Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 64 от 03.02.2023, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 1125/2022
Вид
Решение № 64
Подписан
03.02.2023
В сила
24.02.2023
Състав
Кристиан Бориславов Гюрчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 33, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 26 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 221 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 303, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Русе, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20224520201125 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Д. С. И. против Наказателно постановление № 220457-000141/29.06.2022 г., издадено от Началник Група в Районно управление - Ветово при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се ангажират твърдения за незаконосъобразност на обжалваното наказателното постановелние, доколкото последното е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. В тази насока се моли обжалвното наказателно постановление да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К. К., която поддържа изложеното в жалбата и го доразвива в хода на пледоарията си и представената писмена защита. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от Т.

Й., която моли жалбата да се остави без уважение като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира 1 юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 30.06.2022 г., а жалбата е подадена на 04.07.2022 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Вечерта на 28.12.2021 г. Д. С. И. бил в заведение в село Смирненски, област Русе, където употребил алкохол – вино.

Независимо от това, около 00:15 часа на 29.12.2021 г. И. привел в движение лек авотомобил „БМВ Х5“ с рег. номер Р 7765РМ и с него се насочил по път RS1135 село Смирненски – село Тетово, област Русе, като в автомобила пътувала и С.Б..

На около двеста метра след края на село Смирненски Д. И. бил спрян за проверка от дежурни полицейски служители при Районно управление – Ветово при ОД на МВР-Русе – С. С. и М.С.. В хода на извършената му проверка, И. бил тестван за употреба на алкохол с апарат „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB 0075, който отчел концентрация на алкохол в издишания от него въздух 0,93 на хиляда.

Съобразявайки така изложеното, свидетелят С. съставил АУАН № 48362/29.12.2021 г. и издал талон за медицинско изследване, в който жалбоподателят отбелязал, че не приема резултата от извършения му полеви тест.

В определения в талона срок И. посетил УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, където последния дал два броя кръвни проби, като за извършеното изследване бил съставен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно заключението на вещото лице по извършената химическа експертиза, в кръвната проба на Д. И. е установен етилов алкохол с концентрация от 1,57 на хиляда.

Така образуваното административнонаказателно производство било прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и материалите били изпратени на Районна прокуратура – Русе, с оглед констатираните данни за извършено престъпление, като 2 било образувано досъдебно производство - прокурорска преписка № 46/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Русе /ДП № 158/2021 г. по описа на ОД на МВР-Русе/.

Установеното от вещото лице количество алкохол в кръвта на И. мотивирало Районна прокуратура – Русе да привлече последния в качеството му на обвиняем за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. При извършения му разпит в изпълнение на разпоредбата на чл. 221 от НПК И. заявил, че на 28/29.12.2021 г. е употребил алкохол, но неговото количество не съответства на посоченото в експертното заключение. В тази насока жалбоподателят и процесуалният му представител направили искане за извършване на изследване и на взетата му контролна кръвна проба, което било уважено.

Съгласно заключението на извършената химическа експертиза в контролнта кръвна проба на Д. И. бил установен етилов алкохол с концентрация от 0,99 на хиляда.

В хода на разследването била назначена и приета съдебно-медицинска експертиза, като в заключението си вещото лице – съдебен лекар, приел, че е налице разлика между установената концентрация на етилов алкохол в първата кръвна проба – 1,57 на хиляда и в контролната проба – 0,99 на хиляда, които са взети една след друга, като разликата не може да се обясни с допустимата грешка на газхроматографския метод и буди съмнение в отчетените стойности. Според вещото лице ако се приеме, че И. е управлявал МПС в 00:20 часа на 29.12.2021 г., бил е във фаза на елиминация на алкохола и кръвната проба е взета в 01:20 часа, като при химическото изследване е установена концентрация на алкохол в кръвта 1,57 промила, то след изчисления следва да се приеме, че по време на извършване на деянието концентрацията му на алкохол в кръвта му е била не по-малко от 1,72 на хиляда. Ако се приеме, че И. е управлявал МПС в 00:20 часа, бил е във фаза на елиминация на алкохола и кръвната проба е взета в 01:20 часа, като при химическото изследване е установена концентрация на алкохол в кръвта 0,99 на хиляда, то след изчисления следва да се приеме, че по време на извършване на деянието концентрацията на алкохол в кръвта му е била била не помалко от 1,15 на хиляда.

Съгласно заключението по назначената и извършена съдебно-медицинска експертиза на двете кръвни проби, последните са взети от лице с една си съща кръвна група.

В хода на досъдебното производство бил разпитан Г.В. Г., който работи като лекар в Спешно приемно отделение на УМБАЛ „КАНЕВ“ АД – Русе, и който бил на смяна по време на вземането на кръвните проби от Д. И.. В показанията си Г. посочил, че манипулацията по вземане на кръв се извършва от медицинска сестра, а той е попълнил и подписал протокола за медицинското изследване. Г. е посочил и че дезифенфектантът, който се ползва за почистване на мястото на вземане на кръв, вероятно е на спиртна основа и теоретично е възможно в първата проба да е попаднала 3 част от него, което е довело до разликата, отчетена в двете проби.

С Постановление от 12.05.2022 г. наблюдаващият прокурор прекратил наказателното производство по досъдебно производство – прокурорска преписка № 46/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Русе /ДП № 158/2021 г. по описа на ОД на МВР-Русе/ и изпратил материалите по компетентност на РУ-Ветово при ОД на МВР-Русе, с оглед преценка дали осъщественото от жалбоподателя се явява административно нарушение.

Въз основа на постановлението на Районна прокуратура – Русе, АНО издал оспореното наказателното постановление, като на основание чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя И. административни наказания „Глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН № 48362/29.12.2021 г., Наказателно постановление № 22-0457-000141/29.06.2022 г., справка за нарушител/водач, справка за собственост на МПС, докладна записка, писмо от УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, Постановление от 12.05.2022 г. на Районна прокуратура – Русе, ведно с материалите по прокурорска преписка № 46/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Русе – свидетелски показания, протоколи от химически изследвания, заключения по съдебномедицински експертизи, обяснения от Д. И., протокол от медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, талон за изследване и журнал за изследване на алкохолни проби, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетеля С. С..

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Както става ясно от съдържанието на обжалваното наказателно постановление, същото е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, на основание поставление на Районна прокуратура – Русе. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от 4 него лица. В процесния случай се установи, че наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – ВПД Началник на група в Районно управление Ветово при ОД на МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В наказателното постановление нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

Наказателното постановление е постановено в шест месечния срок, поради което е спазен давностния срок, посочен в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Същевременно съдът приема, че по делото не се установи по категоричен начин жалбоподателят да е осъществил нарушението на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за което е ангажирана отговорността му.

Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на водачите на пътно транспортни средства се забранява да управляват пътно транспортно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява употребата на алкохол се определя от министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра на правосъдието. Този ред е регламентиран в Наредба за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /наричана оттук нататък за краткост Наредбата/.

В чл. 1, ал. 3 от Наредбата лимитативно са посочени начините, по които се извършва проверката на водача и способите за това, а именно, чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химикотоксилогични изследвания.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство. При съставяне на акт за установяване на административно 5 нарушение контролният орган попълва и талон за изследване (чл. 3, ал. 2 от Наредбата). В талона се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване (чл. 6, ал. 4 от Наредбата).