Определение № 112 от 25.02.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 112 гр. Враца, 25.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500074 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК вр. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по въззивна ч а с т н а жалба вх.№ 6354/23.10.2025г. депозирана от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3, представлявано от Изпълнителния директор Я.Б.Я., чрез процесуален представител юрисконсулт Габриела Банкова, със съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София, п.к.

1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3, срещу Определение № 880/25.09.2025 г. по гр. д. № 285/2025 г. на Районен съд – Козлодуй, в частта, с която е отхвърлено искането за изменение на решението относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лв.

Жалбоподателят счита, че присъденото възнаграждение на адв.С. от АК-Врацапълномощник на ищеца е прекомерно, необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва се, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност – проведено е едно съдебно заседание, не са събирани гласни доказателства и не са назначавани експертизи. Исковете произтичат от едно и също правоотношение (договор за заем), поради което следва да се определи едно общо адвокатско възнаграждение върху общия материален интерес, а не отделно за всеки иск.

Навеждат се доводи, че съдът неправилно е приложил Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се позовава на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на ЕС, според което задължителните минимални адвокатски тарифи противоречат на чл. 101, §1 ДФЕС. Поддържа се, че съдът следва да присъжда само разумни и пропорционални разноски съобразно практиката на СЕС и ВКС.

Изтъква се още, че цената на иска е 1879,71 лв., поради което адвокатско възнаграждение от 1000,00 лв. (511,29 €) е несъразмерно.

Моли се въззивният съд да отмени определението в обжалваната част и да определи справедлив и пропорционален размер на разноските.

Алтернативно се иска, при присъждане на разноски, процесуалният представител на насрещната страна да посочи начин за доброволното им заплащане, за да се избегне образуване на изпълнително дело и допълнителни разноски.

1

В законоустановения срок по чл.276 от ГПК е постъпил писмен отговор от Л. К.

Д., ЕГН ********** от ***, чрез пълномощника му адв.М. С., съдебен адрес: гр.Козлодуй, сграда АПК, ет.2 на частната жалба на „АКПЗ“ АД срещу Определение № 880/25.09.2025 г. по гр. д. № 285/2025 г. на РС – Козлодуй, с който се изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Поддържа се, че присъденото адвокатско възнаграждение от 1000,00 лв. (511,29 €) не е прекомерно, а е разумно и пропорционално с оглед изхода на спора, материалния интерес и положения адвокатски труд. Посочва се, че делото не е било формално или рутинно, а е изисквало запознаване с множество документи, явяване в три съдебни заседания и активна процесуална защита. Ниската правна сложност не обезценява професионалния труд на адвоката.

Твърди се, че размерът на възнаграждението е съобразен с Наредба № 1/2004 г., която макар и да не е задължителна, служи като ориентир. Излага се, че са предявени три отделни иска – два неоценяеми и един оценяем, по различни правоотношения, поради което възнаграждението следва да се определя отделно за всеки от тях. Според направеното изчисление минималният размер би възлизал на 2400,00 лв., поради което присъдените 1000,00 лв. (511,29 €) са дори под този ориентир.

В заключение се моли съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди определението като правилно и законосъобразно.

С оглед изложеното се иска потвърждаване на обжалваното определение, като правилно и законосъобразно.

Частната жалба е подадена в установения от закона срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване препис от частната жалба по чл. 276 ГПК.

Ето защо, на основание чл. 278, ал. 1 ГПК, жалбата следва да се разгледа по същество в закрито съдебно заседание.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна при следните аргументи:

Пред Районен съд – Козлодуй е била депозирана искова молба от Л. К. Д., ЕГН ********** от ***, чрез пълномощника си адв. М. С. против "Агенция за контрол на просрочените задължения" АД.

Ищецът е предявил следните искове с правно основание:

1/ по чл.124 от ГПК за признаване за установено в отношенията между станите, че сключеният между ищеца и „ Изи Асет Мениджмънт „ АД договор за паричен заем №4251007/01.09.2021г., който договор е закупен от ответното дружество с договор за цесия от 02.03.2020г. и Приложение №1 към него от 04.09.2023г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК;

2/ по чл.124 от ГПК за признаване за установено в отношенията между станите, че сключеният между ищеца и „ Файненшъл България „ ЕООД договор за предоставяне на гаранция №4251007/01.09.2021г., който договор е закупен от ответното дружество с договор за цесия от 02.03.2020г. и Приложение №1 към него от 04.09.2023г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК;

3/по чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.23 от ЗПК, че ищецът не дължи на ответното дружество парични задължения, както следва - сума в размер на 1208.23 лева / хиляда двеста и осем лева и двадесет и три стотинки /, представляваща договорна лихва за периода от 04.10.2021г. до 25.08.2023г., сума в размер на 671.48 лева / шестстотин седемдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки /, представляваща мораторна лихва за периода от 26.08.2023г.

2 до 23.07.2024г., други лихви и разходи, всички начислени по договор за паричен заем №4251007/01.09.2021г., сключен между „ Изи Асет Мениджмънт „ АД и ищеца и прехвърлени чрез договор за прехвърляне на парични задължения / цесия / от 02.03.2020г. на ответното дружество, поради нищожността на договора за паричен заем и на договора за предоставяне на гаранция, за които суми е издаден изпълнителен лист по ЧГД №587/2024г. по описа на РС – Козлодуй и е образувано ИД №20258990400203 по описа на ЧСИ – И.Ц., рег.№899, с район на действие района на ОС – Враца;

С Решение № 160/25.06.2025г. постановено по гр.д.№ 285/2025г. по описа на РСКозлодуй, съдът признал за установено по отношение на „Агенция за контрол на просрочени задължения „ АД, ЕИК:207172780, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.” Панайот Волов „ №27, ет.3, че :

1/сключеният между Л. К. Д., ЕГН:********** от *** и „ Изи Асет Мениджмънт „ АД договор за паричен заем № 4251007/01.09.2021г., който договор е закупен от ответното дружество с договор за цесия от 02.03.2020г. и Приложение №1 към него от 04.09.2023г. е недействителен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК;

2/признал за установено по отношение на „Агенция за контрол на просрочени задължения „ АД, ЕИК:207172780, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.” Панайот Волов „ №27, ет.3, че сключеният между Л. К. Д., ЕГН:********** от *** и „ Файненшъл България „ ЕООД договор за предоставяне на гаранция №4251007/01.09.2021г., който договор е закупен от ответното дружество с договор за цесия от 02.03.2020г. и Приложение №1 към него от 04.09.2023г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави и на основание чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД - липса на основание;

3/признал за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.23 от ЗПК по отношение на „ Агенция за контрол на просрочени задължения „ АД, ЕИК:207172780, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.” Панайот Волов „ №27, ет.3, че Л. К. Д., ЕГН:********** от *** НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения „ АД, ЕИК:207172780, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.” Панайот Волов „ №27, ет.3 парични задължения по договор за паричен заем №4251007/01.09.2021г., сключен между Л. К. Д., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца и „ Изи Асет Мениджмънт „ АД, както следва: сума в размер на 1208.23 лева / хиляда двеста и осем лева и двадесет и три стотинки /, представляваща договорна лихва за периода от 04.10.2021г. до 25.08.2023г., сума в размер на 671.48 лева / шестстотин седемдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки /, представляваща мораторна лихва за периода от 26.08.2023г. до 23.07.2024г., начислени по договор за паричен заем №4251007/01.09.2021г., сключен между „ Изи Асет Мениджмънт „ АД и ищеца и прехвърлени чрез договор за прехвърляне на парични задължения / цесия / от 02.03.2020г. на ответното дружество, поради нищожността на договора за паричен заем и на договора за предоставяне на гаранция, за които суми е издаден изпълнителен лист по ЧГД №977/2024г. по описа на РС – Козлодуй и е образувано ИД №20258990400203 по описа на ЧСИ – И.Ц., рег.№899, с район на действие района на ОС – Враца, както и присъдените по ЧГД №977/2024г. по описа на РС – Козлодуй суми, както следва - държавна такса в размер на 37.68 лева / тридесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки / и юрисконсултско възнаграждение в размер на 20.00 лева / двадесет лева и нула стотинки /.

Със същото решение отхвърлил иска в частта, в която се прави искане да се приеме за установено че Л. К. Д., ЕГН:********** от *** НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „ Агенция за контрол на просрочени задължения „ АД, ЕИК:207172780, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.” Панайот Волов „ №27, ет.3 законната лихва върху главницата, 3 считано от 14.08.2024г. до изплащане на вземането, за която сума е издаден изпълнителен лист по ЧГД №977/2024г. по описа на РС – Козлодуй.

Присъдил разноски в полза на ищеца Л. Д. размер на 1068.21 лева/държавна такса и адвокатско възнаграждение/.

От ответното дружество „ Агенция за контрол на просрочени задължения ” ЕООД по делото е постъпила молба вх.№ 4049/17.07.2025г., с която на основание чл.248 от ГПК е направено искане решението на съда да бъде изменено в частта относно присъдените разноски– а именно начислената държавна такса в размер на 226,22 за двата предявени иска, както и присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. С. – в размер на 1000,00 лв.

В мотивите си съдът е приел, че присъденият размер от 1000,00 лева не е прекомерен с оглед действителната и правна сложност на делото и извършената от процесуалния представител работа. Въпреки, че производството е приключило в едно съдебно заседание и не са събирани гласни доказателства или експертизи, съдът е отчел, че са били предявени три обективно съединени иска – два неоценяеми и един оценяем, изготвена е подробна и аргументирана искова молба с множество доказателствени и процесуални искания, включително искане за обезпечение, чрез спиране на изпълнително производство, което е наложило запознаване с материалите по изпълнителното дело.

Поради това съдът е счел, че определеното възнаграждение съответства на положения труд и защитавания интерес и не надхвърля разумните граници, поради което възражението за прекомерност е неоснователно.

Съдът е изменил решението в частта за държавната такса, тъй като е установил, че първоначално неправилно е определен общият размер. След преценка, че по делото са предявени два неоценяеми иска и един оценяем иск, съдът е приел, че дължимата такса следва да бъде 50,00 лв. за всеки от неоценяемите искове и 77.50 лв. по оценяемия иск, или общо 177.50 лв. Тъй като ищецът вече е внесъл 63.91 лв., ответното дружество следва да доплати разликата от 113.59 лв. По този начин съдът е коригирал допуснатата неточност в първоначалното решение и е изменил същото на основание чл.248, ал.1 ГПК в частта относно размера на държавната такса.