Решение № 242 от 04.08.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Карлово, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20225320100411 по описа за 2022 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес управление – гр. С., бул. Б. **, бл. ***, вх. *, със законни представители: С. Н. Н., Ц. С. и Я. К. Ч. – управители, чрез пълномощника – юрисконсулт Г. П., против Х. Д. К., ЕГН:

**********, от гр. К., ул. „И. В.“ №**.

В исковата молба се твърди, че на 31.01.2019 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 30034784880 между „П. К. Б.“ ЕООД, като кредитор и Х. Д. К., като длъжник. Договорът бил сключен при следните параметри: сума на кредита 3 000 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската: 178.04 лв.; годишен процент на разходите (ГПР): 45.34 %; годишен лихвен процент: 38.80 %; лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита: 4272.39 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги, кредитополучателят следвало да заплати и сумата от 3712.18 лв., с размер на вноската по закупения пакет – 154.70 лв.

Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлизало на 7985.19 лв., общият размер на вноската – 332.74 лв., а 1 уговорената дата на погасяване – 20-ти ден от месеца.

Неразделна част от договора за потребителски кредит (ДПК) били общите условия (ОУ), които били предоставени при подписване на договора и с които длъжникът внимателно се запознал. Той ги приел, нямал забележки към тях и се задължил да ги спазва, за което положил подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.

Твърди се, че съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставяла безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството, клиентът преценявал доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството.

От своя страна длъжникът поел задължение по Договор за потребителски кредит № 30034784880, като го сключил за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 332.74 лв. и падежна дата всяко 20-то число на месеца.

Твърди се, че ищцовото дружество изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 31.01.2019 г. превело парична сума в размер на 3000 лв. по посочената от длъжника Х. Д. К. банкова сметка.

На 21.05.2019 г. Х. Д. К. подал Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № 30034784880, като пожелал да бъде отложена 1 погасителна вноска. На 28.05.2019 г. между „П. К. Б.“ ЕООД и Х. Д. К. бил сключен Анекс №1 към ДПК № 30034784880, с който страните се договорили да бъде отложена погасителна вноска №4 и същата да бъде погасена в края на погасителния план.

Твърди се, че съгласно чл.4 от Общите условия към ДПК №30034784880, длъжникът Х. Д. К. дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема било предварително определено в погасителния план. Страните се споразумели договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника било в размер на 527.50 2 лв., считано от падежа на първата неизплатена вноска – 20.01.2020 г., до дата на предсрочна изискуемост – 06.01.2021 г.

Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, длъжникът дължал възнаграждение в размер на 3712.18 лв., като същият бил заплатил сума в размер на 1 546.38 лв. Оставали да бъдат заплатени 2165.80 лв.

Твърди се, че в процесния случай сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не било задължително за отпускането на кредита. Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги било опционално, по избор на потребителя и зависело единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в найкратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Предметът на Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договора за потребителски кредит бил следният:

Кредиторът са задължава да предостави на КП по негово искане и при изпълнението на посочените в ОУ изисквания, една или всички от посочените услуги, изразяващи се в:

Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;

2.

Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;

3.

Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;

4.

Възможност за смяна на дата на падеж;

5.

Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства;

1.

Твърди се, че всяка една и всички тези услуги потребителят може да използва, ако пожелае да закупи и ако закупи такъв пакет. В процесния случай ответникът пожелал да закупи пакет от допълнителни услуги, като декларирал това в искането си за отпускане на кредит. Пакетът от допълнителни услуги му предоставял право да получи услуги, които не били свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а били свързани с необходимостта на потребителя и неговото житейско положение. Със закупения пакет ответникът си гарантирал приоритетното разглеждане и 3 отпускане на поискания кредит. Гарантирал си, че при настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава и кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането на определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирал си, че ако доходите му намалеят, ще може да намали размера на определен брой вноски – длъжникът можел да поиска от кредитора да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни вноски. Гарантирал си, че ако сменят датата на заплащане на месечното му възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него. Гарантирал си, че ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя купища документи. Всички тези възможности, които длъжникът получил и все още получавал, съответно всички тези услуги, които кредиторът се задължавал да му предостави със закупуването на пакета от допълнителни услуги, в никакъв случай не можели да се определят като задължителни и като част от общите разходи по кредита. Очевидно, предоставените допълнителни услуги гарантирали спокойствието на длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация.

Възнаграждението не представлявало цената на услугите, а било дължимо за наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в договора за кредит във всеки един момент от живота на договора.

Предлаганите допълнителни услуги не били пряко свързани с договора за кредит, а били по повод на същия. С оглед на гореизложеното, споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, първо, не било пряко свързано с договора за кредит, тъй като такъв можел да съществува в правния мир и без договорените допълнителни услуги; второ, сключването на споразумението било в резултат на свободната воля и индивидуално желание на длъжника; трето, сключването на споразумението не било задължително условие за отпускане на кредит, поради които обстоятелства законодателят извадил разходите за такива допълнителни услуги от общите разходи по кредита. Длъжникът дължал възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и затова, че се възползвал от услугите – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и възможност за отлагане 4 на определен брой погасителни вноски.

В исковата молба се твърди, че ответникът не изпълнявал поетите договорни задължения и направил само девет пълни и една частична погасителни вноски, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК № 30034784880. След изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл. 12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит, на 06.01.2021 г. ДПК № 30034784880 бил обявен за предсрочно изискуем от страна на „П. К. Б.“ ЕООД. На длъжника било изпратено уведомително писмо, с което бил информиран, че задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо. Видно от приложената обратна разписка, уведомителното писмо било получено от бащата на длъжника – Д. К..

Поради неизпълнение на задълженията по сключения договор, ищцовото дружество подало срещу ответника заявление по чл.410 ГПК за заплащане на дължими към този момент суми в размер на общо 5 227.53 лв.

По образуваното ч. гр. д. №1849/2021 г. по описа на РС Карлово била издадена Заповед по чл.410 ГПК, срещу която в срок било подадено възражение от длъжника. Ето защо и във връзка с дадени от съда указания, за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

„П. К. Б.“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на дружеството следните суми, за които по ч. гр. д. №1849/2021 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а именно:

- сумата от 2008.57 лева, представляваща остатъчна предсрочно изискуема главница до Договор за потребителски кредит № 30034784880 от 31.01.2019 г.;

- сумата от 527.50 лева, представляваща непогасено, падежирало договорно възнаграждение за периода 20.01.2020 г. до 06.01.2021 г. – датата на предсрочната изискуемост;

- сумата от 2165.80 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; непогасено

- сумата от 103.76 лева, представляваща лихва за забава от 21.03.2019 г. – датата на изпадане на длъжника в забава, до 06.01.2021 г. – датата на предсрочната изискуемост;

- сумата от 421.90 лева, представляваща законна лихва, дължима от 5

06.01.2021 г. – датата на предсрочна изискуемост, до 25.11.2021 г.;

- законната лихва, считано от датата на входиране на заявлението – 26.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.

Ответникът, представлявана от адв. К. К., оспорва иска.

Твърди, че процесният договор бил недействителен, тъй като размерът на шрифта, на който бил изготвен, бил по малък от 12 пункта, в разрез с императивната разпоредба на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Това от своя страна означавало, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

На следващо място, клаузата за договорна възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Ответникът твърди, че противоречаща на добрите нрави била уговорката, надвишаваща възнаградителната лихва в трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени – двукратния размер. В настоящия случай същата била договорена в размер на 38,80%, и годишен лихвен процент в размер на 45,34%, което надвишавало установения размер от съдебната практика, а от своя страна претенцията за заплащането й била неоснователна. С исковата молба се претендирала и сумата от 103,76 лева, непогасени лихви за забава, която претенция също била неоснователна, поради недействителност на договора.

Начисляването на възнаграждение за т.нар. „Пакет допълнителни услуги“ по своето същество представлявало разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК, с което се надвишавало ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК – ГПР не може да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. В противен случай тази клауза е нищожна (чл.19, ал.5 ЗПК). Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява „общите разходи по кредита“. Те били детайлно регламентирани в §1, т.1 ДР на ЗПК и включвали освен всички такси, комисионни и др., но и разходи за допълнителни услуги свързани с договора за кредит. В допълнение, чл.19, ал.1 ЗПК посочвал, че това са и комисионни и възнаграждения от всякакъв вид. Казано с други думи, възнаграждението за т. нар. „пакет за допълнителни услуги“, прикривал разходи, които по своето същество са включени в ГПР. Това прикриване било санкционирано от 6 разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК, която разпореждала, че всякакви клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона за нищожни. В случая това било налице.