Решение № 458 от 01.08.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. Враца, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Цв. И. при участието на секретаря Анита Людм. Петрова като разгледа докладваното от Иван Цв. И. Гражданско дело №

20211420103215 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК 030269049, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68 срещу М. Й. И. с ЕГН ********** и адрес гр. ****, ж.к. „***“, бл.**, вх***, ет. **, ап. **.

В същата се твърди, че по силата на пакетна застраховка „Дом“, застрахователна полица № *********, ищецът се задължил да покрие евентуални имуществени вреди до размера на застрахователната сума на жилище с адрес гр. ****, ж.к. „***“, бл. **, вх. ***, ет.

**, ап. **, собственост на П. Т. В. и Т. Н. Р., за срок от 12 месеца, считано от 31.08.2019 г.

На 27.05.2020 г. в застрахования апартамент настъпило застрахователно събитиенаводнение, като причина за събитието била авария в канализационната тръба в апартамент с адрес гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. **, собственост на ответницата М.И.. По заведената във връзка с настъпилите имуществени вреди щета № ***** ищцовото дружество изплатило на П. Т. В. сумата застрахователно обезщетение в размер на 522,31 лева с платежно нареждане № ***** от 15.06.2020 г. Поддържа се, че ищецът има регресно вземане срещу ответницата за причинените от последната на П. Т. В. и Т. Н. Р. имуществени вреди, за които е изплатено горепосоченото обезщетение.

Искането към съда е да признае за установено (съгласно уточнителна молба с вх. № 6321/23.09.2021 г. на Врачански районен съд) спрямо ответницата, че дължи на ищеца 1 сумата 522,31 лева-главница, представляваща изплатено на трето лице обезщетение по щета № ****, заведена пред „Дженерали Застраховане“ АД по пакетна застраховка „Дом“, за която е сключена застрахователна полица № ******, във връзка с настъпилите имуществени вреди на жилище с адрес гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх. **, ет.* *, ап. ***, собственост на П.

Т. В. и Т. Н.Р., сумата 15,00 лева-ликвидационни разноски по щетата и сумата 44,48 левамораторна лихва за периода от 24.07.2020 г. до 17.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.05.2021 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 162 от 01.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2069/2021 г. на Врачанския районен съд. Претендират се разноските по делото.

Предявеният иск е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ), във връзка с чл. 50 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата М. Й. И. е подала писмен отговор, с който е оспорила исковете като неоснователни по следните съображения: липсват доказателства за твърденията на ищеца, че ответницата е собственик на жилище с адрес гр. ****, ж.к. „***“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. ***; посочената в исковата молба като аварирала тръба е част от главна линия на водопроводна инсталация в сграда-етажна собственост и следователно същата представлява обща част на сградата, поради което ответницата не е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове; недоказани са и твърденията на ищеца, че на посочените в исковата молба дата, място и начин е настъпило твърдяното застрахователно събитие-авария на канализационна тръба; претендираните имуществени вреди са в завишен и несъответстващ на действителната пазарна стойност размер.

Ответницата също претендира сторените деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

По делото е представена застрахователна полица № ********, от която е видно, че е сключен договор за имуществена застраховка „Дом“ с покритие „супер“ за периода от 31.08.2019 г. до 30.08.2020 г. между П. Т. В. и „Дженерали застраховане“ АД за недвижим имот с адрес гр. ****, ж.к. „***“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. ***. Застрахователното покритие на този договор, съобразно общите условия, обхваща рискове от изтичане на вода и пара, включително от инсталации-водопроводни, канализационни, отоплителни и др. – т. 2.1 от клауза Б5.

Видно от нотариален акт № 161, т. 1, рег. № 1788, дело 83/2014 г. на нотариус Светла Бошнакова с рег. № 482 в Нотариалната камара, по силата но договор за покупко-продажба П. Т. В. и Т. Н. Р. са придобили собствеността върху недвижим имот с адрес гр. ****, ж.к.

„*****“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. **.

Установява се от договор за продажба, сключен по реда на Наредбата за продажба на държавни недвижими имоти и надлежно вписан в Служба по вписванията гр. Враца (л. 83), че ответницата М.И. е собственик на недвижим имот с адрес гр. Враца, ж.к. „Младост“, бл.

3, вх. Б, ет. 7, ап. 51.

2

Представени по делото са констативен протокол, подписан от В. М. Б., Т. Д. И. и В. С.

П. (л. 27) и констативен протокол за оглед, подписан от П. Т. В. и Д. Ц. П (л. 28) за настъпило застрахователно събитие по процесната застрахователна полица на 29.05.2020 г., които са своевременно оспорени от ответницата в частта относно причината за настъпване на щетите.

С платежно нареждане № ***** от 15.06.2020 г. ищцовото дружество е заплатило на П. Т. В. застрахователно обезщетение по посочената в исковата молба щета в размер на 522,31 лева.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. Т. В.съсобственик на увредения апартамент, Т. Д. И., В. М. Б. и Х. С. П..

Свидетелката П.В. дава показания, че живее в имота на адрес гр. ****, ж.к. „***“, бл.

**, вх. **, ет. **, ап. **, за който е сключена посочената в исковата молба застрахователна полица. Посочва, че е в добри отношения с ответницата М.И., но има впечатлението, че тя и нейното семейство не спазват правилата на етажната собственост. Свидетелката и мъжът й се прибрали вкъщи късно вечерта и открили, че има падане на мазилката в кухнята, а след два дни се напълнил с вода и шкафа в кухнята, всичко това вследствие на теч на вода от тавана на апаратамента на свидетелката. Същият ден мъжът на последната се качил в апартамента на ответницата и сложил една тапа, така че водата да не се стича надолу към съседните апартаменти. В банята на апартамента на свидетелката също имало теч от тавана, който не е изчезнал и към настоящия момент. Причините за теча могат да са много, например от повредения покрив на блока, но според свидетелката най-вероятно са от съседката над тях.

Свидетелката Т.И., живуща в ап. 45 на шестия етаж, дава показания, че познава свидетелката П.В., с която живеят на един и същи етаж, една срещу друга. Свидетелката И. влязла в апартамента на В. и видяла, че от влагата се било получило петно, което се разпространявало и разрушавало мазилката. И. не е влизала в апартамента на ответницата М.И. в деня на инцидента, но се подписала в констативния протокол, наред с други хора.

Наводнението не е причинено от еднократно явление (например проливен дължд), тъй като периодично се получават течове и именно поради това И. предполага, че съседите не са си оправили сифоните и от там се е получил течът. Пораженията от наводненията в апартамента на В. са видни и към момента. В миналото собствениците от етажната собственост събирали средства, за да бъде извършен ремонт на покрива в частта, която е повредена и със събраните средства се извършил някакъв ремонт на покрива, но дори след ремонта в апартамента на И. имало течове.

Свидетелката В.Б. дава показания, че не живее постоянно в бл. ** на ж.к. „**“ в гр.

***, като на етаж 4 в същия блок, който често посещава, не е имало течове. Подписала се е под констативния протокол в своя апартамент, без да ходи в апартамента на П.В., след като последната й се оплакала, че в апартамента й тече вода. Свидетелката не знае дали са правени ремонти в блока.

3

Свидетелят Х.П. дава показания, че живее в бл. *** на ж.к. „***“ в гр. **** почти от построяването на същия. За последно покривът на блока бил ремонтиран през 1983-1984 г., като тогава била сменена цялата хидроизолация. При случая, за който се води делото свидетелят, в качеството си на домоуправител, се свързал по телефона с ответницата М.И., която си била на село и я помолил да се прибере, защото е възможно в нейния апартамент да тече вода и да уврежда долните апартаменти. След като ответницата се прибрала, двамата със свидетеля отишли в нейния апартамент на последния етаж и забелязали, че и таванът на ответницата е наводнен, при което свидетелят казал на ответницата, че става дума за вода от друго място и че проблемът е от покрива. В апартамента на ответницата течовете били при мивката и от тавана, като продължавали надолу към други апартаменти. Други живущи в блока също са се оплаквали от течове в апартаментите си, дори в апартаменти на третия етаж.

Отчитайки възможната заентересованост на свидетелката П.В. по реда на чл. 172 от ГПК и обстоятелството, че показанията на свидетелката В.Б. не почиват на непосредствени и задълбочени впечатления, съдът дава вяра на показанията и на четиримата разпитани свидетели, като приема същите за обективни, последователни и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от заключението на която и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че на 27.05.2020 г. в имот гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх. **, ет. ***, ап. *** е настъпило застрахователно събитиенаводнение. Поради изтеклия около двегодишен период от време вещото лице не може да посочи какво е било състоянието на засегнатия апартамент, както и на апартамента над него (ап. 51) към датата на събитието. Част от посочените в констативния протокол щети са били налице и към момента на огледа от вещото лице, а именно в банята-намокрен и мухлясъл таван и намокрени стени, в коридора мужду банята и кухнята-частично намокрени таван и стени. Вещото лице подробно е посочило какви дейности и какви строителни материали са необходими за отстраняване на щетите, както и пазарната им цена – 522,13 лева. В ап. 51, собственост на ответницата, който се намира над засегнатия апартамент, на последния седми етаж на блока, също има следи от наводняване – в банята има окачен таван от гипсокартон, който се е изметнал и е пожълтял от намокряне, а в кухнята, на същото място като в ап. 47 (стената към банята и граничещата с нея повърхност), има следи от влага. В ап.

51 няма следи от извършени ремонтни работи. Инсталационният канал, в който минават общите тръби на блока е сух и в него няма следи от намокряне както в частта му в ап. 47, така и в частта му в ап. 51. Щетите в ап. 47 могат да се дължат на много и различни причини, включително спукана тръба в апартамента на ответницата, като точното им установяване не е възможно поради значителната давност във времето, но най-вероятната причина е теч от покрива на блока вследствие на дефектна изолация. Ако изобщо щетите са вследствие на спукана тръба, става дума за тръба за чиста вода, а не за канализационна тръба.

Съдът възприема заключението като компетентно и обективно изготвено и всестранно 4 отговарящо на поставените въпроси. Съдебно-техническата експертиза е оспорена от ищеца с искане за назначаване на повторна такава, като съдът прие, че с оглед изминалия значителен период от време и събраните гласни доказателства не са налице условията за това и с определение от 30.06.2022 г. отхвърли това искане като неоснователно.

Правото на застрахователя да встъпи в правата на застрахования срещу третото лице произтича от самия закон. Разпоредбата на чл. 410 от КЗ е общ състав, уреждащ встъпването на застрахователя в правата на удовлетвореното застраховано лице. Елементите на фактическия състав на суброгационното право на застрахователя са: имуществена застраховка; плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахованото увредено лице за увредената или погинала вещ; причиняване на застрахователното събитие от трето лице, което отговаря пред застрахователя по правилата на деликтната или договорна отговорност. С действията си третото лице трябва да е осъществило фактическия състав, който поражда гражданската му отговорност – деликт или неизпълнение на договорно задължение, от което следва задължението да обезщети вредите, причинени на застрахованото лице. Затова застрахователят, суброгирал се в правата на застрахования може да упражни регресния си иск както срещу прекия причинител на вредата – чл. 45 от ЗЗД, така и срещу възложителя на работата – чл. 49 от ЗЗД, или собственика на вещта – за неизпълнението на задължението си да приведе вещта в такова състояние, че да не причинява вреди на другиго или поради особеностите на самата вещ-чл. 50 от ЗЗД.