Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5183 от 08.08.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11718/2024
Вид
Решение № 5183
Подписан
08.08.2025
В сила
08.08.2025
Състав
Галя Митова, Милен Евтимов, Валентина Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 11, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал. 6 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 21, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 6 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 5183 гр. София, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20241100511718 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 13414 от 08.07.2024 г., постановено по гр. дело № 4482 по описа за 2024 г., Софийският районен съд, 117 -ти състав, е отхвърлил молбата на С. Б. Н., ЕГН **********, за издаване на заповед за защита на него и децата му С. и С., срещу майка им М. М. Ц., ЕГН **********, за нейните действия в периода 17 – 21.01.2024 г. и е отменил издадената заповед за незабавна защита от 26.01.2024 г. срещу нея; уважил е молбата на М. М. Ц. за защита и е издал заповед за защита, като е задължил С. Б. Н., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо децата си С., роден на **** г., и С., роден на 09.09.2021 г. и майка им – М. М.

Ц., ЕГН **********, в това число да не ограничава контактите им, постановени от съд; предупредил е С. Н., че неизпълнение на заповедта ще бъде задържан от органите на МВР и предаден на прокуратурата за повдигане на обвинение за неизпълнение на съдебна заповед; осъдил е С. Н. да заплати на адвокат Господин Денев Гогов от САК, хонорар от 1 000.00 лева, на 1 основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на М. Ц. – 200.00 лева – разноски за СПЕ и на СРС – такса от 25.00 лева.

Ищецът С. Н., лично и като баща и законен представител на малолетните С. С. Н. и С. С. Н. (въззивници в настоящото производство) са останали недоволни от така постановеното Решение и го обжалвали с въззивна жалба, вх. № 239527 от 23.07.2024 г. по описа на СРС. Считат, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и най - добрия интерес на децата. Първоинстанционният съд погрешно е интерпретирал фактическата обстановка по делото, поради което неправилно приел, че не е налице необходимост от постановяване на защитни мерки в полза на бащата и децата от действията на майка им в периода 17 – 21.01.2024 г. Искането е да се отмени обжалвания съдебен акт в отхвърлителната му част и в частта относно издадената заповед за защита спрямо бащата С. Н., и да се постанови решение, с което да се отхвърли молбата за защита, предявена от майката М.

Ц. за нейната и на децата защита срещу бащата и да се уважи молбата за защита, предявена от С. Н., лично и като баща на децата С. и С.. Претендират се разноски.

Въззивниците поддържат въззивната жалба в хода на въззивното производство – лично, и чрез адвокат П. Б.. Представят писмена защита по делото.

Молителката М. М. Ц. , лично и като майка и законен представител на малолетните С. и С., в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН, е взела подробно становище по жалбата в писмен отговор, вх. № 280688 от 04.09.2024 г., като са оспорили същата изцяло. В него е предявена насрещна въззивна жалба, с която се обжалва наложената мярка за защита и се иска да се постановят и нови мерки по ЗЗДН – забрана на ответника за доближаване на молителите и да посещава специализирани програми. Заявява се претенция за присъждане на разноски в настоящото производство.

Въззиваемите и насрещни жалбоподатели поддържат оспорването на жалбата и насрещната въззивна жалба в хода на въззивното производство – лично и чрез адвокат В. И.-И.. Представят писмена защита по делото.

С. Н., чрез адвокат П. Б., е оспорил насрещната въззивна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, 2 като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, прие следното:

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими.

Подадени са в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от легитимирани за това страни в първоинстанционното производство и при наличие на правен интерес от обжалването, като оспореният съдебен акт е валиден и допустим и подлежи на въззивно обжалване по чл. 258 ГПК, вр. с чл. 17 ЗЗДН.

Въз основа на относимата и обсъдена доказателствена съвкупност първоинстанционният съд обосновано е приел, че родителите водят много съдебни и административни битки. За отношенията с децата те имат постановени привременни мерки и към началната дата на процесния период децата е следвало да са при майката, но са останали при бащата. По делото е изслушана и приетата СПЕ и доклад за изпълнение на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗЗДН, от които не се установява майката да има отклонения в поведението или да е склонна към насилие спрямо децата. Разпитани са по двама свидетеля от всяка страна – двете баби на децата, съжителката на баща им и общ съсед.

В първата инстанция са били представени и две декларации по чл. 9, ал.

3 ЗЗДН (на всеки от родителите), съдържащи описание на твърдените в молбите за защита актове на домашно насилие по дата, място, начин на извършване и авторство.

Установено е безспорно, че бащата е задържал децата в нарушение на и определените привременни мерки (неправилно посочено в решението “заповедта за незабавна защита“) с оправданието, че голямото дете е наранено след престои при майката. Афектирана от това, майката е опитала да спре колата на бащата, влязла е в дома му и е повишила тон на майка му и съжителката му, което първостепенният съд правилно е приел, че това поведение не е укоримо, още по - малко представлява акт на насилие. Затова счита, че основната (главната) молба е неоснователна, недоказана и следва да се отхвърли със съответните последици.

Първоинстанционният съд е приел, че молбата на майката, лично и като законен представител на децата С. и С. е основателна – в нарушение на привременните мерки бащата е осъществил състав на чл. 2 ЗЗДН: принудително е ограничил личен живот, свобода и права на децата си. Затова е уважил тази насрещна молба със съответните последици и е наложил мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН на молителите – бащата да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо децата си С. и С. и майка им – М. М.

Ц., в това число да не ограничава контактите, постановени от съд.

Във въззивната инстанция са представени писмени доказателства – Определение за промяна на привременните мерки № 46487 от 14.11.2024 г. по гр. дело № 20221110154003 по описа за 2022 г. на СРС, 37-ми състав; Решение № 500 от 10.01.2025 г. за предоставяне на родителските права върху децата на бащата по същото дело (невлязло в сила); Решение № 3506 от 01.03.2025 г. по 3 гр. дело № 20231110120493 по описа за 2023 г. на СРС, 181-ви състав, по силата на което има издадени заповеди за защита за друг случай по отношение и на двамата родители и нова молба за защита от 27.05.2025 г. от С. Н., лично и в качеството на законен представител на децата С. и С., както и писмо от 30.07.2024 г. от Център „Отворена врата“ и протокол от съдебно заседание от 29.02.2024 г. по гр. дело № 20221110154003 по описа за 2022 г. на СРС, 84-ти състав.

Въззивният съд, съобразно с приложимия закон, намира следното: фактическата установеност и

От събраните в първата инстанция доказателства се доказва по безспорен начин осъщественият от С. Н. акт на домашно насилие спрямо децата му С. и С., като принудително е ограничил личния живот, свобода и права на децата си, чрез задържането им в нарушение на постановените от съда привременни мерки (състав по чл. 2 ЗЗДН). Липсва обаче осъществено домашно насилие по отношение на майката М. Ц., поради задържането на децата от бащата.

Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че предприетите от бащата действия по задържане на децата на 17.01.2024 г. са били продиктувани от конкретни опасения за благосъстоянието на децата с оглед на поведението на майката. Субективните представи на бащата за вредности за децата при пребиваването им при майката са ирелевантни и не могат да отменят съдебно разпореждане относно режима на лични контакти и упражняването на родителските права. Отделно от това, съгласно приетото заключение на д-р П. Х. по допуснатата СПЕ, бащата няма основание да се страхува за здравето и сигурността на децата, когато са при майката. Затова задържането на децата С. и С. от бащата С. Н. в нарушение на определените привременни мерки и невръщането им на майката за периода от 17.01.2024 г. до 02.03.2024 г., което се доказва от разпита на свидетелите Н.а, Н. и К. – Ц., представлява принудително ограничаване на личен живот, свобода и права на децата, което е неправомерно и се явява акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. С оглед на което правилно първоинстанционният съд е издал заповед за защита на децата С. и С. от тези действия на бащата, поради което в тази обжалвана част, като правилно, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. По отношение на майката М. Ц. тези действия на бащата не съставляват акт на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН, защото не се отразяват върху нея лично. Притеснението на родителя, когато децата са задържани от другия родител, не излиза извън нормата на негово поведение на загриженост за децата и не може да бъде квалифицирано като извършено психическо насилие върху него по смисъла на закона. Затова първоинстанционното решение в тази обжалвана част относно издадената заповед за защита на майката М. Ц. следва да бъде отменено.

4

Правилно първостепенният съд е приел, че липсва домашно насилие, извършено от М. Ц. на 17.01.2024 г., когато е препречила с колата си автомобила на С. Н. в центъра на Бистрица и след това е удряла по стъклото на колата и избутала майката на Н. и викала на приятелката му в неговия дом.

Това поведение е било провокирано от ответника, поради невръщането на децата в съответствие с разпореденото от съда, което се доказва от разпитаните по делото четирима свидетели. Подобно поведение не може да осъществи състав на домашно насилие по чл. 2 ЗЗДН. От приетите във въззивната инстанция писмени доказателства се установяват трудни и конфликтни отношения на бащата и майката при предаването на децата. В тази обжалвана отхвърлителна част първоинстанционното решение също следва да бъде потвърдено.

От приетото Определение за промяна на привременните мерки № 46487 от 14.11.2024 г. по гр. дело № 20221110154003 по описа за 2022 г. на СРС, 37ми състав, се установява, че с него са променени първоначалните привременни мерки относно упражняването на родителските права по отношение на двете деца (същите са дадени на бащата) и е определен режим на лични контакти на майката с децата. С оглед на което не се налага постановяването на допълнителни мерки за защита по отношение на майката и двете деца срещу бащата, поради което се явява неоснователно това искане в насрещната въззивна жалба на М. Ц., лично и като законен представител на двете деца.

За пълнота следва да се обоснове, че по отношение на наложената мярка по ЗЗДН въззивният съд намира, че при определянето й на съобразяване подлежат продължителността на периода, в който е извършено домашното насилие; броя на деянията; настъпилото негативно повлияване на пострадалото лице, интензитета на засягане на молителите, вида на това засягане – физическо, психическо и пр. Съобразно посочените значими за преценката на съда критерии и конкретиката на процесния случай, въззивният съд достига до извода, че наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН е правилно определена. Наложената от първата инстанция мярка за защита – бащата да се въздържа от домашно насилие е достатъчна за постигането на преследваната от закона цел.

Другите представени съдебни актове във въззивната инстанция са неотносими към предмета на делото и затова съдът не ги обсъжда.

Съобразно изложеното, като намира първоинстанционното Решение за правилно и законосъобразно, Софийският градски съд следва да остави в сила първоинстанционното решение в обжалваните му части, включително относно предупреждението на ответника по чл. 21, ал. 4 ЗЗДН, възнаграждението на адвоката, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., и разноските за СПЕ. Първоинстанционното решение в частта, в която е издадена заповед за защита, като е задължен С. Б. Н. да се въздържа от 5 извършване на насилие спрямо майката М. М. Ц., като неправилно, следва да бъде отменено, включително и относно държавната такса по молбата в размер на 25.00 лева в тежест на С. Н., а молбата на М. М. Ц. за издаване на заповед за защита на самата нея срещу С. Б. Н. – да бъде оставена без уважение.