Определение № 516 от 29.11.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516 гр. Бургас, 28.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20232000500405 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл, вр.чл.248 ГПК и е образувано по частната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ/, чрез процесуалния представител старши инспектор М. И., против определение № 260023/14.09.2023 г. по гр.д. № 80/2021 г. по описа на Сливенския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на Комисията (наименована Частна жалба) за изменение на определение № 260019/24.07.2023 г. в частта за разноските. Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което молбата да бъде уважена.

Твърди се, че ответникът не е представил доказателства за липса на средства за ангажиране на процесуален представител в противоречие с практиката на ВКС - определение № 228/04.04.2012 г.по ч.т.д №140/2012 г.

На следващо място се твърди, че от представените по делото договори не може да бъде направен безспорен извод, че процесуалното представителство е осъществено безвъзмездно, тъй като липсва изрично волеизявление на страните, в който смисъл е и определение № 273/23.06.2022 г. по ч.т.д.1090/2022 г. по описа на Второ търговско отделение на ВКС.

Излагат се твърдения, че размерът на възнаграждението е прекомерен. Навеждат се оплаквания, че съдът не е обсъдил действително извършените от процесуалния представител на ответницата процесуални действия. Сочи се, че адв.Д. е подал отговор на исковата молба и становище по молба, отправена от Комисията, но не е взел участие в съдебните заседания по делото, не е обсъждал експертизи, а делото е прекратено по молба на ищеца.

На последно място се твърди, че според практиката на СЕС, съдът не е обвързан с размерите, регламентирани в Наредбата за минималните 1 адвокатски възнаграждения.

Моли да бъде намалено присъденото на адв.Д. възнаграждение в съответствие с действително извършените процесуални действия.

В отговор на частната жалба, подаден от Б. М. М. чрез нейния пълномощник адв.Д., се иска оставянето й без уважение като неоснователна.

Твърди се, че са налице предпоставките на чл.38, ал.2 ЗАдв. за заплащане на възнаграждение за оказаната правна помощ по делото. Позовава се на разрешението, дадено в т.1 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв., при липса на доказателство за уговорен и заплатен адвокатски хонорар, то е дължимо – в размерите, посочени в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Посочва се, че производството по делото е прекратено поради оттеглянето на исковата молба от ищеца по иск с размер от 458 252,68 лв. и дължимото според Наредбата възнаграждение за процесуалния представител, осъществено по реда на чл.38 ЗАдв. е в размер на 22 980,11 лв. Сочи се, че по делото е представен договор за оказване на безплатна правна помощ, а процесуалният представител е взел участие във всички съдебни заседания.

По отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се твърди, че не е направено в предходната инстанция, поради което е преклудирано.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законовия срок, от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

Производството по делото е образувано пред Сливенския окръжен съд по исковата молба на КОНПИ против Б. М. М. за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 458 252,68 лв.

Против исковата молба в законовия срок е бил подаден отговор от ответницата чрез процесуалния й представител адв.М. Д. от АК С., към който отговор е приложено пълномощно от ответницата и договор за правна защита и съдействие между нея и адв. Д., в който договор е посочено, че процесуалното представителство е безплатно по чл.38 ЗАдв., както и че ответницата е „близка“ на адв.Д.

Адв. Д. е депозирал писмено становище (л.34), в което е заявено искане за спиране на производството по делото поради отправено от СГС до СЕС искане за преюдициално запитване, евентуално са направени и доказателствени искания – за ангажиране на гласни доказателства. Искането за спиране на делото е било уважено от съда с протоколно определение от 13.07.2021 г.

След възобновяване на производството по делото, по искане на адв.Д. и със съгласието на ищеца, с протоколно определение от 15.11.2022 г. производството по делото отново е било спряно – на основание чл.229, ал.1, 2 т.1 ГПК.

Адв. Д. е представлявал ответницата в две от проведените по делото открити съдебни заседания.

С определение № 260019/24.07.2023 г. по делото производството е прекратено поради отказ от иска, направен от Комисията и тя е осъдена да заплати на адв. М. Д., процесуален представител на ответника възнаграждение в размер на 22 980,11 лв.

В срока за обжалване на прекратителното определение по делото е постъпила частна жалба от ищеца, в която е заявено, че се атакува определението на първоинстанционния съд в частта на разноските и са изложени съображения, че неправилно съдът е присъдил на адв. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 22 980,11 лв., тъй като няма доказателства за материални затруднения на ответницата; няма доказателства, че предоставената правна защита е безвъзмездна; възразено е против размера на присъденото адв.възнаграждение с твърдението, че не съответства на реално извършените действия от адв. Д. за защита на ответницата.

С обжалваното определение Сливенският окръжен съд е приел, че е сезиран с молба по чл.248 ГПК за изменение на прекратителното определение в частта на разноските и е оставил без уважение подадената от Комисията молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК. За да достигне до този извод, съдът е приел, че безплатната адвокатска защита на ответницата е договорена като такава в представения по делото договор за правна помощ между нея и адв.Д. и е представен списък по чл.80 ГПК. Съдът е посочил, че съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв. възнаграждението е определено по реда на чл.38 ЗАдв.

Прието е за своевременно направено възражението за прекомерност на присъденото възнаграждение, но е оставено без уважение с доводи, че съдът е определил размера в съответствие с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Настоящият състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че на адв.Д. се дължи възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., за осъществено представителство на ответницата.

В представения в първоинстанционното производство договор за правна защита и съдействие, сключен между ответницата Б. М. М. и адв.М. Д. за процесуално представителство по делото, страните са посочили, че то ще се осъществява безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв., тъй като е сключен между близки лица. Оплакванията в частната жалба, че ответницата не е доказала липсата на средства за ангажиране на адвокат не съответстват на основанието, на което е предоставена безплатната помощ. Налице е изричното му договаряне между страните, видно от съдържанието на договора. Искането за присъждане на разноските е направено своевременно от страната.

Съдът намира за неоснователни оплакванията в частната жалба, че първоинстанционният съд не е съобразил присъдения размер на адв. възнаграждение с реално извършените от адв. Д. процесуални действия. В хода на производството в предходната инстанция адв. Д. е подал отговор на исковата молба, депозирал е двукратно искания за спиране на производството 3 по делото, уважени от съда, и е представлявал страната в насрочени по делото две съдебни заседания. Процесуалното представителство е осъществено в обем, адекватен на хода на производството, прекратено по искане на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване по делото. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв. в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал.1 ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 ЗАдв.

Възнаграждението за процесуално представителство следва да бъде определено обаче съгласно редакцията на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, действаща към датата на сключване на договора за процесуално представителство – 11.03.2021 г., според която дължимият му размер възлиза на сумата от 10 698,05 лв.

Предвид вида и броя на извършените от пълномощника адв. Д. процесуални действия и фактическата и правна сложност на производството възражението за прекомерност на възнаграждението е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

При горните констатации частната жалба е основателна до размера от 10 698, 05 лв.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260023/14.09.2023 г. по гр.д. № 80/2021 г. по описа на Сливенския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на КОНПИ за изменение на определение № 260019/24.07.2023 г. в частта, с която е осъдена КОНПИ да заплати на адв. М.

Д., пълномощник на Б. М. М. възнаграждение по чл.38 ЗАдв. над размера от 10 698, 05 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ определение № 260019/24.07.2023 г. по гр.д. № 80/2021 г. по описа на Сливенския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която КОНПИ е осъдена да заплати на адв. М. Д., пълномощник на Б. М. М. възнаграждение по чл.38 ЗАдв. над размера от 10 698,05 лв.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5