Решение № 588 от 03.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. Благоевград, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20231200500990 по описа за 2023 година

Образувано е по жалба с вх.№13955/01.09.2023г., подадена от Б. Д., с адрес: гр.**, против Разпореждане от 30.08.2023г. на ЧСИ А.Ц. по изп.д.

№509/15г. по описа на съдебния изпълнител, с което е постановен отказ за прекратявяне на производството по изп. дело № 20157010400509.

В жалбата си излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното действие на съдебния изпълнител, като твърди, че в периода м.

31.07.2019г. – м. 12.2021 г. не се били предприети действия по изпълнението от страната на взискателя, поради което е настъпила перемпция.

Моли атакуваното разпореждане на ЧСИ да бъде отменено.

По делото е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата, в който оспорва същата, като счита за неоснователна. Оспорва да са налице предпоставките за настъпването на перемпция.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК са депозирани мотиви по жалбата от ЧСИ, в които поддържа, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция, като твърди, че в хода на изпълнението са били извършвани непрекъснато действия.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и становищата по нея и 1 като обсъди материалите по делото, включително и съдържащите се в преписката по изпълнителното производство, намира за установено средното от фактическа и правна страна.

Жалбата предмет на разглеждане в настоящото производство се явява процесуално допустима, депозирана в установения срок за това и от лице, разполагащо с правен интерес от обжалване, като атакуваното действие на съдебния изпълнител попада сред изрично изброените подлежащи на съдебен контрол в нормата на чл. 435 ГПК.

Разгледана по същество жалбата се явява и неоснователна по следните съображения:

Видно от преписката по приложеното изпълнително дело, била е депозирана молба от длъжника от 11.08.2023г., в която е заявил искане за прекратяване на производството по принудително изпълнение, на основание разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С разпореждане от 30.08.2023г. на ЧСИ Ц. е оставено без уважение искането на длъжника от Б. Д. за прекратяване на производството на заявеното от него основание.

Видно от приложената преписка по изп. дело № 20157010400509 по описа на ЧСИ Ц. е, че са налични молби, с които взискателят „Българска банка за развитие“ АД е поискала извършване на изпълнителни действия, сред които:

Молба от 16.05.2019 г. за налагане на запори върху банковите сметки на длъжниците „БУЛИНТРА“ АД и Б. Д., за налагане на запори върху МПС-та, притежавани от длъжниците, за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, вземания по граждански договори и други вземания на длъжника Б. Д., за налагане на запор върху притежаваните от длъжника Б. Д.

12 дружествени дяла от капитала на „Смарт Пауър Системс“ ООД и др.;

Молба от 30.07.2019 г. за налагане на запор върху притежаваните от длъжника Б. Д. поименни акции, част от капитала на „БУЛИНТРА“ АД;

Молба, депозирана на 03.06.2020г. за налагане на запори върху банковите сметки на длъжниците „БУЛИНТРА“ АД и Б. Д., за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, вземания по граждански договори и други вземания на длъжника Б. Д., за налагане на възбрани върху притежаваното от длъжниците недвижимо имущество, за налагане на запор 2 върху притежаваните от длъжниците акции и дялове, за налагане на запори върху МПС-та, притежавани от длъжниците и др.;

Молба, депозирана на 02.12.2021г. за налагане на запори върху банковите сметки на длъжниците и за налагане на възбрани върху притежаваното от длъжниците недвижимо имущество;

Молба, депозирана на 10.08.2022 г. за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника „БУЛИНТРА“ АД в „Обединена българска банка" АД, за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника Б. Д. в „Българо-Американска кредитна банка" АД, за налагане на възбрана върху идеални части от недвижими имоти, собственост на длъжника Б. Д., находящи се в с. Ч., за налагане на запор върху банкови сметки на длъжниците.

При така възприетата фактическа обстановка съдът приема за установено, че съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар.

„перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато 3 установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство да отправя искане до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, ще води до неговото прекратяване.

В настоящия случай не се установява поддържаното от жалбоподателя основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК - поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Следва да се отбележи, че в процесната хипотеза, взискателят е поискал с молбата си за образуване на изпълнително производство от 07.08.2005 г. от частния съдебен изпълнител да извърши изпълнителни действия да направи пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението. Срокът от две години, в който бездействието на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се брои от датата на подаване на молбата, с която този субект е поискал от съдебния изпълнител да извърши определено изпълнително действие, което правило важи и в случаите, в които взискателят е направил искане, но съдебният изпълнител бездейства, както и когато действието не се извършва, тъй като взискателят не е внесъл дължимите авансово разноски за осъществяване на посоченото от него действие по изпълнение.

Следователно в случая двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в който взискателят е трябвало да поиска осъществяване на ново изпълнително действие започва да тече от 30.07.2019г., когато е направено искане за налагане на запор върху притежаваните от длъжника Б. Д. поименни акции, част от капитала на „БУЛИНТРА“ АД. Този двугодишен срок изтича на 4

30.07.2021г. Същевременно, обаче от материалите по изпълнителното дело се установява, че преди да изтече този срок взискателят е отправил ново искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия. На 03.06.2020г. от взискателя „Българска банка за развитие“ АД е подадена молба до частния съдебен изпълнител, с която е направено искане да за налагане на запори върху банковите сметки на длъжниците „БУЛИНТРА“ АД и Б. Д., за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, вземания по граждански договори и други вземания на длъжника Б. Д., за налагане на възбрани върху притежаваното от длъжниците недвижимо имущество, за налагане на запор върху притежаваните от длъжниците акции и дялове, за налагане на запори върху МПС-та, притежавани от длъжниците и др., тази молба се съдържа по делото и няма данни да са давани указания от ЧСИ по същата. Следващата молба е депозирана на 02.12.2021г. за налагане на запори върху банковите сметки на длъжниците и за налагане на възбрани върху притежаваното от длъжниците недвижимо имущество и молба, депозирана на 10.08.2022 г. за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника „БУЛИНТРА“ АД в „Обединена българска банка" АД, за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника Б. Д. в „Българо-Американска кредитна банка" АД, за налагане на възбрана върху идеални части от недвижими имоти, собственост на длъжника Б. Д., находящи се в с. Ч., за налагане на запор върху банкови сметки на длъжниците.

С оглед на това следва да се заключи, че взискателят по процесното изпълнително дело е проявявал постоянна активност в хода му, като е искал от съдебния изпълнител да извършва нови действия по изпълнението, което е ставало редовно и винаги преди да е изтекъл двугодишният срок, който е предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което и не са осъществени тези факти, при които в цитираната правна норма е предвидено, че изпълнителното производство ще се прекратява по силата на закона. Това означава, че не са налице твърдените от длъжника основания за прекратяване на, поради което и обжалваният акт на съдебния изпълнител, с който е отказал да прекрати принудителното изпълнение е законосъобразен и подадената жалба трябва да се остави без уважение. Изпълнителните действия продължават и понастоящем.

При това положение жалбата се явява неоснователна, като следва да бъде оставена без уважение.

5

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалба с вх.

№13955/01.09.2023г., подадена от Б. Д., с адрес: гр.**, против Разпореждане от 30.08.2023г. на ЧСИ А.Ц. по изп.д.№509/15г. по описа на съдебния изпълнител, с което е постановен отказ за прекратявяне на производството по изп. дело № 20157010400509.

Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6