Решение № 838 от 06.06.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 838 гр. Плевен, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20224430100430 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искове с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ вр. вр. чл.200 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от К.П.К., чрез адв. В.Ц. И., САК, съдебен адрес и адрес за връчване на съобщения: гр. **** против „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от М.К.Г., в която се твърди следното : на 09.11.2015г. между „***“ ЕООД, ЕИК *** (наричано по- нататък ,Дружеството“, „Продавач“ или „Ищец“)и „***“ ЕООД, ЕИК *** (наричано по-нататък „***“, „Купувач“ или „Ответник“) е сключен договор за покупко-продажба на сушилен комплекс „АФС 400“, сериен № 400-27 (наричан по-нататък „Договор“) (Доказателство № 2). В чл. 3.1. от Договора страните са уговорили, че покупната цена на оборудването е в размер на 15 000 лева. В изпълнение на чл.6 от Договора, на 08.02.2016 г. между страните е подписан приемо-предавателен протокол, с който е удостоверено предаването на оборудването, предмет на Договора.

На 26.01.2016 г. е извършено частично плащане на дължимата от Купувача цена в размер на 9 600 лева, за което от Ответника е издадена фактура № 2000000029.

На 23.03.2016 год. в опит да получи доброволно плащане на остатъка от сумата по 1

Договора, Дружеството е изпратило до Ответника нотариална покана, с която му е предоставило 7-дневен срок за заплащане на сумата в размер на 5 400 лева, представляваща неизпълнената част от задължението на „***“ по сключения договор за покупко-продажба.

Поканата е получена от Ответника на 28.03.2016год., видно от извършеното нотариално удостоверяване на това обстоятелство.

Въпреки отправената покана обаче, към датата на подаване на настоящата искова молба, Ответникът не е изпълнил едно от основните си задължения по Договора и не е заплатил на Ищеца остатъка от дължимата по същия сума.

Твърди се, че в случая е налице неточно изпълнение на задължението на Купувача, изразяващо се в забава да заплати на Продавача остатъка от дължимата продажна цена по Договора. Осъществили са се всички елементи от фактическия състав на забавата, а именно:

- задължението на Купувача е изискуемо : страните не са уговорили срок за заплащане на цената, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.69 ал.1 от ЗЗД, според която ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага, което означава, че задължението на Купувача е станало изискуемо от момента на възникването му, а именно - на 09.11.2015 г. с подписването на Договора между страните; - продавачът е поканил Купувача да изпълни задължението си и му е предоставил подходящ срок за това : съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД „Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора“. Продавачът е изпратил до Купувача нотариална покана, която изрично и недвусмислено изразява волята му за изпълнение на дължимата престация и с която е предоставил 7-дневен срок за това; - купувачът не е изпълнил задължението си в предоставения от продавача срок. Нотариалната покана е получена от Ответника на 28.03.2016 г., а срокът за изпълнение, предоставен от Продавача, е изтекъл на 04.04.2020 г. Нито в този срок, нито към настоящия момент е получено плащане от страна на ***“ на остатъка от дължимата по Договора цена;- забавата се дължи на причина, за която Купувачът отговаря. По аргумент от чл. 81, ал. 1 от ЗЗД вината на длъжника се предполага.

Заявява се, че на основание чл.79 ал.1 вр. чл.86 от ЗЗД, ищецът има право да получи изпълнение по Договора, изразяващо се в заплащане на 5400 лв., представляващи остатъка от уговорената и дължима продажна цена, както и обезщетение за забавата в размер на 2 514.13лв., представляващи законната лихва върху главницата за периода от 04.04.2016 г. до датата на подаване на исковата молба.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди „***“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 5 400лева, представляваща остатъка от уговорената между страните продажна цена по сключения между тях договор за покупкопродажба, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.04.2016 г. до датата на предявяване на настоящата искова претенция - 2 514.13лв., както и законната лихва от датата на подаване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноски.

2

В срок е депозиран писмен отговор от ответното дружество, чрез чрез адв.П.А. от АКПлевен, съдебен адрес за призоваване, връчване на книжа и съобщения: град ***, адв.П.А., с който исковете изцяло се оспорват и се твърди следното :

Не се оспорва факта, че с ищцовото дружество е сключен Договор за покупко-продажба от 09.11.2015г. на нов сушилен комплекс „АФС 400”, сериен № 400-27 /наричан по-долу в отговора накратко „Договора”/.

Оспорва се твърдението на ищеца, че се дължи претендираната с главния иск сума, представляваща остатък от уговорената продажна цена на вещта, предмет на Договора.

Твърди се, че от страна на ищеца е налице пълно неизпълнение на задължението му за продажба на договорената вещ, тъй като предаденият сушилен комплекс бил напълно негоден за обичайното му предназначение.

Пълното неизпълнение на задължението на ищеца по Договора е предпоставка за разваляне на Договора, за чието разваляне се прави изявление по-долу в отговора, тъй като ищецът е неизправна страна по него, като в тази връзка се твърди, че не се е породило корелативно задължение за заплащане остатъка от продажната цена.

Твърди се, че на 09.11.2015г. с ищеца подписали Договора, като неразделна част от същия са Приложение №1, представляващо техническа спесификация на съоръжението;

Приложение №2, представляващо приемо-предавателен протокол, и издадената от ищеца Декларация за съответствие на сушилния комплекс, според която продадената вещ отговаря на Директива 98/37/ЕС за безопасност на машините, Директива 2006/42/ЕС за безопасност на машините, Директива 2006/95/ЕС за съоръжения за ниско напрежение, Директива 2004/108/ЕС за електромагнитна съвместимост, Директива 97/23/ЕС за съоръжения под налягане. Сушилният комплекс, предмет на Договора, представлява машина /съоръжение/ за сушене на раздробена дървена суровина. На 25.01.2016г. платили авансово сумата от 9 600.00 лева, като с ищеца постигнали устна договорка остатъкът от продажната цена да заплатят след пускане в експлоатация на сушилния комплекс и установяване на пригодността му за работа. За извършеното авансово плащане ищецът издал фактура №2000000029/ 26.01.2016г. Договорената вещ била предадена на 08.02.2016г., за което подписали с ищеца двустранен приемо-предавателен протокол. В деня на предаване на машината управителят на ищцовото дружество К.К. сглобил основните елементи от същата, като указал да завършат сглобяването на същата в електрическата й част. След сглобяването на машината, тъй като ищецът не изпратил свой представител, служителите на ответника В.У. и И. И. пуснали машината да работи, при което се установило, че същата не произвежда необходимото количество суровина, съгласно предоставената от ищеца техническата спесификация, недоизсушава дървената суровина и се самозапалва.

Уведомили ищеца за горните недостатъци и настояли неколкократно да им върне авансово платената част от цената, респ. да си вземе сушилния комплекс обратно, но без успех.

Вследствие на водените разговори, с приемо-предавателен протокол от 07.03.2016г., предали на ищеца горивната камера с искрогасителите, с оглед привеждане на същите в състояние годно за нормалната експлоатация на сушилния комплекс, като ищецът се задължил да ги 3 върне технически изправни до 13.03.2016г. Около седмица след това, с ищеца, чрез неговия управител К.К., направили съвместно пускане в експлоатация на сушилния комплекс, но само за 1 час работа машината се задръстила, запалила се и К.К. станал свидетел на пълната негодност на доставения сушилен комплекс да работи съобразно обичайното му предназначение. Ищцовото дружество отказало да вземе обратно предадената вещ, напълно негодна за извършване на дейността по обичайното й предназначение, и да възстанови платения аванс от продажната цена, което наложило да бъде образувано производство по реда на чл.207 и сл. от ГПК за обезпечаване на доказателства. По така образуваното гр.д.

№5481/2016г. по описа на Районен съд-Плевен било установено, че продаденият от ищеца сушилен комплекс е технически негоден и не е възможна експлоатация на машината в състоянието, в което се намира, докато не се изпълнят изискванията в писмо изх.№ 31600030538/29.08.2016г. на РД „Надзор на пазара”-гр.Плевен. По същото дело било установено, че доставеният сушилен комплекс не е ново производство, като основният елемент от комплекса - вентилаторната турбина, е произведена през 1975г.

Въз основа на сигнал от ответната страна до ОДМВР-Плевен било образувано наказателно производство срещу управителя на ищцовото дружество К.К., за извършено престъпление по чл.232, ал.2, б.”б” вр. с ал.1 от НК, по което с присъда по НОХД № 3418/2017г. на Районен съд-Плевен, същият бил признат за невинен, но въпреки това, приетите като доказателство в наказателното производство заключения на няколко единични и тройни съдебно-технически експертизи, установили по категоричен начин, че сушилният комплекс не отговаря на изискванията за техническа и пожарна безопасност.

Заявява се, че не се дължи на ищеца претендираната с главния иск сума, представляваща остатък от уговорената продажна цена на вещта, предмет на договора. Ищецът е продал сушилния комплекс с недостатъци, довели до пълна негодност на вещта, поради което е налице пълно неизпълнение на основното му задължение по Договора - да продаде вещта с договорените технически показатели, поради което с настоящия отговор се заявява, че на основание чл.87 ал.2 от ЗЗД се разваля Договор за покупко-продажба от 09.11.2015г. на сушилен комплекс „АФС 400”, сериен № 400-27.

Посочва се, че от събраните доказателства в производството по чл.207 и сл. от ГПК по гр.д. №5481/2016г. по описа на Районен съд-Плевен и тези в производството по НОХД № 3418/2017г. на Районен съд-Плевен, се установило, че предаденият на 08.02.2016г. сушилен комплекс не отговаря на Директива 98/37/ЕС за безопасност на машините, Директива 2006/42/ЕС за безопасност на машините, Директива 2006/95/ЕС за съоръжения за ниско напрежение, Директива 2004/108/ЕС за електромагнитна съвместимост, Директива 97/23/ЕС за съоръжения под налягане. Същият попада в обхвата на Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините /НСИОСМ, обн. ДВ бр.61/2008г., изм. бр.50/2014г./, като след проверка от страна на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор било установено, че машината не отговаря на изискванията на НСИОСМ и Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/, видно от писмо изх.№ 04-02127-/1/ от 25.08.2016г. на ДАМТН, което се прилага като доказателство.

4

Заявява се, че ищецът е продал напълно негодна вещ, поради което е налице неизпълнение от негова страна. Доставката на напълно негодна вещ представлява пълно неизпълнение на задължението на ищеца-продавач по Договора, поради което за ответника не се поражда корелативно задължение за заплащане остатъка от продажната цена.

В о.с.з. ищецът се представлява от адв.В.И. от САК, който поддържа иска и представя писмена защита по делото.

Ответното дружество се представлява от М.Георгиева – управител и от адв.П.А. от ПлАК, който оспорва иска и навежда подробни доводи в представена по делото писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна: