Решение № 2300 от 23.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2300 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20251110207089 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Л. К. срещу наказателно постановление/НП/ № 24-4332-019737/23.08.2024г., издадено от началник сектор към О”ПП”СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от дванадесет месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

С жалбата се твърди, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че липсва обективна и субективна съставомерност на деянието. Поддържа се, че описаната фактическа обстановка е неясна, като е довела до неправилни правни изводи. Наведен е довод за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Счита се, че санкцията е несъразмерна, като следва да се приложи чл. 28 ЗАНН. Моли се за отмяна на НП и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява. Представлява се от адв.

М., преупълномощена от адв. Р..

Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР се представлява от юрк. М., която моли НП да бъде потвърдено. Изтъква, че се касае за тежко нарушение. Моли 1 за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.07.2024г. около 00.47 часа в гр. София по ул. „Стефан Младенов” с посока на движение от ул. „Йордан Йосифов“ към бул. „Г.М. Димитров” жалбоподателят В. Л. К. управлявал собствения си л.а. „***” с ДК № ********. В автомобила, управляван от жалбоподателя, като пасажер пътувал св. Д. Д.. Междувременно полицейски екип от 07 РУ-СДВР в състав св. К. Д. и К. Й. извършвали обход на обслужваната от тях територия със служебен автомобил. Полицейските служители възприели, че водачът на л.а. „***“ с ДК № ******** при движението си по ул. „Стефан Младенов“ форсира двигателя на МПС, което води до поднасяне на задницата на автомобила последователно вляво и вдясно. Водачът бил спрян за полицейска проверка, била установена неговата самоличност и св. К. Д. му съставил АУАН № 866197/27.07.24г. за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Срещу АУАН В. Л. К. е депозирал писмено възражение.

Въз основа на този акт е издадено атакуваното НП № 24-4332019737/23.08.24г.

Видно от заповед № 513з-4534/31.05.22г. св. К. Д. е оправомощен да съставя АУАН по ЗДвП.

Видно от заповед № 8121к-13318/28.10.19г. на министъра на вътрешните работи Д. Д. Д. е преназначена на длъжност началник на 03 сектор „Административно обслужване” към ОПП-СДВР.

Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи началникът на сектор в О”ПП”-СДВР е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП, а актосъставителят е оправомощен да състави процесния АУАН

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на свидетелите К. Д., Д. Д. /частично/, Д. Х.ва/частично/, както и въз основа на писмените доказателства, приобщени към материалите по делото, а именно – АУАН № 866197/27.07.24г., справка за собственост, 2 справка-картон на водача, заповед № 513з-4534/31.05.22г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13318/28.10.19г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

Съдът счете, че събраните гласни и писмени доказателства изясняват възприетата от съда фактическата обстановка, като показанията на св. очевидец К. Д. установяват извършване на административното нарушение.

Показанията на св. Д. и Х.ва съдът кредитира частично, като съдът се довери на показанията им, че са пътували в и след автомобила, управляван от жалбоподателя, че жалбоподателят е бил водач на процесното МПС, както и че лекият автомобил е поднесъл, но съдът счете, че показанията им в частта, отричаща умишлени действия на водача, представляват защитна версия. В тази насока съдът кредитира показанията на полицейския служител и очевидец Д. ведно с писмените доказателства, от които се установява, че водачът е форсирал двигателя, което е довело и до загуба на сцепление между гумите и пътната настилка, превъртане на гумите и до поднасяне на задницата на автомобила вдясно и вляво по пътното платно.

Писмените доказателства допринасят за установяване на фактите, възприети от съда.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактите, описани в АУАН и НП, съответстват на посочената правна квалификация по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Не е допуснато нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на свидетеля очевидец К. Й..

Свидетелят К. Д. установява с показанията си ведно с отразеното в АУАН, че на инкриминираните в АУАН и НП време и място жалбоподателят В.

К . е управлявал лек автомобил "***" с ДК № ******** и е предприел действия с органите на управление, които са довели до загуба на контрол над автомобила, превъртане на гуми и поднасяне на задницата на автомобила вдясно и вляво по пътното платно.

По делото не са събрани доказателства, оборващи авторството на 3 нарушението. От страна на св. Д. и св. Х.ва се изнасят твърдения, че не се касае за умишлено деяние, но съдът счете показанията им за заинтересовани и не им се довери в тази насока, доколкото влизат в съществено противоречие с показанията на св. Д. и АУАН, които сочат за превъртане на гуми и неконтролируемо движение вляво и вдясно на задницата на автомобила по платното за движение, които действия демонстрират умишлени действия на водача по отношение на органите на управление.

Водачът на МПС е наказан за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Визираната разпоредба императивно забранява на водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Обстоятелството, че в закона не се съдържа легална дефиниция досежно "ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари", като законодателна техника предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. В случая както в АУАН, така и в НП ясно са описани всички елементи от състава на нарушението. С действията си жалбоподателят е нарушил забраната на чл.

104б, т. 2 ЗДвП да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за целта места. С оглед на изложеното вмененото нарушение се явява доказано по несъмнен начин от обективна страна.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, доколкото в качеството си на водач на МПС жалбоподателят съзнателно е използвал път, отворен за обществено ползване, предвид движението на хора и автомобили, за други цели, освен в съответствие с предназначението му за управление на МПС с цел превоз на хора и товари.

Санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В случая наложените на жалбоподателя наказания са правилно индивидуализирани в предвидения от 4 закона абсолютен размер, поради което не следва да се обсъжда въпроса за тяхното редуциране.

НП като законосъобразно и правилно следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото. С оглед на това съдът осъди жалбоподателя В. К. да заплати в полза на СДВР 66.47 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

24-4332-

019737/23.08.2024г., издадено от началник сектор към О”ПП”-СДВР, с което на В. Л. К. са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от дванадесет месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

О С Ъ Ж Д А В. Л. К. да заплати в полза на СДВР 66.47 евро, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5