Протокол № 64 от 09.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 64 гр. Пловдив, 08.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова

Сложи за разглеждане докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20225001000785 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:47 часа се явиха:

Жалбоподателят ищец С. Я. Н., редовно призована, не се явява, не се представлява.

Жалбоподателят ответник Н. представлява от адв. Р. Ц., с пълномощно.

/Н./, редовно призован, се

От адв. П. К., като процесуален представител на жалбоподателя ищец, е подадена молба с вх. № 963/07.02.2023 г., в която се сочи, че при невъзможност да се яви в съдебното заседание, не възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие.

Адв. Ц. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода и затова О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се същото.

С решение от 08.07.2022 г., постановено по т.д. № 1221/2021 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, е осъдено Н. да заплати на С. Я. Н. сумата от 100 000 лв., частичен иск от 200 000 лв., за причинените й неимуществени вреди, вследствие смъртта на баща й Я.С.Я., настъпила при 1

ПТП на 09.10.2020 г., ведно със ЗЛ от 09.06.2021 г. Искът е отхвърлен за разликата над 100 000 лв. до претендираните 150 000 лв. по частичния иск, както и за ЗЛ за периода от 16.10.2020 г. до 08.06.2021 г., като неоснователен.

Със същото решение Н. е осъдено да заплати на С. Н. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 614 лв., ведно със ЗЛ от 09.06.2021 г., като е отхвърлен искът за ЗЛ за периода от 16.10.2020 г. до 08.06.2021 г. до, като неоснователен. Н. е осъдено да заплати възнаграждение на адв. К. на основание чл. 38 ал. 2 ЗА. Ищцата С. Н. е осъдена да заплати разноски на ответника съразмерно с отхвърлената част от иска. Н. е осъдено да заплати ДТ и разноски за експертизи съобразно уважената част от иска.

Така постановеното решение е обжалвано с две въззивни жалби.

Ищцата в първоинстанционното производство С. Н., чрез процесуалния й представител адв. П. К., е обжалвала решенето в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за неимуществени вреди за разликата от 100 000 лв. до 120 000 лв., както и в частта, с която са отхвърлени акцесорните претенции за присъждане на ЗЛ върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, като се иска присъждане на ЗЛ върху двете обезщетения с начален момент от 09.03.2021 г.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението в частта, касаеща определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, като се поддържа, че той е занижен, несправедлив и несъобразен със събраните по делото доказателства, касаещи действителните отношения между ищцата и нейния баща. Освен това обезщетението не било съобразено с икономическите условия в страната, както и с лимитите по застраховка Гражданска отговорност. Твърди се също, че присъденият размер противоречал на съдебната практика, досежно размерите на обезщетенията в сходни случаи.

По отношение на началния момент, от който следва да бъде присъдена ЗЛ, са изложени доводи, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 429 ал. 3 КЗ и че такава се дължи с начален момент от датата на предявяване на претенцията пред Н..

Срещу въззивната жалба на ищцата в първоинстанционното производство са подадени писмен отговор и допълнителен писмен отговор от Н., с подробно развити съображения за нейната неоснователност, вкл. и в 2 частта, касаеща началния момент, от който се дължи ЗЛ. В допълнителния отговор е цитирана съдебна практика и са изложени съображения за това, че ЗЛ от ответника следва да се дължи от изтичане на 3-месечния срок след подаване на претенцията пред него, съобразно разпоредбата на чл. 496 КЗ.

Втората въззивна жалба е подадена от Н. и касае присъденото обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 50 000 лв. до 100 000 лв., като се иска отмяна на решенето в тази част и отхвърляне на иска.

Изложени са подробни съображения за това, че от събрани по делото доказателства е видно, че между ищцата и нейния баща не е съществувала постоянна и дълбока връзка. Поддържа се също така допуснато процесуално нарушение, свързано с необсъждане показанията на ищцата, дадени в хода на образуваното ДП, в което е разпитана като свидетел, както и в това, че решението е мотивирано и с показанията на свидетеля С.Н., съпруг на ищцата, който е допуснат в нарушение на процесуалните правила, след изтичане на преклузивния срок и чиито показания са заинтересовани.

Срещу въззивната жалба на ответника е подаден писмен отговор от адв. К., като процесуален представител на ищцата, с изразено становище за нейната неоснователност и с претендирани разноски на основание чл. 38 ЗА.

По делото не са направени доказателствени искания.

В цитираната по-горе молба, подадена от адв. К., се сочи, че се поддържа въззивната жалба на ищцата, оспорва се въззивната жалба на ответника, както и подаденият от него отговор и допълнение към отговор на въззивната жалба на ищцата. Иска се уважаване на въззивната жалба на ищцата и оставяне без уважение на тази на ответника, като са изложени подробни съображения. Претендира се присъждане на възнаграждение по чл.

38 ал. 1 т. 2 ЗА, ведно с ДДС, като е направено при условията на евентуалност възражение за недължимост или евентуално прекомерност на разноските на ответната страна.

Адв. Ц. – Поддържам въззивната жалба на доверителя ми, поддържам подадения отговор и допълнителен такъв. Оспорвам въззивната жалба на ищцата. Няма да соча нови доказателства. Нямам нови доказателствени искания. Представям списък с разноски, два броя дебитни известия, два броя фактури и три броя дневни извлечения, като доказателство за заплащане на адвокатското възнаграждение. Претендирам и заплатената 3

ДТ за въззивно обжалване.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото списък с разноски на жалбоподателя ответник, ведно с доказателства за реално заплащане на адвокатското възнаграждение.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

Адв. Ц. – Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите изцяло въззивната жалба на доверителя ми срещу решението в съответната обжалвана част. Считам, че в първоинстанционното производство безспорно беше установено, а същото се приема и от съда в мотивите на постановения акт, че отношенията между ищцата и нейния баща не изчерпат връзката, която е твърдяна в исковата молба, и че тези отношения със сигурност не се характеризират с такава близост и топлина, както е в обичайния случай между баща и дъщеря. Въпреки тези установени факти и обстоятелството, че ищцата през целия си живот не е съжителства с баща си и че не са били близки, е присъдено обезщетение, което се явява завишено по размер, и не отговаря на принципите за справедливост. По делото са налице достатъчно доказателства, както от разпитите на свидетели, така и от приобщения протокол за разпит на ищцата, изготвен по повод ДП във връзка с процесното ПТП и безспорно се установява от цялата доказателствена съвкупност, че не се касае за такива отношения и за такава емоционална връзка, чиито обем и интензитет на болки и страдания да обоснове присъждане на така определения от първоинстанционния съд размер.

Моля да уважите въззивната жалба Н. и също да не уважавате въззивната жалба на ищцата, с която се претендира обезщетение в още повисок размер.

По отношение на претендираните лихви и даденото от нас допълнение към отговора, отделно от това и изложеното във въззивната жалба, считам, че неоснователно се претендира лихва на основание чл. 429 КЗ, предвид обстоятелството, че сдружението не е застраховател, а и нормите, относими към застрахователите, не са приложими по отношение на Н.. Отделно от това сочената от въззивницата норма на чл. 429 КЗ изобщо не 4 е приложима към застраховката, от която черпи правата си, и във връзка с която е отправила претенция, а именно Гражданска отговорност на автомобилистите. Разпоредбата е приложима към обща Гражданска отговорност.

Претендираме и направените в производството разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение, за което сме представили доказателства.

По отношение на евентуалното възражение на ищцата за прекомерност или недължимост на адвокатското възнаграждение, считам, че същото е дължимо и уточнявам, че размерът, който е изплатен и начислен от адвокатското дружество, е в минималния размер по Наредба № 1/2004 г.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключени и че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Протоколът се изготви в с.з.

Заседанието се закри в 10.04 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5