Определение № 702 от 16.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 702 гр. София, 16.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20258002103702 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 9582/28.07.2025г., подадена от С. Н. Т., чрез процесуалния представител адвокат Г. К.-А. от ВТАК, срещу решение № 319/20.06.2025г. по в. гр. д. № 264/2025г. на Великотърновския окръжен съд, в частта, с която като е отменено първоинстанционното решение № 65 от 24.01.2025г. по гр.д. № 697/2023г. на Горнооряховския окръжен съд, са уважени предявените от Г. Г. С., лично и като наследник по закон на първоначалния ищец Г. В. С. - починал на 20.02.2024г. в хода на производството, срещу касатора ревандикационни искове с правна квалификация чл. 108 ЗС за приемане за установено между страните, че ищцата е собственик по наследство на 1/6 идеална част от следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], [община], а именно:

1.УПИ [№], с площ 1980 кв.м. по регулационния и кадастрален план на [населено място], при граници на имота: улица, УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№] и УПИ [№] и 2.510/930 от УПИ [№] в квартал 16 (шестнадесет) по регулационния и кадастрален план на [населено място], целият с площ от 930 кв.м., с неуредени регулационни отношения, при граници на целия имот: УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№] и улица и ответницата е осъдена да предаде на ищцата владението върху процесните идеалните части от имотите като по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, е отменен констативен нотариален акт № 1000, том V, peг.

№ 9996, дело № 809/30.11.2021г. на нотариус К. Б., с рег. № 296 при НК на РБ, в частта относно: 1/6 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], а именно: УПИ [№], с площ 1980 кв.м., квартал 16 по регулационния и кадастрален план на [населено място], при граници на имота: улица, УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№] и УПИ [№], както и констативен нотариален акт № 149, том II, рег. № 3627, дело № 326/14.12.2021г. на нотариус Е. А., рег. № 776 при НК 1 на РБ, в частта относно: 1/6 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], а именно: 510/930 идеални части от УПИ [№], в квартал 16 по регулационния и кадастрален план на [населено място], целият с площ от 930 кв.м., с неуредени регулационни отношения, при граници на целия имот: УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№] и улица и са присъдени сторените по делото разноски.

В касационната жалба се поддържа, че въззивно решение, в обжалваната му част, е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковете за собственост бъдат отхвърлени със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди отново и изцяло всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, установените факти, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с предмета на спора с оглед нормите на чл. 235, ал. 2, чл. 236, ап. 2 и чл. 12 ГПК; По въпроса се поддържа, че приетото от въззивния съд, в обжалваното решение, противоречи на задължителната и казуалната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/04.01.2001г. по тълк.д. №1/2000г. на ВКС, ОСГК; ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ВКС, ОСГТК; решение №548/06.12.2010г. по гр.д. №1119/2009г. на ВКС, III г. о.; решение №388/17.10.2011г. по гр.д. №1975/2010г. на ВКС, IV г. о.; решение №34/22.02.2012г. по гр.д. № 652/2011г. на ВКС, II г. о.; решение №37/29.03.2012г. по гр.д.

№241/2011г. на ВКС, I г. о.; решение № 228/01.10.2014г. по гр.д. №1060/2014г. на ВКС, I г. о.; решение № 379/10.11.2015г. по гр.д. №2863/2015г. на ВКС, IV г. о.; решение № 113/18.05.2016г. по гр.д. №5961/2015г. на ВКС, III г. о.: решение № 218/03.11.2016г. по гр.д.

№2217/2016г. на ВКС, III г. о.; решение № 23/07.06.2017г. по гр.д. №2669/2016г. на ВКС, II г. о.; решение № 214/15.03.2017г. по гр.д. №112/2016г. на ВКС, IV г. о.; решение № 251/06.03.2018г. по гр.д. № 593/2017г. на ВКС, II т. о. и др. При обосноваване на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване се навеждат доводи, че въззивният съд не е взел предвид, че ищцата е следвало да установи всеки елемент от фактическия състав, правопораждащ правото й на собственост, както и факта, че ответницата по делото владее и ползва имота без правно основание, каквито доказателства не били ангажирани в процеса. Твърди се, че от показанията на свидетелите е установено, че владението на ответницата по иска и на нейните праводатели е било спокойно и явно, като всеки заинтересован е могъл да научи за това, при което били доказани и действията, с които владението е осъществявано, докато за установяване извършването на такива действия и осъществяване на фактическа власт върху имота от ищцата Г. С. и нейния баща доказателства не били ангажирани. Поддържа се, че въззивният съд не е взел предвид гласните доказателства, относими към осъществяваното от ответницата, от Г. Трънков и от техните праводатели непрекъснато, явно и необезпокоявано владение и дори напротив, приел въз основа на представени заверени копия от искова молба от 18.02.1974г. и молба от 07.09.1974г., че наследодателят на ответницата Г. Т. не само не оспорвал наличието на 2 съсобственост с наследодателя на ищцата, но и извънсъдебно признал правата на последния в съсобствеността. Посочено е, че въззивният съд не е съобразил отговорите от служба „Архив“ към ГОРС и ВТОС, че въпросното дело, което да е било образувано въз основа на исковата молба от 18.02.1974г. и молба от 07.09.1974г. не съществува в архива на съдилищата.

2.Кога настъпват вещноправните последици от придобивната давност - към момента на изявлението на собственика, че срокът на придобивната давност е изтекъл или с изтичането на срока; Касаторът твърди, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №4/17.12.2012г. по тълк.д. № 4/2012г. на ВКС, ОСГК; решение №184/03.08.2011г. по гр.д. №1051/2010г. на ВКС. II г. о. и решение №79/05.07.2019г. по гр.д. №3706/2018г. на ВКС, II г. о.

3.При позоваване на придобивна давност какви по своето естество действия превръщат държанието във владение; Поддържа се, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение №3/25.01.2016г. по гр.д. №3973/2015г. на ВКС, I г. о.; решение №32/08.02.2016г. по гр.д. №4591/2015г. на ВКС, I г. о.; решение № 73/03.08.2018г. по гр.д. №2244/2017г. на ВКС, I г. о.; решение № 60/07.06.2018г. по гр.д. №2420/2017г. на ВКС, I г. о. и др.

4.Налице ли е обективна невъзможност да се манифестира владението в случай, че собственик е неизвестен; Срещу кого трябва да бъдат насочени тези действия от наследник, за да придобие собствеността върху целия имот; Сочи се противоречие със съдебната практика, обективирана в ТР №1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. №1/2012г.; решение №262/29.11.2011г. по гр.д. №342/2011г. на ВКС, ІІ г. о.; определение №311/25.05.2015г. по гр.д. №1386/2015г. на ВКС, І г. о.; решение №174/02.12.2015г. по гр.д.

№1744/2015г. на ВКС, І г. о. Поддържа се, че в случая фактическата власт е установена като владение изцяло за себе си - по съгласие на всички съсобственици или със съгласие на собственика, като по делото е установено, че фактическата власт е установена от праводателите на С. Т. със съгласието и по волята на собственика Н. Т. и в продължение на десетилетия семейството на неговия син Г. Н. Т. (дядо на С. Т.) е манифестирало явно, непрекъснато, необезпокоявано пред обществото в [населено място] и пред останалите съсобственици своенето на спорните имоти за себе си.

5.Ако приживе едно лице е предало владението върху недвижим имот другиму, следва ли да се приеме, че последният установява самостоятелна фактическа власт върху целия имот с намерението да придобие собствеността; Поддържа се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №3/25.02.2016г. по гр.д. №3973/2015г. на ВКС, I г. о.; решение №32/08.02.2016г. по гр.д. №4591/2015г. на ВКС, I г. о.; решение №23/07.06.2017г. по гр.д.

№2669/2016г. на ВКС, II г. о.; решение №20/23.07.2018г. по гр.д. №1377/2017г. на ВКС, I г. о.; решение №60/07.06.2018г. по гр.д. №2420/2017г. на ВКС, I г. о.; решение № 73/03.08.2018г. по гр.д. №2244/2017г. на ВКС, I г. о.; решение № 19/28.01.2019г. по гр.д. №1289/2018г. на ВКС, I г. о.; решение № 2/12.03.2020г. по гр.д. №619/2019г. на ВКС, I г. о. и др. Поддържа се, че въззивният съд изцяло е игнорирал факта, че нейният дядо, а по-късно и нейният баща , самата тя и брат й всъщност не са извършвали действия на обикновено управление, а са 3 упражнявали фактическата власт върху имотите на основание, което изключва владението на наследодателите на ищцата и останалите наследници на Н. Т., както и че със съгласието на собственика Н. Т. неговият син Г. Т. (дядо на ответницата) е осъществявал действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота, на които никой от останалите наследници не се е противопоставял.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Г. Г. С., чрез процесуалния си представител адвокат Л. П. от ВТАК, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в исковата молба и допълнителните такива, депозирани в първоинстанционното производство, както и в уточнителна молба с вх.№ 4774 от 09.04.2025г., подадена пред въззивната инстанция, ищците са изложили твърдения, че са наследници на Д. Н. Т., респективно - Н. Г. Т. и притежават по наследство от последния 1/6 идеална част от недвижими имоти, находящи се в [населено място], [община], а именно: УПИ [№], с площ 1980 кв. м., квартал 16 по регулационния и кадастрален план на [населено място], както и 510/930 идеални части от урегулиран поземлен имот V-217 в квартал 16 по регулационния и кадастрален план на [населено място], целият с площ от 930 кв.м., с неуредени регулационни отношения.

Твърдели, че с нотариален акт за констатиране правото на собственост по обстоятелствена проверка № 1000, том V, рег. № 9996, дело № 809 от 30.11.2021г. и нотариален акт за констатиране правото на собственост по обстоятелствена проверка № 149, том II, рег. № 3627, дело № 326 от 14.12.2021г. ответницата С. Н. Т. и Г. Н. Т. са признати на основание наследство и давностно владение за собственици на недвижимите имоти. Посочили, че с н.а. за покупко-продажба № 1002, том VI, рег. № 1002, дело № 810 от 30.11.2021г. и н.а. за покупко-продажба № 151, том II, рег. № 3630, дело № 328 от 14.12.2021г. Г. Н. Т. е продал на ответницата С. Н. Т. собствените си 1/2 идеални части от имотите. Наведени са доводи, че С.

Н. Т. и Г. Н. Т. не са владели недвижимите имоти в законноустановения давностен срок и не са станали собственици на същите, като е изложено, че наследниците на Д. Н. Т. също са владели и ползвали описаните недвижими имоти. Посочено е, че С. Н. Т. и Г. Н. Т. не са владели процесните имоти изключително за себе си, а в рамките на дела, който притежават като сънаследници, респективно - не са отблъснали владението на останалите наследници на Д. Н. Т. Посочено е, че последните са се интересували от имотите, декларирали са ги, 4 заплащали са данъците за тях, с което са демонстрирали, че не са се дезинтересирали от тях.