Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 381 от 08.03.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 438/2022
Вид
Решение № 381
Подписан
08.03.2023
В сила
08.03.2023
Състав
Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Димитър Пенчев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Бургас, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100500438 по описа за 2022 година

С Решение № 48/11.01.2022г., постановено по гр. дело № 2197/2021г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен предявения от ,,Онего“ ООД със седалище гр. Созопол против ,,Заложна къща Корект Плюс 11“ ЕООД със седалище гр. Бургас иск по чл. 50 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 400 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - тотална щета на собственото на ищеца МПС марка ,,Пежо“, модел ,,307“, рег.№ А4627КС, в резултат на ПТП, настъпило в 00.29 часа на 21.06.2018г. в гр. Бургас - на ул. ,,Вая“, с лек автомобил марка ,,Ауди“, модел ,,А5“, рег. № А2371НВ, собственост на ответното дружество, по вина на водача на същия - Н. В. Т., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното плащане, като неоснователен. Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ,,Онего“ ООД, с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и постановен съдебен акт от настоящата инстанция, с който бъдат уважени претенциите на ищцовата страна. Излагат се аргументи за неправилност на обжалвания съдебен акт, постановен при нарушение на материалния закон и 1 процесуалните правила. Изразява се несъгласие с приетото от съда, че предявеният иск е такъв с правно основание чл. 50 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, Твърди се, че съдът определил правната квалификация и разпределил доказателствената тежест, без да извърши необходимите правни действия за определяне приложимата правна норма въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства. Излага се становище, че в настоящия случай, въззивната инстанция следва да промени правната квалификация, определена от районния съд и даде на страните съответните указания.

В жалбата е направено подробно изложение на фактическата обстановка, като се твърди, че вследствие възникналото ПТП, са причинени вреди на собствения на въззивника автомобил, явяващи се причина за прекратяване регистрацията на 09.07.2018г. Пояснява се, че в наказателното производство била извършена съдебно-оценъчна експертиза, вещото лице по която определило пазарната стойност на автомобила на 3 400 лева. В жалбата се посочва, че когато вредите са резултат от виновното деяние на дееца и са настъпили при и по повод изпълнение на възложена работа, отговорността е за този, който е възложил работата. Посочва се, че отговорността по чл. 49 от ЗЗД e за чужди виновни действия и се развиват подробни съображения, че съдът неправилно квалифицирал предявеният иск като такъв по чл. 50 от ЗЗД.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който да бъдат уважени исковите претенции.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В хода на въззивното производство, съдът е констатирал, че исковата молба е нередовна, оставил е без движение исковата молба и е дал указание на ищцовата страна да отстрани допуснатите нередовности, като изложи фактически обстоятелства и твърдения относно претенцията на ищцовото дружество да бъде ангажирана отговорността на ответното дружество „Заложна къща корект плюс 11“ ЕООД да заплати претендираното обезщетение за вреди, произтичащо от обстоятелството, че ответното дружество е собственик на вещта, от която се твърди, че произтича вредата.

В изпълнение на дадените указания – по делото е депозирана 2

Молба с вх. № 7909/07.06.2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в която се посочва, че ответното дружество в качеството си на собственик на лек автомобил Ауди А5 с рег. № 2371 НВ е предоставило управлението на собствения си автомобил на Н. В. Т., който нарушавайки правилата на движение, причинява вреди на автомобила, собственост на ищцовото дружество на стойност от 3 400 лева.

В съдебно заседание въззивното дружество чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде отменено първоинстанционното решение като неправилно.

По делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззвиаемата страна - ,,Заложна къща Корект Плюс 11“ ЕООД, чрез адв.

Христо Мничев- БАК, с който същата се оспорва изцяло. Въззиваемият намира, че решението е правилно и законосъобразно и не страда от посочените в жалбата пороци. Посочва се, че правилно съдът, въз основа на наведените в исковата молба твърдения е определил правната квалификация на главния иск - чл. 50 от ЗЗД. Отбелязва се, че в производството по делото, ищецът претендира ангажиране солидарната отговорност на въззиваемото дружество единствено защото е собственик на процесното МПС, с което Н. Т. виновно причинил ПТП. Подчертава се, че ищцовата страна не е възразила против дадената от съда с доклада по чл. 146 от ГПК, правна квалификация на иска и разпределената доказателствена тежест. Още повече, в депозираните писмени бележки, се излага становище за наличие предпоставките за реализиране отговорност по чл. 50 от ЗЗД. Посочва се, че не се излагат и твърдения за възложена работа от ,,Заложна къща Корект Плюс 11“ ЕООД на Н. Т., нито че последният изпълнява такава, когато е причинена вредата.

Навеждат се доводи във връзка с правната природа на иска по чл. 49 от ЗЗД.

Подчертава се, че собствеността върху вещта, с която е причинена вредата, се явява ирелевантен юридически факт за отговорността по чл. 49 от ЗЗД.

Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна.

Претендира се присъждане на сторените по делото пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.

С отговора на въззивната жалба не се отправят искания за 3 събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

След изпълнение на указанията на съда за отстраняване нередовностите на исковата молба, ответната страна по въззивната жалба – „Заложна къща Корект плюс2011“ ЕООД със седалище гр. Бургас посочва, че по съществото си това уточнение представлява изменение на претенцията, респективно – предявяване на нов иск, което е недопустимо на този етап на производството. Посочва се, че е налице твърдение за възлагане на работа на ответника Н. Т. от страна на ответното дружество, поради което и следва така направеното уточнение да не бъде приемано.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от „Онего“ ООД със седалище гр. Созопол против „Заложна къща корект плюс 11“ ЕООД, с който се претендира да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцовото дружество сума в размер от 3 400 лева, представляваща нанесени вреди от лек автомобил Ауди А5, собственост на ответното дружество, управляван от Н. В. Т. върху лек автомобил Пежо 307 с рег. № А 4627 КС, собственост на „Онего“ ООД, ведно със законната лихва върху сумата от 21.06.2018г. до окончателното изплащане. В исковата молба се посочва, че на 21.06.2018г. лек автомобил Ауди А5, собственост на ответното дружество, управляван от Н. В. Т. се е блъснал в паркирал лек автомобил Пежо 307, собственост на „Онего“ ООД.

Следва изрично да се отбележи, че в исковата молба се твърди, че произшествието е възникнало при управлението на лек автомобил Ауди А5 от страна на Н. В. Т.. Сочи се, че пътно-транспортното произшествие е възникнало вследствие на движение на автомобила с несъобразена скорост, вследствие на което автомобила се е завъртял на пътното платно и се е блъснал в автомобила, собственост на ищцовото дружество, който е бил паркиран. Обстоятелството, че лекия автомобил Ауди А5 е бил управляван от страна на Н. В. Т. е посочено и в петитума на исковата молба. Това обстоятелство се твърди и след като съдът е оставил без движение исковата молба. При това положение, настоящата инстанция намира, че предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД, а не както е приел първоинстанционния съд – чл. 50, ал. 1 от ЗЗД.

4

За да отхвърли така заявената претенция, Районен съд – Бургас е приел, че ищецът е основал своите претенции на основание разпоредбата на чл. 50, изр. първо от ЗЗД и предвид, че процесното пътно-транспортно произшествие е реализирано по вина на трето лице – Н. Т. е приел, че не са налице предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на „Заложна къща Корект плюс 11“ ЕООД за претърпяната от „Онего“ ООД щета, тъй като по делото не се твърди и не се установява собственият на ответното дружество лек автомобил да е имал технически повреди, способствали за настъпването на инцидента.

С оглед приетото в Тълкувателно решение № 2/2011г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му.

В този смисъл, следва да се приеме, че когато съдът се произнася по заявените в исковата факти, но ги е подвел под погрешно основание, не се касае до произнасяне по непредявен иск, а се касае за неправилно приложение на материалния закон, а в случаите когато съдът се е произнесъл по различни от заявените в исковата молба факти се касае за произнасяне по непредявен иск.

В конкретния случай – както бе посочено по-горе, първоинстанционният съд е подвел изложените в исковата молба факти под погрешно основание, но същевременно и се е произнесъл не по заявените в исковата молба факти – съдът не се е произнесъл по заявеното, че вредата е нанесена, вследствие на управлението на лекия автомобил от страна на Н. Т. с несъобразена скорост – тоест – не е изследвано дали поведението на водача е било в съответствие с изискванията на правилата за движение по пътищата, не е изследван механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие, налице ли е причинна връзка между поведението на водача и настъпилата вреда, а е посочил, че по делото не се установява лекия автомобил да е имал 5 технически повреди, способствали за настъпването на инцидента. Съдът в своето решение сам е посочил, че по делото не се твърди собственият на дружеството автомобил да е имал технически проблеми и същевременно отхвърля иска точно защото не са установени именно тези предпоставки – наличие на вещ, която да е причинила вреда. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че при постановяване на своето решение първоинстанционния съд е разгледал и се е произнесъл по различни от заявените в исковата молба факти, както и е дал грешна квалификация на заявените обстоятелства, на които се основава претенцията, а именно – приел е погрешно, че е заявена претенция с правно основание чл. 50 от ЗЗД, а не подвел твърденията на ищцовата страна под заявеното правно основание - чл.

49 от ЗЗД.

Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск и постановеното по него решение подлежи на обезсилване, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне на съда по предявения иск.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените от въззивното дружество разноски – сума в размер на 68 лева, представляваща заплатена за въззивното производство държавна такса.

Доказателства за други разноски от въззивното дружество не са представени в настоящото производство.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 48 от 11.01.2022г., постановено по гр. дело № 2197/2021г. по описа на Районен съд – Бургас.