молба се излагат доводи, че на 22.02.2024 г. е сключен договор за стоков кредит № 1195457 между „******“ АД и И. М. М., по силата 1 на който банката е одобрила и предоставила стоков кредит от 3800 лева за закупуване на прахосмукачка Еко, продавана от „******“ ЕООД. Сочи, че уговореният лихвен процент е 0 %, като ГПР също е 0%. Излага, че срокът на договора е 24 месеца, с последна падежна вноска – 22.02.2026 г., както и че кредитополучателят не е заплащал месечните си вноски. Сочи, че процесното вземане е цедирано по силата на допълнително споразумение от 21.11.2024 г., към договор за продажба на вземания от 03.04.2025 г., сключен с ищеца.

Твърди, че за цесията е съобщено на длъжника на 06.02.2025 г. чрез В.Б.Д., член от домакинството на адресата, като е предоставен 15-дневен срок за изпълнение на задължението, който е изтекъл на 21.02.2025 г., след който задължението става изцяло и незабавно дължимо. Сочи, че предвид липсата на доброволно изпълнение на задължението в предоставения срок, считано от 22.02.2025 г. задължението е станало предсрочно изискуемо изцяло.

Обосновава наличието на правен интерес от депозиране на настоящия иск предвид депозираното възражение от длъжника по реда на чл. 414 от ГПК по повод на издадената заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК.

Моли за уважаване на исковете. Претендира заплащането на разноски, сторени в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И. М. М., в който изразява доводи за допустимостта и неоснователността на иска. Оспорва сключването на валиден договор между „******“ АД и него за закупуването на прахосмукачка от „******“ ЕООД.

Сочи, че не е подписал договора за кредит, както и че не притежава валиден електронен подпис. Твърди, че е направил отказ от договора и е заявил желанието си да върне закупената прахосмукачка, както и че връщането му е отказано от страна на продавача. Излага доводи, че предварително не му е била предоставена информация за техническите стъпки за сключване на договора и тяхното значение, начинът на достъп до договора, техническите средства за поправяне на грешки в него, цената на предлаганата стока, приложимите общи условия и други. Сочи, че следва да бъде извършена идентификация на лицето, подписало договора електронен подпис, като излага доводи за неспазване на стъпките за сключване на договор от разстояние.

Моли за отхвърляне на исковете.

С определение № 11642 от 28.08.2025 г., постановено по гр. д. № 8118/2025 г. по описа на Районен съд – Варна е прекратено производството по 2 делото по предявените евентуални осъдителни искове, поради оттеглянето им, на основание чл. 232 от ГПК. Определението не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК.

Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасени предсрочно изискуеми задължения на ответника по потребителски Договор за стоков кредит № 1195457 от 22.02.2024 г., сключен между ответника и „******“ АД, които вземания са прехвърлени на заявителя „*******“ ЕООД със споразумение за цедиране на вземанията от 21.11.2024 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.04.2024 г. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 3897/2025г. по описа на РС-Варна, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414 от ГПК.

Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него като възникнали факти: наличието на валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането, респ. от негов пълномощник, валидно сключен договор за потребителски стоков кредит за закупуване на прахосмукачка № 1195457/22.02.2024г. между „******” АД и ответника, по който кредиторът е предоставил сума пари и нейния размер, срещу задължение за връщане до определен срок; усвояване сумата от ответника; изпълнение на задълженията на кредитодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредита, вкл. изискванията по чл. 8-11 от ЗПФУР; че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора, размера на претенцията; падеж на задължението; дължимост на сумите за главница и мораторна лихва в посочените от ищеца размери; настъпване на предсрочната изискуемост на 3 същото на 22.02.2025 г., респ. наличие на предпоставките за това. В тежест на ответника е да установи наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в това число, че не е подписал процесния договор за кредит.

От приетите по делото писмени доказателства се установява следното:

На 22.02.2024 г. между „******” АД и ответника е сключен договор за стоков кредит № 1195457, по силата, на който финансовата институция е отпуснала потребителски кредит в размер на общо 3800 лева за закупуване на стоки/услуги от „******“ ЕООД. Уговорено е, че сумата се усвоява еднократно, безкасово по сметка на търговеца. Срокът за издължаване по кредита, е уговорен от страните на 24 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Уговорен е ГЛП от 0 % и ГПР от 0 %. В чл. 4 е регламентирано, че кредитът се погасява чрез сметка с IBAN ********** с месечни вноски, главница и лихва, съгласно погасителния план към договора. В чл. 12 от ОУ е договорено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорния лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Съгласно чл.11 с подписване на договора кредитополучателят е декларирал, че е получил своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и ОУ, с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора Според чл. 12.1 от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем, като последицата настъпва автоматично, а когато законът го изисквана – след уведомление, изпратено до кредитополучателя. В чл. 12.2 от ОУ е запосано, че от датата на изискуемост на кредита – краен падеж или предсрочна такава, целият непогасен остатък от главницата се олихвява със законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до окончателно погасяване на задължението.

Погасителният план съдържа разбивка на анюитетната вноска по главница, лихва и дължими такси. В договора са разписани ясно общия му размер и условията за усвояването му. В чл. 143 от ЗЗП е регламентирано, че неравноправна клауза в договор сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до 4 значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, вкл. като налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора и позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат предвид вида на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално /чл. 146, ал. 1 от ЗЗП/. В този аспект, при преценка на клаузите на договора, съдът не констатира неравноправност на някоя от тях. В съдържанието на самия договор е изрично са упоменати и размерите на ГПР и ГЛП-0%.

Открито е производство по реда на чл. 193 от ГПК по повод оспорване на автентичността на подписа на потребителя на процесния договор за стоков кредит. От заключението по назначената съдебно-техническа и компютърна експертиза, както и допълнението към него се установява, че ответникът има две регистрации и един профил в приложението Evrotrust, като на 22.02.2024 г. в 16.47 ч. има издадено краткосрочно квалифицирано удостоверение за квалифициран електронен подпис, във връзка с получената заявка от „******“. Сочи, че в процеса на подписване на договора на потребителя в 18.46 ч. е изпратен код за кандидатстването по стоковия кредит. Излага, че след запитване в Евротръст е установено, че на 22.02.2024 г. в 16,53 часа е подписан документ искане за стоков кредит и стандартен формуляр с КУКЕП на ответника, а в 16.54 ч. и договор за стоков кредит с електронен подпис със сериен номер ****** *************. След съпоставка с оригинала на електронния документ, вещото лице е посочило, че договорът е валидно подписан с КУКЕП на потребителя, че валидацията на документа е успешна, като съдържанието му не е било променяно или манипулирано след подписването му.

Процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. В разпоредбата на чл. 6 от ЗПФУР е дадена легална дефиниция на договор за 5 предоставяне на финансови услуги от разстояние, а именно: всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР, при сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже следните юридически факти: изпълнение на задължението си за предоставяне на информация на потребителя; спазване на сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2 от ЗПФУР, свързани с правото на отказ на потребителя от сключване на договора; получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. В ДР на ЗПФУР са дадени определение на «финансова услуга» всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги и «средство за комуникация от разстояние» - всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.