Решение № 3817 от 24.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3817 гр. Варна, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20223110103920 по описа за 2022 година

За се произнесе взе предвид следното :

Производството по гражданско дело № 3920/2022 г. по описа на РС Варна, Х LII - ри състав е заведено във ВРС въз основа на депозирана през 2019 г. искова молба с правно основание на иска чл. 54 , ал.2 ЗКИР , като постановените по момента две Решения на РС Варна са били обезсилени от ОС Варна и делото е върнато за втори път на РС Варна за произнасяне по предявения иск съгласно чл. 270 , ал.3 ГПК.

Ищцата по делото С. А. Р., ЕГН **********, с адрес *** , чрез адвокат от АК Варна Д. П., със съдебен адрес : ***, е сезирала РС Варна с искова молба с регистрационен вх. № 96006/23.12.2019 г. По така предявената искова молба е било образувано гр.дело № 21001/2019 г. , производството по което е приключило пред РС Варна с Решение № 260624/23.02.2021 г., постановено от LI -ви състав. Срещу така постановеното Решение е била депозирана въззивна жалба от ищцата чрез процесуалния й представител и образувано въззивно гр.дело № 900/2021г. по описа на Окръжен съд Варна .С Решение № 150/07.02.2022 г. постановено от ОС Варна , IV-ти състав по в.гр.д. № 900/2021г. по описа на ОС Варна първоинстанционото решение е било обезсилено и делото върнато за разглеждане от друг състав на същия съд , за продължаване на съдопроизводствените действия по конституиране на надлежен ответник , съобразно мотивната част на въззивния акт .

На 29.03.2022 г. във ВРС производството по гр.д. №21001/2019 г. е било заведено под нов деловоден номер гр.д. № 3920/2022 г. Производството по гр.дело № 3920/2022 г. е приключило пред първинстанционния съд с Решение № 3607/22.11.2022 г. на РС Варна, 1

ХХХ - ти състав , като за втори път искът на ищцата е бил отхвърлен от първоинстационния РС Варна. Срещу Решението на ВРС от 22.11.2022 г. ищцата е депозирала въззивна жалба, като е било образувано въззивно гр.дело № 252/2023 г. по описа на ОС Варна , приключило с Решение № 393 /29.03.2023 г. на ОС Варна, I - ви състав, с което първоинстанционното решение е било обезсилено поради произнасянето на ВРС по непредявен иск ( с уточнен във виззивното производство петитум ) и делото е върнато на ВРС за ново разглеждане от същия състав на ВРС на действително предявения иск с правно осн. чл. 54, ал.2 ЗКИР . След отвод на съдията докладчик и титуляр на ХХХ - ти състав при РС Варна, производството по исковата молба на ищцата С. Р. / искова молба предявена във ВРС с първоначален регистрационен вх. № 96006/23.12.2019 г/ е заведено на 29.03.2023 г. под същия номер на гр. дело - гр.д. № 3920/2022 г. по описа на РС Варна и разпределено на нов съдия докладчик .

СЪДЪТ, с Определение № 11461 / 25.09.2023 г. съгласно нормите на чл.140 и сл.ГПК, при насрочване на производството по делото за разглеждане за трети път в открито съдебно заседание, е допълнил вече изготвения по делото от 03.09.2022 г. проект за доклад с уточнението, че ищцата С. Р. е сезирала РС Варна още при завеждането на исковата молба на 23.12.2019 г. с иска с правно осн. чл. 54, ал. 2 ЗКИР против ответника Държавата чрез Министерство на земеделието, храните и горите с искането да бъде установено, че ищцата е собственик на реална част от поземлен имот с ид. № *** от 2800 кв.м. /така както е индивидуализирана с площ и граници в уточняващата молба от 21.02.2023г. и на сочените придобивни основания, депозирана пред ВОС находяща се на л. 17 - ти от в.гр.№ 252/2023г. по описа на ВОС / която реална част поради грешка в КК от 2008 г. не е отразена като самостоятелен имот и неправилно е включена като част от съседния собствен на ответника ПИ № ***** по КК КР на гр.Варна, като не се иска установяване на собственост към минал момент /одобряване на КК от 2008 г./ а се иска, установяване на правото на собственост върху грешно заснетата в КК част от имота към момента на предявяване на иска и към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество.

(Въведеното, макар и пред въззивния съд, уточнение петитума на исковата молба е било съобразено напълно с дадените до съдилищата задължителни указания по приложение на чл. 54, ал. 2 ЗКИР обективирани в Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, докладчик съдиите Маргарита Соколова и Теодора Гроздева /указания, които и ОС Варна е цитирал в Решение № 393/29.03.2023 г.).

Отправеното до съда искане , по което ВРС дължи произнасяне, е да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между ищцата и ответната страна, че ищцата Р. е собственик на имот с проекто номер *** по КК на гр.Варна, с площ от 2800 кв. м , при граници : ПИ №, № *** - улица, *** , *** и ПИ № ***, представляващ реална част от ПИ № *** по КК на гр.Варна с площ от 2800 кв. м , при граници на частта : ПИ с №, № ***, *** , *** и останалата част от ПИ № *** по наследствено правоприемство от А. С. И. , а от него по силата на саморъчно завещание , направено в негова полза от П. А. Ш. , а от завещателя по силата на договор за покупко - 2 продажба , обективиран в нотариален акт № *** , рег. № *** , дело № *** година , който поради грешка в КК от 2008 г. не е отразен като самостоятелен имот и неправилно е включен като част от съседния собствен на ответника ПИ *** по КК на гр.Варна , на осн. чл.

54 , ал.2 ЗКИР.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 27.10.2023 г. ищцата , представлявана от адв.Д.П. от АК Варна, моли съда да уважи предявения иск и в полза на ищцата да бъдат присъдени сторените по делото разноски за всички инстанции, съобразно приложените списъци при няколкократното разглеждане на делото на първата и втората инстанция. Адв. П. счита, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че към момента на завеждане на делото ищцата е собственик на процесния имот с проектен идентификатор ***, с площ от 2800 кв.м. Правните си доводи за основателност и доказаност на иска адвокат П. е развил в депозираната по делото писмена защита, представена в рамките на определения от съда срок .

По така предявения от ищцата иск, видно и от протокола от проведеното открито съдебно заседание от 27.10.2023 г., ответникът редовно уведомен, не е изпратил представител , не е изразил и писмено становище .

СЪДЪТ, след запознаване с материалите по делото ,становищата на страните, събраните по делото доказателства , въз основа на приложимия закон, съгласно нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и изяснено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното :

Ищцата С. Р., още от депозирането на исковата си молба във ВРС на 23 декември 2019 г. е твърдяла, че е собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр.Варна, местност „***“, а именно : реална част с площ от 2800 кв. м от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД - 18 - 92/ 14.10.2008 г. на ИД на АГКК Варна, целият с площ от 14390 кв.м , вид територия : горска, начин на трайно ползване : иглолистна гора , стар номер : 531552 , при съседи на реалната част: ПИ с идентификатори №, № *** ; *** ; *** и останалата част на ПИ ***. Тази реална част е посочила в исковата си молба ищцата, че е маркирана в зелен цвят на приложената скица проект № 15- 915820 - 07.12.2018 г.

Правото си на собственост върху реалната част с площ от 2800 кв. м , твърди ищцата че е придобила по силата на наследствено правоприемство, по следния начин :

С.Р. сочи, че е единствен наследник по закон на А. С. И., бивш жител на гр.Варна, починал на *** г. и негова дъщеря .

С Договор за продажба , сключен на 14.08.*** г. с нотариален акт № *** , рег.№ *** , дело № *** лицето П. А. Ш. придобил правото на собственост върху имот с площ от 6,3 дка , от които 3 дка лозе и 3,3 дка хавра в землището на гр.Варна, местност „ *** „ .

Със Завещание от 12.09.1957 г. П. Ш. завещал на А. С. И. описания в нотариалния акт недвижим имот , като до смъртта си не бил го отчуждавал.

П. Ш. починал през 1959 год. и след смъртта му А. И. станал собственик на имота по 3 наследство чрез завещание .

След 1959 г. наследодателят установил фактическа власт върху целия имот .

През 1963 г. наследодателят Ал. И. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост не за целия имот , придобит по завещание , а само за 3,5 дка от него , съгласно нотариален акт ***, т. *, дело № *г. на нотариус при Варненския районен съд.

В исковата си молба / л.4 -ти от гр.д. № 21001/2019 на ВРС/ ищцата изрично е посочила, че за останалата част с площ от 2.8 дка наследодателят Ал.И. не се бил снабдил с КНА за собственост, въпреки , че и тази част била придобита от него по наследство - чрез завещание.

Частта с площ от 2.8 дка, подчертава ищцата в исковата си молба, че представлява реална част от ПИ *** , целият с площ от 14 390 кв.м по действащата КК и КР .

Твърди се от С.Р. по същество, че при изготвянето на КК и КР , одобрени със Заповед № РД 18 - 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК е допусната съществена грешка и непълнота по отношение на имота на ищцата .

Имотът на ищцата с площ от 2800 кв.м не бил нанесен в кадастралната карта като самостоятелен обект, а нанесен като част от ПИ с идентификатор № *** .

ПИ с ид. № *** , целият с площ 14 390 кв.м по действащата кадастрална карта и регистри, бил записан като собственост на *** .

Посочено е още в исковата молба, че на основание подадено Заявление вх. № 01 184218 - 22.05.2018 г. от ищцата С. А. Р. , със Заповед № 18 - 11247 /28.12.2018 г. на Началник СГКК Варна било одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за ПИ с ид. № *** ,със същата Заповед бил нанесен нов обект с идентификатор № **** с площ от 2800 кв. м и променена границата на ПИ с ид. № ***, като площта на ПИ с ид. № **** била променена от 14390 кв.м на 11590 кв. м .

Заповед № 18 -11247 –28.12.2018 г. на Началник СГКК Варна била обжалвана от Министъра на земеделието, храните и горите пред Административен съд Варна, като след постъпване на Жалбата във ВнАдмС , Началникът на СГКК Варна отменил издадения административен акт, приемайки че е налице спор за материално право.

При тези изложени в сезиращата съда искова молба ищцата е обосновала правния си интерес от търсената искова защита и предмета на спора, направила и доказателствени и искания и обективирала и искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В депозирания по чл.131 ГПК отговор на искова молба / л. 70 - 71 от гр.д.№ 21001/19 / първоначално посочения /след двукратно уточнение / от ищцата ответник - Регионална дирекция по горите Варна- чрез юрисконсулт Ал.Г. е изразил становище за допустимост на иска. В отговора на искова молба РДГ Варна също е потвърдила факта, че след започната административна процедура по заявление № 01 - 184218/22.05.2018г. на С. А. Р. за изменение на КККР на землището на гр.Варна , относно промяна на границите на поземлен имот с ид.№ *** , м-ст „*** „, частна държавна собственост, с цел отразяване в граници на имот частна собственост, съгласно нотариален акт от 1963 г. РДГ Варна възразила , като 4 изложила следните мотиви :1.ПИ с ид. № *** с площ 14390 кв. м , собственост на *** /стопанисван от *** представлявал горска територия , частна държавна собственост, попадащ в отдел 160, подотдели „п1“ и „х1“, вид гора - „иглолистна „ и „ нискостъблени „, функционална група „ технически проект борба с ерозията „ съгласно горскостопанския план /ГСП/ от 2017 г. на Т*** . 2.ПИ с ид. № *** бил некоректно отразен в КККР на землището на гр.Варна като публична държавна собственост. 3. В преписката, образувана пред АГКК липсвал документ, удостоверяващ възстановено право на собственост върху 2800 кв. м - Решение на ОСЗ Варна или съдебно решение.4 .В приложената скица - проект за ПИ *** с площ 2800 кв. м , собственост на наследниците на А. С. И., имотът неправилно бил отразен с трайно предназначение „ урбанизирана територия „ с начин на трайно ползване „ ниско застрояване „. 5.ПИ с проектен номер *** следвало да бъде с трайно предназначение „ горска територия „и „ иглолистна гора „ .