Решение № 123 от 01.02.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Варна, 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20213100502722 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Oбразувано e по постъпила въззивна жалба вх. № 297 605 / 07.09.2021г., подадена от „БГ Строителство“ ООД, ЕИК 202359452, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

„Страхил Войвода“ 46, ет.1, ап.2, представлявано от М.И.М. – управител, срещу решение № 262 439 / 06.08.2021г., постановено по гр.д. № 11 685 / 2020г. на ВРС, 14 с-в, в неговата цялост, с което е прието за установено по отношение на „БГ Строителство“ ООД, ЕИК 202359452, че съществува вземането на Т. Г. П. с ЕГН ********** от град София по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 15.6.2020 г., издадена по ч.гр.д.№ 6297/2020 г. на РС Варна, 14 състав, с която е разпоредено длъжникът „БГ Строителство“ ООД, ЕИК: 202359452, да заплати на кредитора Т. Г. П., ЕГН **********, ***********************, сума в размер на 11 684.43 /единадесет хиляди шестстотин осемдесет и четири лева и 43 ст./ лева, представляваща дължима главница по Договор за техническо ръководство на строеж от 01.07.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.04.2020 год. до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл. 422 ГПК, вр.чл.163а ЗУТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и необосновано. Сочи се, че изводите на ВРС, че ответното дружество било приело работата без възражения е в разрез с правилата на закона, формалната логика, опита и научното знание. Съдът неправилно е възприел за оборена доказателствената сила на констативните протоколи за 1 установяване на некачествено изпълнени СМР. Твърди, че ищецът е следвало да установи изпълнение, а той не го е сторил, като с констативните протоколи ответникът не е целял да установява изпълнение. Отделно от това, твърди, че фактът, че един от подписите върху нарочно съставените от Възложителя протоколи за установяване на неизпълнение на договорните задължения на ищеца, не е изпълнен от посоченото в протоколите лице, по никакъв начин не компрометира неговата доказателствена сила, защото той носи валидните подписи на трима свидетели. Съдът игнорирал и не обсъдил показанията на доведения от него свидетел, като по този начин направил извод за направените от ответника с възраженията от исковата молба факти напълно произволно.Моли за отмяна на решението и да бъде постановено друго, с което да се отхвърлят предявените искове.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Т. Г. П., с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба.

Твърди, че постановеното от Районен съд гр.Варна решение е правилно и законосъобразно.

Сочи, че в решението съдът е съобразил всички събрани доказателства в съвкупност и така е формирал волята си. Сочи, че в тежест на ответника е било разпределено да установи неизпълнението, което твърди, а той не бил сторил това. Моли решението да бъде потвърдено и за присъждане на разноски.

С определение No 4088 / 18.11.2021г., съдът е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, като е дал надлежни указания за изпълнение на ищеца. С молба с вх. No 24152 / 23.11.2021г. нередовностите са отстранени, като ищецът пояснява, че за месец октомври 2019г. е останала неизплатена сума в размер на 2 884,43 лв. , като на ищеца са били изплатени 1515,57 лв. от общо дължимите 4400 лв. за м. октомври 2019г. За месец ноември и месец декември се претендира пълния размер на задължението от 4400 лв. на месец. Сочи, че договорът е прекратен на 30.12.2019г., след като се отчете срокът за предизвестието, договорен от страните по чл. 11 ал.3 от договора. Уведомлението за прекратяване било изпратено по е-мейл на 23.12.2019г. и чрез куриерски услуги Еконт.

В открито съдебно заседание, за въззивника се явява процесуален представител, който поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на исковете, както и за присъждане на разноски за заповедното производство и първата инстанция, както и държавна такса за въззивната такава. За въззиваемата страна се явява процесуален представител, който поддържа подадения отговор на въззивната жалба, представя списък с разноски, които претендира и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

За да се произнесе по подадените въззивни жалби, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявен от Т.

Г. П., ЕГН **********, ***********************, срещу „БГ Строителство“ ООД, ЕИК 202359452, седалище и адрес на управление град Варна, ул.“Страхил войвода“ № 46, ет.1, ап.2, представлявано от управителя М.И.М., иск с правно основание чл.422 ГПК, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца общо сумата от 11 684.43 лв. /единадесет хиляди шестстотин осемдесет и четири лева и 2 четиридесет и три стотинки/, представляваща дължима главница по Договор за техническо ръководство и строеж от 01.07.2019 год., формирана от неизплатените възнаграждения, дължими на ищеца - за месец октомври 2019г. – 2884,43 лв., за месец ноември 2019г. – 4 400 лв. и за месец декември 2019г. – 4 400 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.04.2020 год. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6297/2020 г. на РС Варна, 14 състав.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 01.07.2019г. страните са сключили договор за техническо ръководство на строеж, съгласно който ищецът като изпълнител се е задължил да извърши техническо ръководство на СМР на строеж, четвърта категория в ПИ с идентификатор *** в м-ст „Драгалевци-Разширение Север“, район Витоша, град София. Ответникът като възложител се е задължил да му заплаща месечно възнаграждение в размер на 4400 лева, платимо ежемесечно на 30-то число на месеца. До края на м.12.2019 г. ищецът е изпълнявал точно възложената му работа съгласно задълженията в договора. За м.10.2019 г. не е получил пълния размер на дължимото му се възнаграждение от ответното дружество, а за месеци 11.2019 г. и 12.2019 г. не е получил изцяло дължимото възнаграждение. На 23.12.2019 г. П. е изпратил заявление до ответника за прекратяване на договора за техническо ръководство поради неизпълнение на задълженията по чл.11, ал.2 от договора. Тъй като ответникът не е изпълнил задълженията си по договора да изплаща ежемесечно на падеж 30-то число дължимото възнаграждение на ищеца, същият е подал заявление по чл.410 ГПК в РС Варна за заплащане на сумата 11684.43 /единадесет хиляди шестстотин осемдесет и четири лева и 43 ст./ лева – дължима главница по Договор за техническо ръководство и строеж от 01.07.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.04.2020 год. до окончателното изплащане на задължението и същото е уважено изцяло.

Ищецът моли за уважаване на предявения иск и заплащане на разноските за производството.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове по основание. Прави следните възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават:

На първо място сочи, че ищецът не е изпълнявал или е изпълнявал некачествено задълженията си по договора от 01.07.2019 г., а именно: 1/ не е изпълнявал качествено техническо ръководство на възложените строително- монтажни работи, предмет на договора, съгласно изискванията на ПИПСМР и в съответствие с БДС; 2/ не е извършвал техническото ръководство на възложените СМР, съгласно работните проекти, детайли, схеми и др. техническа документация, предписанията на авторския и строителния надзор и инвеститора; 3/ не е водил необходимите книжа, заповедна книга др. документация по време на работата си; 4/ не е спазвал при работата на обекта всички изисквания на БХТПО, както и мероприятията по БХТПО, уточнени с инвеститора; 5/ не е подпомагал и следил за своевременното съставяне и подписване на всички необходими документи, с които нормативно освидетелства изпълнението на CMP, с оглед отговорността му по 3 окончателното документиране на завършения обект; 6/ не е решавал всички въпроси от техническо естество, които не водят до съществени изменения на проекта, като за целта не издавал задължителни предписания и заповеди; 7/ не контролирал по време на строителството изпълнението на всички заповеди, издадени от възложителя и проектанта, или от упълномощени от тях лица.

Пояснява, че ищецът не е водил или е водил с големи пропуски следните задължителни строителни книжа: 1.

Бетонов дневник, и 2.

Инструктажни книги начален, периодичен и ежедневен. Не е извършвал следните задължителни дейности: Разчертаване и съблюдаване на конструктивните елементи; и -Недостатъчен контрол върху работниците.

Договорното неизпълнение на ищеца освен всичко друго довежда до следните непоправими за ответника вреди в периода м. август 2019 - 20.12.2019 г.: 1/ Още през м. август се установява, че изкопът е неправилно изкопан и бетонът е некачествено излят. По този пункт са платени 1440 лв. с ДДС за коригиране на изкоп - две машиносмени на 15.08. и 16.08.2019 г.; 2/ Недостатъчен изкоп за 2 асансьора и 2 шахти, за което са сторени допълнителни разходи от общо 2940лв.; 3/ При леене на фундамент в арматурата се слага 30 метра бутилова лента (метална лента, която набъбва при контакт с вода и създава водонепропускателен слой). Тодор е бил длъжен да ръководи леенето. През септември 2019 г. около 60 м. от лентата била погълната от фундамента. Разходите за корекции: За материали за корекциите са платени 1135,2 лв. с ДДС и работа на 2 човека X 5 дни 800 лв. или общо 1935 лв.; 4/ Тодор е бил длъжен да поръча материали - арматура за 3 входа, поръчал е арматура само за 2, поради което са заплатени от ответника допълнително наем на кофраж за още един месец към края на септември 2019 г. Наем на месец - 2100 лв. с ДДС; 5/ При леенето на бетон на вх.А, кота 0презм.11.2019 г. ищецът е поръчал 16 куб.м. повече от необходимите 85 куб.м., което струва на ответника 1478.40 лева с ДДС; 6/ При неосъществен контрол на работниците при леене на асансьорната шахта на вх.А е направена грешка от 10 см. За поправянето на грешката се е наложило да се изкърти и долее с ръчен труд, което е с прогнозна цена 1000 лева.

Твърди, че общо понесените имуществени вреди, изразяващи се в допълнително заплатени разходи с ДДС е 10 893.40 лева.

Освен изложеното и в нарушение на договорните задължения, ищецът е договарял с инвеститора поемането на инвеститорски контрол докато е бил технически ръководител на строителния обект. Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за производството.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа молбата, моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски. Ответното дружество чрез процесуален представител поддържа отговора, моли за отхвърляне на исковете и за заплащане на разноски за производството.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано 4 лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустими е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнА. служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.